|
| Светослав Терзиев |
Преди да се говори за настоящето обаче трябва
да се прочетат страниците на миналото,
за да може да се прави сравнение. Комисията по досиетата засега не помага на обществото да се ориентира достатъчно в агентурната материя, защото публикува само списъци, но не и досиета. В този смисъл тя би трябвало да се нарича Комисия по списъците, но това не е най-важното. По-важно е, че провокира обществен интерес, на който не е способна да отговори. Въпросът е защо? Обяснението засега е техническо - няма място къде да съхранява архивите и съответно още не ги получава от секретните служби. Това е неубедително, защото разсекретената информация може просто да се пусне в интернет без физическо преместване на архиви. Щом бе възможно да се покаже досието на президента Георги Първанов (единственото видяно досега, ако не се брои досието на Георги Коритаров, пуснато самодейно в интернет), защо да не стане същото и спрямо останалите. Поне в тази област не би трябвало хората да се делят на привилегировани и други.
Разбира се, има и друго обяснение - част от архивите са унищожени. Но какво пречи да се покажат оцелелите? Ако се търси равнопоставеност - щом за едни не може да се изкарат досиета, не бива да се осветяват другите само заради волята на архиварите - тогава просто излиза, че се прилага нулево решение, което е равнозначно на унищожаване на всички досиета. Или че се прави ново засекретяване. Без разкриване на досиетата не може да се разбере кой каква роля е имал и се дава простор на легенди, както и на дотегналия спор могат ли да се делят агентите на бившата Държавна сигурност на добри и лоши. Всъщност Комисията по досиетата, която би трябвало да има само техническа роля, отнема правото на обществото да преценява кой какво е вършил и надвишава пълномощията си, като насочва оценките в една единствена посока:
всички са от един дол дренки
Дали е така? Тъй като по закон никой няма право да разкрива класифицирана информация освен упълномощените органи като Комисията по досиетата, ще се позова само на публична информация и за по-голяма конкретика ще използвам собствения си пример. В огласения списък се посочва, че досието, отнасяло се до мен, било унищожено. Сигурно е така, щом е приложен номер на документ за унищожаване. Това не мога да проверя, но мога да съдействам на комисията и на онези, които се интересуват от темата. Периодът, за който се отнася моето агентурно минало, съвпада с времето, когато съм работил в сектора "Международна информация" на БТА. Освен "явната" информация, която предоставяше на медиите, той издаваше и поверителни бюлетини, предназначени само за висшето държавно и партийно ръководство. Това бе професионално задължение главно на кореспондентите на БТА в чужбина, какъвто съм бил в Ханой и Париж. Допускът до поверителна информация не можеше да стане без решение на органите на Държавна сигурност. И днес е така, но компетентните органи се казват по друг начин и освен това функциите сега са по-разпръснати. При тоталитарния режим обаче бяха съсредоточени в една централа с общото название - ДС (независимо от поделенията им). Тя имаше надзор над всички професии, през които преминаваше поверителна информация.
Противно на широко разпространеното мнение секретните бюлетини на БТА не са изобретение на социалистическата система. Те са създадени през 1915 г. по волята на двореца от директора на печата Йосиф Хербст, "изчезнал безследно" през 1925 г. Това е времето на Първата световна война и поверителните бюлетини са израз на шпиономанията, която заразява всяко общество по време на война. Но и след войната БТА, която е структура в Министерството на външните работи, продължава да ги издава по настояване на двореца и правителствата. Въпросът е защо и след Втората световна война мирната социалистическа държава възлага такава работа на БТА. Защото от първия до последния си ден социализмът водеше студена война. За разлика от класическите войни оръжията не влизаха в действие, но един фронт бе активен - тихият. Така бе и от едната, и от другата страна на желязната завеса. Ако в Германия бяха отворили досиетата не само в източната, но и в западната част, щеше да се види може би огледално подобие на ЩАЗИ. Няма причини да се смята, че на тихия фронт е имало мобилизация само от едната страна на фронтовата линия.
За разлика от досиетата на Държавна сигурност секретните архиви на БТА са отворени за публичен достъп още от 1990 г. Всеки може да провери по имена и дати
кой какво е писал и на каква тема
Един такъв мой анализ, писан в Ханой на 17 юли 1985 г., за вредата от безконтролното наемане в България на виетнамски работници бе препечатан със съкращения на 21 април 2008 г. от в. "Сега", защото бе придобил нова актуалност. При социализма можеше да бъде само секретен, но днес журналистите не са обвързани с професионални секретни задължения. Съжалявам, че разузнавателните служби са унищожили папките си на мое име, защото щеше да се види, че те не могат да съдържат друго, освен същите секретни материали, излизали в бюлетини на БТА. Смея да твърдя, че тези бюлетини бяха единствената територия на свободното журналистическо слово тогава, защото в интерес на точното информиране на управляващите, те гарантираха, че няма да преследват авторите за несъвпадащи с официалната идеология факти и мнения. Бюлетините на БТА бяха трети канал за сверяване на точността на информацията паралелно с другите два класически канала на държавата - разузнаването и дипломацията (които също се преплитаха).
Бившите секретни архиви на информационната агенция днес са ценен източник за изследователите, които искат да разберат какво точно е ставало в една доста потайна система, каквато бе тоталитарната. Когато в началото на тази година френски дипломати и историци огласиха свое проучване по повод 20-годишнината от посещението в България на покойния вече френски президент Франсоа Митеран, се позоваха и на тези архиви. Някои от тях ме питаха миналата година къде да търсят и аз ги насочих към БТА, защото знаех, че там ще намерят и мои материали, изпратени от Париж по повод посещението. В един от тях бе описано разочарованието на френските медии от т. нар. български дисиденти, закусвали с Митеран. Вестник "Либерасион" възкликна: "Това ли са ви дисидентите? А какви ги видяхме в Прага..."
Това е минало, което хвърля
светлина и върху настоящето
Комисията по досиетата не просто огласява бивши агенти, но и без да съзнава, осветява реактивираните агенти, които би трябвало да крие. Много хора от ония години се познават и когато не виждат определени имена в списъците, си дават сметка, че още са засекретени. Такъв е например един много активен борец за чисти гласове в медиите, за когото се знае в бившите агентурни среди, че е писал доноси за тогавашния си тъст, минавал за нещо като дисидент в интелектуалния елит при социализма. Законът е гарантирал закрила на такива лица, защото който каквото и да знае, няма право да го огласи. Привилегията е запазена само за Комисията по досиетата. Тя играе ролята на гара разпределителна, която откачва едни вагони, а други оставя по неосветените трасета. Доволен съм, че 20 години след началото на прехода се вижда разделителната линия, начертана от 1989 г. и в сферата на тайните служби. Едни са сложили точка и не са допуснали да бъдат въвлечени в тяхната трансформация в обслужващи органи на организираната престъпност. Други са решили, че няма разлика между държавни и криминални тайни, и са останали на служба при новите си босове.
|
| Покрай огласяването на агентурни списъци проличава разделителната линия между бивши и настоящи агенти. |
Коя страна си унищожава така държавната сигурност и има ли страна в Европа без Държавна сигурност? Освен това същите, държаха 20 години досиетата в ръцете си и ги манипулираха, написаха още толкова НОВИ досиета на политическите си противници. 
Средновековие ... Поне другия бряг да се виждаше , а то , най-малко двадесет години до раждането на Съдниците . Иначе , "монашеството" ни днес , спиране няма ... 