"Българите, като въстанали, избили господарите си" през 760 г. или най-късно година след това. Така византийският летописец Теофан Изповедник започва своя разказ за драматичните събития от началото на шестото десетилетие на VIII в. Разтърсваната от династични борби млада българска държава преживява своя пореден държавен преврат. На българския престол господарят Винех е сменен от "злонравния" Телец. Още с появата си на българската политическа сцена новият господар предизвиква вероятно най-голямата еднократна вълна от политически бежанци в цялата българска история.
Точно възкачването на господаря Телец и политическата промяна в управлението на държавата принуждават след "немного време" "славянски родове" с обща численост "около 208 хиляди" политически бежанци да напуснат България. Ако всички те бяха чели В. Златарски или поне Именника, щяха да знаят, че всяко чудо е за три дни, или в случая за точно три години, и упражнението едва ли си е струвало труда. Злонравният Телец е изгонен от българския престол и убит след злощастната битка при Поморие (30 юни 763 г.), едва навършил 33. Както ще видим по-долу, сред бежанците със сигурност освен "славянските родове" ще да са се срещали и значителен брой етнически прабългари, което ще трябва да покаже, че политическото недоволство от възкачването на Телец не ще да е било толкова етнически оцветено, както обикновено се твърди. Спояването на славяни и прабългари в единна народност очевидно вече трябва да е било започнало, както впрочем недвусмислено показват и археологическите проучвания.
Ако патриарх Никифор не е решил да се пошегува с нас, съобщавайки ни броя на българските бежанци, то трябва да признаем това съобщение за шокиращо. За съжаление всички, които са чели "Кратка летопис" на Негово светейшество, ще признаят, че чувството му за хумор е било закърняло далеч преди написването на произведението. Няма грешка, население, колкото за една средновековна държава, напуска България. Историците от края на ХIХ в. даже обсъждат вероятността патриарх Никифор да съобщава само броя на възрастните мъже, както това се случва в средновековните извори, където жените понякога се споменават с броя на добитъка. Във всеки случай вълната от политически бежанци обезкръвява цели български области и това е сигурно.
Бежанците са заселени по заповед на византийския император Константин V Копроним около р. Артана, вливаща се в Черно море (по Б. А. Панченко, 1902 г.). Поречието на малката река обаче едва ли е могло да побере толкова голям брой бежанци, дори и районът да е бил обезлюден предварително, което ни принуждава да предположим, че корабите с бежанците само са пристанали някъде около устието на реката. Ако се използват съвременни понятия, поречието на река Артана е използвано очевидно като карантинен лагер. Теоретично пресмятането на общата площ на десетките хиляди земеделски участъци, предназначени да изхранят огромния брой бежанци, показва разпростирането на българите по цялото западно крайбрежие на областта Витиния.

