От решението на комисията по досиетата научих, че съм бил регистриран на 29.11.1973 г. от оперативния работник Адриян Петров Дойчинов под псевдонима "Ваклинов" за агент на Първо главно управление на ДС към ОУ на МВР-Хасково. После съм бил ръководен от капитан Вълчо Янакиев Колев. Имало документи от ръководилите ме щатни служители: рег. дневник; картони - обр. 1 - 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 4516; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/12-2333/ 01.12.2009 г. Снет съм бил от отчет през 1985 г. Както може да се пресметне, бил съм агент цели 12 години по време на развития социализъм; за жалост, не и по-нататък, което би ми осигурило добруване и във времената на развиващия се капитализъм.
Все още не съм запознат с въпросните документи; с това ще се занимавам тези дни. Не зная дали има смисъл да водя дело срещу въпросната комисия, която не е направила простата сметка, че към датата на т.нар. вербуване съм бил на 17 години. С това тя донякъде е нарушила чл. 30 от закона (1): Не подлежат на публикуване данни за лице, което е изразило писмено готовност да дава или е давало информация единствено до навършване на 18-годишна възраст, но пък напълно е спазила духа му да пуска безогледно информация въз основа на служебни доклади на работещи по план оперативни работници.
Казвам донякъде, защото комисията си е в правото да подозира, както всъщност налага и законът, че може би съм правил това след навършване на пълнолетие или че, тъй като няма изрично писмено съгласие преди и след тази възраст, очевидно става дума за много специален агент, вербуван още в училище.
Въпросното решение ме върна към времето, когато бях ученик в Немската езикова гимназия в Хасково, и един познат на баща ми, споменатият по-горе Адриан Дойчинов, ме помоли да му превеждам за разпита на холандски наркотрафикант, заловен на границата в Свиленград. С радост приех тая молба - когато си на седемнадесет години, и то през 1973 г., би било чудо да предвидиш, че след 36 години това ще е единственият ти спомен за топлите връзки с ДС, но пък бе свързано с други чудеса - пътуване със служебна кола до Свиленград, разговор с въпросния трафикант, който щеше да ходи чак до Непал, хапване в крайпътен ресторант. Учудващо е, че о.р. Дойчинов не е приложил сметка от него, но няма да се учудя, ако комисията някой ден намери такава и въз основа на нея документира съответните си решения. Законът й го налага, а както казват древните, тъп закон, но закон.
Има един шедьовър на Греъм Грийн - "Нашият човек в Хавана" (няма нищо общо с Фидел, романът е писан няколко години преди той да се появи на сцената). Препоръчвам прочитането му на всеки, който се кани да коментира "агентите" на ДС, КГБ, MI 5, MI 6, CIA и т.н.
Иначе - към Денков и подобните му "агенти" - sorry, покрай сухото, гори и суровото..."
П.П. Имам един приятел архитект, който около 1983 проектира личната вила на един негов съсед, работещ в "службите". Споразумели се за цената, стиснали си ръцете, архитектът си свършил работата. Само че, накрая, служителят от "службите" вместо да извадуи лични пари и да си плати - платил със "служебни" пари. Вероятно е "вербувал" архитекта, за да си спести разходите. Вероятно е "отчел" срещите си с него като оперативни, знае ли човек....
Няма да се очудя, ако един ден и този архитект се окаже "агент".