Толкова много сигнали получихме през последните дни за стабилността на лева, валутния борд, банковата система и волята на държавата за влизане в еврозоната, че започват да ме притесняват. Щом ни успокояват тъй упорито, значи има симптоми за тревога, но не ги казват. По правило публичният образ на финансистите трябва да е като на оркестрантите на "Титаник" - безупречно облечени да свирят до последно, каквото и да се случва на кораба. А помежду си да се разбират с поглед. Иначе корабът ще потъне предсрочно от паниката сред пътниците, вместо да се отправи спокойно към дъното.



Как да разберем дали не ни лъжат,



за да ни измъкнат парите планирано и организирано, както стана през 1996-1997 г.? И тогава до последния момент ни уверяваха в стабилността не само на източените банки, но и на финансовите пирамиди, в които потънаха спестяванията на населението. Правителството на Жан Виденов се радваше на стабилно парламентарно мнозинство, но падна от власт. Следващите обаче оцеляха, и то с пълни мандати - защото разбраха, че от тях се иска само едно: да оставят макроикономиката другиму. Грижата за нея бе прехвърлена на Международния валутен фонд чрез валутния борд и фиксирания курс на лева към марката, а сетне към еврото.

За разлика от другите държави кризата в България не е циклична, а перманентна и затова се точи вече 20 години с периоди на затихване и усилване. Няма икономическа школа, в чиито описания да се вмества българският модел. Той се развива по своя логика и чуждите икономисти трудно я схващат, защото се сблъскват с езикова бариера. Те са като следователи, които не разбират кардарашки и трябва да канят роми кардараши да им превеждат разговори, записани със специални разузнавателни средства. Само че същите преводачи имат повече интерес да ги баламосват, отколкото да им превеждат. Така например на български може да се говори по един и същ начин за бизнес и "бизнес", а двете понятия да са синоними или противоположности според случая.

Бизнесмен ми се оплака преди дни, че банка го притиска за просрочени вноски по кредит, който гарантирал с парче земя под бивш соцзавод.



Нямал вече пари да обслужва кредита си



и вдигнал ръце: "Да вземат земята, не ми трябва". Хубаво, ама банката се мръщи и си иска парите, защото земята вече почти нищо не струва. Как се е сдобил с нея и за колко? "Приятел ме светна преди години, че мога да я купя без пари, а после, като скочиха терените, я заложих срещу кредит." Колкото и да го притиска банката, сега може да си вземе само залога. Но той е от дребните играчи. А колко по-едри от него изпомпаха десетки и стотици милиони? Кредитните милионери от 90-те години си накупиха имоти без пари и след като поскъпнаха, ги превърнаха в още повече пари чрез нови кредити. Защото си останаха ненаказани. Ако прокуратурата се заинтересува, ще установи навярно съвпадение на имената, макар че хитрината днес е друга.

През 90-те години прохождащите "бизнесмени" вземаха необезпечени (а с какво да ги обезпечат?) кредити в левове, обръщаха ги в долари, а след това левовете се обезценяваха чрез хиперинфлацията и се връщаха като номинал, но не и като стойност. Далаверата беше 1000:1, както се видя при деноминацията. После валутният борд забрани безконтролното печатане на пари и играта с валутния курс.



Но се появи друга игра



Вместо с курсови разлики се играе с ценови разлики на имотите отпреди и след кредитния бум. Използвани като гаранции за кредити, те служат като междинен инструмент, при който кредитът се обезценява чрез девалвиране не на дължимите пари, а на гаранцията за тях. Банките сами участваха в помпането на имотните цени. Тяхното намаляване сега може да се припише на световната икономическа криза, което е чудесно извинение (през 90-те години извинението бе, че "доларът скача" спрямо лева).

Но резултатът е същият като преди. Някои трезори са на път да закънтят на кухо, ако делът на "лошите кредити" надвиши психологическата граница от 10% и не намерят начин да спрат растежа му. Никой не е луд да връща пари, ако може да се отърве от задължението си към банката, като й пробута ненужния залог. Няма да е изненада, ако се окаже, че банките са си напазарували масово имоти без съществена стойност. За да не личи проблемът, много от тях предпочитат да предоговорят кредита и да започнат да го отчитат като нов, а не като "лош". Опитите на други да предизвикат забрани на пътуванията в чужбина на длъжниците (примерът с Любослав Пенев е такъв) ще доведат държавата до неизброими дела в Страсбург, където на 26 ноември 2009 г. вече бе създаден съдебен прецедент от длъжник, осъдил България, че му е отнела правото да я напуска въпреки гарантиран заем.

