Ние сме страна на дребнаво и безсмислено жестокосърдие. В България има непоносимо висок процент осъдителни присъди. Знам, че това противоречи на всичките ни представи колко е безнаказана престъпността, но като погледнеш обърканите статистики на МВР и в правосъдието - това излиза. Разшифроването на този парадокс е много интересна задача, но тук думата ми е за фетишизирането на отчетите. Нашето правосъдие твърде често се кланя не на Темида, а на абстрактния култ на статистиката. Не знам в портфолиото на кое антично божество попада тя - не е ни Аполон, ни Хермес, най-много стоокият Арг, но ако питаш мен, направо си е някой от месопотамските вааловци, срещу които ритали пророците, а почитателите им пъхали живи деца в нажежените им утроби.

Като опиташ да работиш със статистиката на ВСС, нито разбираш какво мери, нито как, нито какво означава това на практика, докато не схванеш, че тя отчита една величина - отказа от правосъдие. За да не бъда разбран погрешно - има множество отделни съдии и прокурори, които вярно се грижат за въздаването на правосъдието. Но



системата като система е един гоголевски абсурден лабиринт,



в който за магистрата е важно единствено съотношенията между броя преписки/дела, плюсчето или минусчето на "успешното" им приключване и спазването на някакви изсмукани от пръстите срокове. Хората са просто материал. И, естествено, така конструираната система предпочита да работи на конвейер с бедни, социално изолирани хорица, сгащени за дребни неща, които под тъпия поглед на някой служебен адвокат полуидиот биват пуснати в казанчето към затворите. И затова трябва да се строят нови затвори - щото, освен че са нечовешки, те са и препълнени. Друга интересна зависимост е фактът, че в България в момента има най-много прокурори на глава от населението в Европа. Броят на прокурорите е по-голям от броя на съдиите (разследващите полицаи - отделно). Докато наказателноправната материя (т.е. работата на прокурорите) е едва една трета от общия обем "съдебен бизнес" - останалите 2/3 са граждански и др производства. Т.е. за една трета от работата на съда имаме прокурори, равни по брой на всички съдии.

Целият този скъпоплатен багреноносен сонм



бичи неуморно статистически отчети,



получава атестации и на базата на винаги блестящите си резултати драпа за повишение. Отново - това изисква лесни, бързи делца срещу цигани, пенсионери, джоинтъри и просто случайни лапнишарани. По същата логика тази система гарантира, че сложни дела, които изискват дълга разработка, дебнене, стратегия при събиране на доказателствата (докато за същото време колегата от съседното бюро се е отчел с десетина келеши с марихуана) - са просто анатема. Съответно едрите риби, както и професионалните престъпници от всякакъв калибър с лекота се измъкват - системата няма желание да се занимава с тях, както катаджиите нямат желание да ти попълват сложните актове, докато във всеки автомобил край вас минават по 5 лева.

Когато въпросът за справедливостта е подменен от въпроса за брой успешно приключени производства в срок - сравненията стават много трудни. Този с газовия пистолет може наистина да е опасен и агресивен тип, може да има психични проблеми и нужда от лечение, а може и да е просто един стар глупак, за когото е било напълно достатъчно да прекара две-три нощи в ареста, за да "стане човек". Но тая преценка едва ли е направена от прокурора, от нея няма следи в присъдата и съответно - в статията. Можем да си спорим до утре - едните ще се ловят за пистолета, другите ще викат "ама е газов" и ще сочат водката, третите ще викат - дайте му истински, белким уцели ББ и така до форумната риторическа безкрайност. Но реалността е, че поради естеството на работа на съдебната ни система ние всъщност не знаем достатъчно за този случай и въпреки повърхностната му шаренкост ни липсват данни да преценим основното - обществената опасност на дееца за нуждите на специалното и общото предупредително въздействие.

Не е така в другия случай. Макар отново да нямаме данни за дееца (и оттам за това какво е нужно за специалната превенция - т.е. да бъде наплашен и повече да не прави така), имаме данни за нуждите на общата превенция (как той да стане пример, който да наплаши останалите мераклии).



Телефонните издевателства над стари хора са истинска напаст



Имам възрастни родители от типа "да не притесняваме децата". Споменават за тормоза само ако са били подложени на някой нов изобретателен сценарий. Но по начина, по който майка ми вече вдига телефона винаги когато й звъня от непознат номер или не чуе гласа ми добре, съдя, че това са много чести случаи. И стресиращи за тях. Мисля, че изобщо не си даваме сметка за размерите на явлението (известна индиция е посочването за връщането на цялата сума - човекът явно разполага с кеш).

И тук трябва да отбележим още един елемент от парадокса на високия процент осъдителни присъди и високата степен на социална несигурност - криминологическите изследвания показват, че средно 50-60% от престъпленията изобщо не стигат до полицията. Става дума за престъпления, от които има пострадал, но той не се е оплакал. Никой не може да изчисли размера на престъпна дейност без конкретна жертва (корупция напр.), т.е. високата успеваемост е на база 40% от реално извършените престъпления, като не броим неизвестната величина на престъпленията без жертви. Не са ми известни изследвания по темата, но бих предположил, че телефонният тормоз е свръхпредставен сред тези 60%, които остават под повърхността. Причините са две: 1) хората просто не вярват, че има смисъл да се оплакват на полицията (освен недоверието и просто страха от възможно партниране между полиция и престъпници при възрастни хора има и специфични причини да не подават заявления). 2) полицията е изключително умела в това да не позволява подобни оплаквания да се регистрират и да се отразяват на добрите им резултати. Лично съм го наблюдавал - феноменални са, особено при престъпления, които знаят, че няма как да разкрият.

Та освен преживяното от трите известни жертви, на които този тип е върнал парите само за да побърза да съдере нови от разни старци и родители, в този случай трябва да калкулираме, че става дума не за изцепка на единичен перко, а за представител на един цял криминален отрасъл, за когото това е професионална дейност, извършва я с банда и т.н. Представителите на този отрасъл рядко биват залавяни и тази развръзка само ще потвърди тяхното усещане за безнаказаност.

Та присъдата е лека според мен не защото в единия случай имаме пистолет, а в другия "просто" телефонно обаждане, а защото едното вероятно е просто инцидент (нямам причини да мисля, че има епидемия от заплахи срещу ББ от чички с газови пистолети), а другото - рядък случай да се смути спокойствието на една криминална индустрия, която уютно паразитира в безкрайните дипли на тогата от слабости, аморалност и мизерия, в която е облечена българската Темида. Ето за това трябваше да се наложи по-сериозно наказание - за да се изпрати сигнал. И ако законът не го позволява - да се промени.



----------

Коментарът е по повод на материала "Съдът скандално се смили над телефонен измамник", в който се разглежда парадоксалната разлика в отношението на две съдилища към доказан мошеник и пенсионера, който пиян заплаши по телефон 112, че може да убие премиера Бойко Борисов. Случаите предизвикаха дискусия във форума на вестника. Публикуваме коментара само на Абулафия заради високото му публицистично качество.