В "Хилядолетието" Артуро Перес-Реверте описва упадъка на първата глобална империя - португалската, по нестандартен начин - с писмо от шефа на гарнизон в Афганистан до началниците му в Лисабон. Военният пише, че хората му са демотивирани, нямат достатъчно оръжие и припаси, дори дрогата свършила, а най-близките португалски части са на стотици километри. С две думи - военният се чуди какво прави на хиляди километри от родината си.

Без да е империя, България воюва в Афганистан от февруари 2002 г. В началото пратихме в Международни сили за поддържане на сигурността (ISAF) 32-ма, които развърнаха "банно-перален комплекс". Към март 2009 г. България вече участваше в ISAF с контингент в състав от 471 военнослужещи.

Не знам дали тези хора се питат какво правят там, както се е питал португалският военен от края на XVI век. Със сигурност обаче лицето Румяна Желева, което все още ни е външен министър, както и представляваният от нея кабинет не са питали никого миналата седмица, когато обявиха, че изпращаме в Афганистан нови военни инструктори, а вече сме депозирали 100 000 евро в доверителния фонд на НАТО за укрепване на армията на Афганистан.

Вярно е, на изборите упълномощихме някои хора да ни ръководят, да взимат решения вместо нас. Но решения за влизане и излизане от военни действия са като че ли малко по-отговорни и не би трябвало да се взимат без политически дебат и широко обществено обсъждане. Иначе тия като нищо ще ни набутат в още някоя война, а после ние ще страдаме. В новата ни история все така се случва - някакви "упълномощени" ни набутват някъде, а накрая всички плащаме.

Когато Обама поиска от НАТО да прати още войници в Афганистан, дори собствената му партия започна да го критикува. Страните - членки на НАТО, не са единни по въпроса. Италия ще се отчете с някакви 500 души, но Германия не иска да праща нови подкрепления. Втората по големина армия в НАТО - турската, все още не е взела решение, но Албания и Македония изразиха абсолютната си подкрепа за решението на Обама.



Ние къде се бутаме?



Постен бюджет ни прави майсторът на пица, а пращаме 100 хил. евро в някакъв фонд. Армията ни почти обяви фалит, а ние пращаме войници някъде. Защо? В отговор на терористичните атаки от 2001 г. ли? Не, защото "така страната ни откликва на призива за увеличаване на усилията на съюзниците в НАТО в Афганистан". Преди да се съобразим с призиви, не трябва ли да се съобразим със собственото си положение. Хайде ние сами да решим дали има нужда да увеличаваме усилията си в Средна Азия.

Изключително дразнещо е, че без дебат мина и едно друго решение на нашия кабинет. Някой си Златко Димитров е депозирал пред Международния съд в Хага позицията на България по повод делото, което Сърбия води срещу признаването на Косово. Нашата позиция била - Сърбия няма права над Косово. Още на следващия ден сръбската делегация в Хага, ръководена от Душан Батакович, директно заяви, че България "за пореден път е забила на Сърбия нож в гърба, както го е правила много пъти досега". Нещо повече - "Албания отстояваше по-малко антисръбска позиция от тази на Димитров", казват сърбите.

Ама нали ние вече признахме Косово? Ама нали САЩ и Европа искаха така? Да бе... Нали знаете, че сред най-големите противници на отделянето на Косово са държави от ЕС - Испания, Румъния, Кипър...

В случая въобще



не е чак толкова важно колко се били разсърдили сърбите.



Не е толкова важен конкретният "нож в гърба", защото в двустранните ни отношения, поне от 1885 г. насам, фигурират безброй подобни ножове. Важното е друго - не може ли някак си, преди да ни скарат с някоя близка или далечна страна, нашите политици поне да ни информират. Поне да мотивират решенията си. Да наемат някоя PR фирма, която да се опита да ни убеди колко са важни за България свободата на Косово и демократизацията на Афганистан. Сами не могат да ни покажат огромните плюсове на българската външна политика. Сами могат само да обвинят посланика ни в САЩ в некадърност и да го пратят за консул в Солун.

Слава Богу, че засега тези хора не са подкрепили свободна Фландрия, кралство Хавай и Република Тексас. Да се молим български военни да не се озоват в края на географията няма смисъл. Още преди 10 години някой записа във военната ни доктрина, че "Войските и силите на Българската армия се изграждат за изпълнение на разностранни мисии в доктринално и техническо взаимодействие помежду си и със силите на НАТО".

Може единствено да се молим хората от жълтите павета да мислят малко повече за интересите на страната си, отколкото за интересите на афганистанци и косовари.