Банките биха придобили



нова стабилност чрез наливане на пари



Най-изобилен преливник е държавната каца. На 19 октомври бе дадена първа заявка. На международната конференция "Новият дневен ред за реформи на новите страни - членки на ЕС" министърът на финансите Симеон Дянков поиска реформа на валутния борд. Идеята му бе фискалният резерв от близо 8 млрд. лв., който стои в БНБ на лихва от 0.5%, частично да се сложи на депозит в търговски банки и доходността му да се качи на около 6%. На другия ден управителят на БНБ Иван Искров спешно посети премиера Бойко Борисов и го убеди да се откаже от операцията. "Фискалният резерв няма да се пипа", отсече Борисов.

С това обаче проблемът не приключи, а остана да зрее. Напролет може и да презрее. Периодичните подмятания от анализатори, че левът е надценен спрямо еврото, че държавата губи от фиксирания курс, че умерената девалвация ще стимулира икономиката и пр., показват, че именно валутният борд пречи на някои да доведат докрай поредната далавера от национален мащаб. Единствената гаранция срещу възможния нов масов грабеж е държавата да подаде



спешно молба за влизане в еврозоната



и да се подложи на стриктен контрол от Европейската централна банка и от вероятния бъдещ секретариат на Еврогрупата, който трябва да бъде създаден съгласно Лисабонския договор.

Тази гаранция обаче може да се разглежда от две страни. Тя наистина би въвела по-близък европейски контрол, но би освободила държавата от задължението съгласно валутния борд да поддържа валутен резерв, който покрива парите в обращение. В критериите от Маастрихт няма такова изискване. Премиерът Бойко Борисов обяви новата стратегия в петък, докато бе в Брюксел: "Въвеждането на еврото ще освободи един огромен паричен ресурс, който сега е в резерв на борда".

В момента паричната маса в обращение възлиза на около 7.5 млрд. лева. БНБ твърди, че тя е гарантирана 211% - двойно над изисквания минимум от валутния борд. В гаранцията се включва и фискалният резерв от 8 млрд. лева. На конгреса на ЕНП в Бон на 10 декември премиерът Борисов направи неволна грешка и каза, че фискалният резерв е 8 млрд. евро (а не лева), т.е. двойно повече. Грешката обаче може да се окаже вярна. Влизането в подготвителния механизъм на еврозоната на практика ще деблокира не само фискалния резерв, но и целия гаранционен резерв на валутния борд, без да отменя официално борда. Така милиардите пак ще потекат към банките, но на друго основание.

Моментът е подходящ, защото "благодарение" на кризата страната почти изпълни и последния от четирите критерия от Маастрихт - инфлацията, - който й се изплъзваше от контрол. По другите (валутен курс, бюджетен дефицит и държавен дълг) тя може да мине и за отличник, защото валутният борд продължава да играе дисциплинираща роля.

На 11 ноември министър Дянков каза в Брюксел, че "ще кандидатстваме за участие във валутния механизъм ЕРМ II (чакалнята на еврозоната) при първа възможност в следващите няколко месеца". Първата възможност е в края на януари 2010 г., когато е срокът за представяне на т. нар. конвергентни програми на кандидатките. "За да го направим обаче, искаме да покажем на Европа и света, че можем да имаме най-добрата фискална дисциплина, най-добрия фискален резултат за 2009 г. в Европейския съюз", зарече се той.

"Дошло е времето за присъединяване към еврозоната и това не е привилегия, а наше задължение", заяви миналия понеделник и управителят на БНБ Иван Искров на международната конференция в София "Икономически и политически предизвикателства пред присъединяването към еврозоната". За разлика от Дянков, който посочи



2013 г. като възможна дата за въвеждане на еврото,



Искров каза, че не може да се ангажира с конкретна дата и срок, защото не вижда готовност у старите членове на еврозоната да допуснат нови в условията на криза. "Ако получим отрицателен отговор, би било интересно на какво ще се базира", заяви той.

Който се страхува от мечки, не бива да влиза в гората. Може да се окаже, че перспективата не е толкова обезкуражаваща. Лидерът на либералите в Европарламента Ги Верхофстад предложи на 26 ноември всички новоприети държави в ЕС да възприемат незабавно еврото като паралелна валута и така да се подготвят за пълноправно членство в еврозоната. Не става дума да се въведе едностранно еврото, както постъпиха Черна гора и Косово, а да се приложи нов преходен механизъм. България би имала най-малко технически проблеми с него, защото вече свикна да смята в съотношение 2:1. То ще служи и за пресмятане колко струва сегашното правителство, ако не се изкуши да го промени.

За да няма такова изкушение обаче, валутният борд трябва да продължи да действа и през целия подготвителен период за влизане в еврозоната. За разлика от него европейският механизъм е по-хлабав и позволява игра с валутния курс в диапазона +(-)15%, което си е направо бизнес в сравнение със сегашния закован курс. А щом има бизнес на високо равнище, познайте кой би спечелил.