Мирослава Тодорова е председател на Съюза на съдиите в България (ССБ). Тя е наказателен съдия в Софийския градски съд от пет години. Била е зам.-председател на Софийския районен съд и шеф на наказателната му колегия. Преподава в Националния институт на правосъдието. Завършила е право в СУ "Св. Климент Охридски".

----------

- Г-жо Тодорова, защо Съюзът на съдиите предложи на парламента само една кандидатура - на Румен Янков, за попълване на квотата му във Висшия съдебен съвет? С оставките във ВСС покрай скандала "Красьо" се освободиха две места. Можеше да посочите и по-дълъг списък, от който депутатите да изберат.

- Нашето становище е, че в рамките на конституционния модел на ВСС трябва да се отделят две отделни камари за управлението на кадрите в прокуратурата и в съда. Затова решихме, че за второто свободно място от парламентарната квота е възможно да бъде излъчен прокурор. Ако прокурорите възприемат нашия подход за демократизиране на процедурата за избор на членове на ВСС от законодателната власт, биха могли да ни последват, като предложат свой представител.

Кандидатурата на г-н Янков е най-адекватна на извънредната ситуация - съдебната система не познава такъв срив на авторитета на правосъдието и на ВСС. Това изисква излъчване на изключителни кандидатури за членове на ВСС, за да бъде преодоляна инерцията и да се осъществи поврат в развитието. Както при избора на г-жа Капка Костова, така и при излъчването на кандидатурата за г-н Янков търсихме знакови личности, които действително са безукорни - не просто изявени професионалисти, а най-добрите, с лидерски качества, безспорни авторитети, с вече показани на практика управленски възможности да администрират съдебната власт.

В настоящия момент на широко разпространени съмнения в почтеността на отделни представители на ВСС и на административни ръководители да управляват съда и прокуратурата е особено важно, че подобни съмнения за г-н Янков не са съществували никога и у никого. Той има и капацитет да е идеолог на реформи. Особените му мнения като конституционен съдия показаха не само че притежава силна енергия да отстоява личната си позиция, но и борбеност и способност да не се обезкуражава, когато тази позиция го поставя в малцинство.

Нашето предложение не обвързва НС. Няма законен ангажимент депутатите да се съобразят с мнението ни. Но не можем да бъдем безучастни и да не поемаме отговорността си за създаване на прозрачна и демократична процедура за избор на членове на ВСС. Разчитаме на също толкова отговорна ответна реакция.

- Отчитате ли като грешен избора на сегашните представители на съда? Как да се избира ВСС?

- Отчитаме като грешка начина, по който протече изборът на представителите на съда във ВСС при конституирането му през 2007 г. Не беше прозрачен, защото кандидатите не бяха изслушани от делегатското събрание на съдиите, така е било и при прокурорите и следователите, и не поеха пред общността никакъв ангажимент за работата си във ВСС. Сега с избора на съдията Капка Костова за член на ВСС от съдийската квота направихме стъпка в правилната посока.

- Този ВСС заслужава ли да довърши мандата си?

- ССБ вече имаше повод неколкократно да заяви, че с оглед основополагащите принципи на правовата държава и в частност - на разделението на властите, предсрочното прекъсване на мандата на целия ВСС при конституиране на нова законодателна и изпълнителна власт не е полезно. То води до дисбаланс и съсредоточаване на власт в управляващото политическо мнозинство. Трябва да се мисли за създаване на гаранции за излъчване на експертни кандидатури от страна на парламента, за да се опровергаят опасенията на Венецианската комисия към българския модел на ВСС, че сегашните правила позволяват политизирането му.

- Как да се постигне това?

- По различни начини - чрез избор на членовете на ВСС с квалифицирано мнозинство или чрез гарантиране на избор на членове, излъчени и от опозиционните парламентарно представени партии, или чрез представяне на списък с предложения от съдебната власт, от които НС да избира. Трябва да бъде наложено и "подмладяване" на съвета чрез намаляване на изискуемия стаж за членовете му, както и да се обособят две самостоятелни камари от съдии и прокурори, които отделно да решават кариерното израстване на съдиите и прокурорите. В този смисъл също има препоръки от Венецианската комисия, за да се укрепи независимостта на съда и да се постигне по-ефективно управление. Някои от тези предложения изискват изменения в конституцията.

- Оставките и дисциплинарните производства достатъчни ли са, за да се изчисти образът на системата след скандала "Красьо"?