* * *

Малко след описваните събития (девет месеца?), вероятно през 762 г., в с. Марикату, на границата с областта Мизия, в семейство Боила (Boilas според житиеписците Петър от Агаврос и Сава), от баща и майка, християнизирани витинийски българи, средно заможни стратиоти, се ражда отроче от мъжки пол. Нарекли го Йоан, но през целия му живот го наричали с детското умалително Йоаникий. Принадлежността на бъдещия светец към малоазийските българи не е подлагана на съмнение никога (С. Врионис, 1961; Ф. Малингудис, 1979) и заради родовото му име, чийто произход категорично ни отвежда само към прабългарската аристокрация. Поразителното съвпадение на голямата емиграция от 760/761 г. и времето, в което се е родил Иван Боила, ни принуждава да предположим, че семейството се е сдобило с наследник скоро след като напуснало България по политически причини.
Макар от християнизирано (неизвестно кога) семейство, Йоаникий през целия си дълъг живот, чак до 846 г., запазва изглежда спомени от старите славянски митове, без да знаем дали те просто били разказвани около него, или във вените му е текла и славянска кръв. Единствено в двете негови жития* от цялата византийска житиеописателна литература между VII и ХI в. могат да се срещнат разкази за битки с дракони (змейове). Случаят с дракона в житието на св. Антоний Млади е свързан с едно от житията на св. Йоаникий чрез името на техния автор Сава. Няма съмнение, че макар тези разкази да са, разбира се, християнизирани, те със сигурност пазят основните белези на старите славянски митове. Случките, в които бъдещият светец укротява драконите, са все от райони в непосредствена близост до родното му място или до обителта му в планината Олимп (днешната Ulu-Dag), южно и югоизточно от Пруса. От своите пътувания Йоаникий носел разкази и за други свои срещи с дракони - от о. Тасос, от областта Лидия, от островите в Мраморно море. Но голямата концентрация на налични змейове е именно от обитаваните от бъдещия светец места.
Около 807 г. на р. Горгит (дн. Акaycik deresi, десен приток на р. Нилюфер) на север от родното му село и в Кундурийските планини (на югоизток от Пруса) са първите срещи с дракони, които Йоаникий имал малко след като станал инок. Останалите четири дракона бъдещият светец срещнал в планината Олимп. Във всички тези случаи змейовете са усмирявани или побеждавани с молитви, с псалми и с кръстни знаци. Само в първите два случая младият инок "пробол с железния си кръст драконовата глава".
През ХI в. отново срещаме представител на семейство Боила, вече превърнато в много богато и аристократично. Според законите на средногръцкия език родовото име се произнасяло вече като "Воила". До днес е запазено завещанието на Евстатий Воила, далечен наследник на св. Йоаникий.

* * *

Змейове (дракони) съществуват в митологичните вярвания на всички народи от зората на човешкото развитие. При славяните изначално змеят е полезно, добронамерено митологично същество, загрижено за изхранването на хората. Това първоначално значение на змея е запазено най-добре в Южна Полша и на Балканите. По-късни наслагвания превръщат змейовете в същества с двойствена природа, или направо се отъждествяват със злите сили. В българските средновековни паметници (релефа от Варна, сграфито-съдове от Велико Търново, прочелника от с. Дружба, Видинско, вратата от църквата на севастократора Хрельо) змейовете се изобразяват като фантастични животни с глава, една или повече, обикновено на вълк или куче, тяло на влечуго, най-често змия, и крила на птица.
Под влияние на християнството драконите (змейовете) се превръщат решително в зли същества. "Страшен дракон", "нечестив дракон" са наричани императорите Лъв III, Константин V, Лъв V, Теофил, смятани от църквата за тирани. Практически никъде в литературата на византийските "тъмни векове" (VII-IХ в.) не откриваме легенди за дракони, които да са част от фолклора на дадена област. Единствено Западна Мала Азия, и най-вече Витиния, както вече стана ясно, правят изключение.
Относително кротките змейове от житията на св. Йоаникий ще трябва да свържем несъмнено със славянските корени на тези митове, с българския корен на самия светец. В неговите жития драконите, често без да причиняват злини, заспиват, укротяват се или просто изчезват, с изключение на двата случая от 807 г., когато главите им са разбити от бъдещия светец с железен кръст. Връзка със славянската митология са и други, съвсем конкретни характеристики - свързани са винаги с водата, обитават планински пещери, но в същото време определено са въздушни духове със силните си крила.
Срещите на св. Йоаникий със змейове, чиято връзка със славянската митология не буди съмнение, очертават изглежда земите около Пруса, в които са населени именно българи от голямата емиграция през 760/761 г, Използването и на други сведения с доказателствена сила несъмнено ще увеличи нашата увереност. Локализирането на земите, населени с българи в областта Витиния, прави много близко до ума замисленото от цар Симеон при похода му през 920 г., което предположихме наскоро ("Сега"/ 05.11.2009 г.). Обсадата на крепостта Лампсак е трябвало да се превърне в начало на присъединяването на малоазийските българи от областите Мизия и Витиния към България.

------------
* преводът от средногръцки е направен специално за нуждите на този текст