- Дисциплинарните производства несъмнено са едно добро начало, защото показват осъзнаване от страна на ВСС на тежестта на скандала, който засегна сериозно убедителността на съдебната система. Поради стечение на обстоятелствата, които направиха случая "Красьо" известен преди започване на разследването, вече навярно няма как да бъде изяснено действителното съдържание на разговорите между магистратите и Красимир Георгиев. Но поредицата факти за комуникацията помежду им за времето, в което се е случила - преди и по време на серия назначения във ВСС, за липсата на разумно основание за подобни отношения, са достатъчна база, за да се приеме, че е накърнен престижът на съдебната власт. Сега е моментът и ВСС да дефинира какви са стандартите на доказване на съмненията за корупция при управлението на съдебната власт при прокламираната обща нагласа за нулева толерантност към това явление.

От медиите става ясно, че Благоевградският съдебен район буквално се тресе от поредица скандали - публикуват се данни за съмнения за конфликт на интереси между председателя на Окръжния съд и други лица, между съдии от района и други лица. Появи се медийно и нов персонаж, наречен Баджанака, за когото се твърди, че също е своеобразен брокер на влияние, този път само на местно ниво.

Това налага ВСС да покаже чувствителност и незабавно да демонстрира, че са извлечени поуки от случая "Красьо", като провери твърденията и заяви ясно дали са верни или не. Твърденията за конфликти на интереси по граждански дела могат да бъдат установени и чрез проверка от председателя на Софийския апелативен съд, каквато в момента за първи път е назначена от него в наказателното отделение, в което работя в СГС. Очевидно той приема, че тази проверка е по-наложителна и тя със сигурност ще бъде полезна, защото ще постави на дневен ред съществени проблеми за различната натовареност на съдилищата, за изискванията, на които могат да отговорят съдиите, за различното им третиране, за приемливата норма на натовареност, при която може да се очаква качествено и срочно правосъдие. Но изясняването на благоевградските проблеми е приоритетно точно сега - не само защото са изречени тежки думи и квалификации по медиите за различни недопустими зависимости на съдиите от региона, които са сринали авторитета им пред гражданите, а защото тази седмица предстои и избор на нов председател на Окръжния съд в Благоевград. Как членовете на ВСС ще направят информиран избор, без да знаят дали твърденията за конфликт на интереси и търговия с влияние са верни? Тяхна грижа е да защитят и честта на неоснователно оклеветените магистрати, ако има такива.

- Кой дърпа конците на Красьо или Баджанака?

- Няма как да знам това със сигурност. Имам съмненията, които имате и вие, но те не вършат работа, за да се разбере истината. В медиите беше разпространена информация за контакти на Георгиев с политици, със служители на МВР, с криминално проявени лица. Каква е връзката помежду им и има ли наистина такава, доколко прокуратурата в тази насока не е открила данни за престъпление, остава граждански въпрос. Анализът и обобщенията трябва да бъдат направени от медиите и организациите на гражданското общество, когато обаче сме сигурни, че ви е предоставена цялата информация. Вие трябва да настоявате да я получите, защото това е в обществен интерес. Не съм сигурна, че случаят е напълно изяснен и за съдебната система. Изнесоха се данни, че в телефона на Красимир Георгиев имало информация за номера на дела, имена на страни по тях и др. По този въпрос все още няма становище на ВСС, нито има обобщен анализ на цялата информация и значението й в системата. Събитията от последните месеци показаха, че системата има базисни проблеми, чието решаване не бива да бъде отлагано, защото тегне сериозна сянка на съмнение върху независимостта на съда от задкулисни влияния.

- След толкова години морално падение как да очакваме, че системата ще се самоочисти?

- На първо място - с решимост и компетентност от страна на ВСС, със създаване на ясна и последователна дисциплинарна практика за това какви прояви представляват уронване на престижа на съдебната власт и колко тежко следва да бъдат наказвани. На следващо място - със създаване на среда на нетърпимост вътре в магистратската общност. Критичното отношение към магистратите със спорна репутация създава на всекидневно ниво ефективни антикорупционни механизми на въздействие, защото води до изолацията на такива случайно попаднали в системата хора и създава у тях естествени притеснения, че нередното им поведение не би останало незабелязано и без последствия. Друг механизъм за изчистване е налагането на последователна и предсказуема съдебна практика, която ще направи отклоненията от нея особено видими и те ще бъдат своеобразно наказани чрез лоша атестация на професионалните качества на магистрата, който не прилага закона според точния му разум. След това идва кадровото обновление на системата от добре подготвени и порядъчни юристи чрез конкурс, които имат прозрачна и принципна мотивация да бъдат магистрати по правилата.