Стийв Уилиамс е посланик на Великобритания в България от октомври 2007 г. Роден е на 20 юли 1959 г. в град Ковънтри. През 1980 г. завършва география в Сидни Съсекс Колидж на университета Кембридж. Започва работа в британското министерство на външните работи през 1981 г. Бил е зам.-ръководител на мисията на Великобритания в Буенос Айрес, както и директор на дирекция "Америка" в британското вътрешно министерство.
Съпругата му се казва Фиона. Има две дъщери - Клер и Ема, и един син, Рос.
- Г-н посланик, заедно с посланиците на САЩ и на Ирландия вие сте подписали писмо, с което подкрепяте предлагания от министерството на правосъдието проект за изцяло нов закон за отнемане на незаконното имущество. В дипломацията няма случайни ходове, а писмото е безпрецедентно. Защо предприехте тази стъпка?
- Концепцията за конфискация на имущество, придобито чрез престъпна дейност, е установена добре и в трите държави, подписали това писмо, както и в редица други международни юрисдикции. Въпросното писмо беше предназначено да изрази подкрепа за започналия преглед на законодателството за конфискация на имущество и да окуражи приемането на норми, които са строги, справедливи и прозрачни и се стремят да премахнат финансовият стимул за престъпления. Българското правителство трябва да реши какво точно законодателство ще отговори на правните и политически потребности на България.
- След като този проект придоби публичност у нас, много юристи се обявиха срещу някои от текстовете му. Според тях не е нормално да се кара човек сам да доказва законността на доходите си, да го принуждават да пази 25 години документи за всеки детайл от имуществото си, от приходите и разходите си. Те вещаят и много дела срещу България в Европейския съд по правата на човека. Какво е вашето мнение?
- Нашият опит сочи, че силно законодателство за конфискация е напълно съвместимо с демократичните ценности и международните и европейските стандарти за правата на човека. Ако имуществото е било придобито чрез престъпления, нормално е държавата да го отнеме, стига това да се направи чрез справедлив и прозрачен правен процес. В Обединеното кралство е установено, че законодателството за конфискация е много полезен инструмент в борбата с тежката и организираната престъпност, който респектира престъпността.
- Какви са процедурите във Великобритания? Как вървят конфискационните процедури за престъпното имущество, за имотите, придобити по незаконен начин? Може ли например да се преследва лице, което демонстрира лукс и богатства, и то да бъде принудено да докаже как е придобило имуществото си, без да има наказателно производство срещу него?
- В Обединеното кралство се използват два правни инструмента за премахване на финансовия стимул за престъпления. Първият е конфискация на имущество - това е гражданска процедура, при която се образува процедура срещу имуществото, а не срещу лице, пред граждански съд. Тежестта на доказване е така наречената балансирана вероятност - с други думи, по-вероятно е имуществото да е било придобито чрез престъпление, отколкото да бъде доказано обратното. Вторият правен инструмент се прилага след осъдителна присъда, когато дадено лице е било осъдено (по наказателната тежест на доказване) за престъпление. В такъв случай се предполага, че имуществото, притежавано от лицето, е придобито в резултат от престъпна дейност, освен ако не се докаже обратното.
- В предишни години имаше проблеми с конфискуване на имоти на българи, пребиваващи или развиващи бизнес във Великобритания. Такъв бе случаят със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца, който имаше имот и регистрирани фирми в Лондон. Какво е развитието на този случай?
- Международните молби за правна помощ между България и Великобритания се осъществяват съгласно установена процедура, според която страната, отправяща искането, издава молба за международна помощ. В Обединеното кралство получателят на тези молби е Министерството на вътрешните работи (Хоум офис), което регистрира получаването и възлага молбите на компетентните власти в страната. Това може да бъде полицейска структура или друга правоохранителна служба в зависимост от естеството на искането. В случая със Самоковеца молбата е възложена на приходната и митническа администрация, която е изготвила цялостен отговор на искането, описано в молбата на българските власти. Случаят със Самоковеца е бил препратен и на британската служба за конфискация на незаконно придобито имущество, която запорира част от имуществото, за което се счита, че принадлежи на вдовицата на Самоковеца. Случаят беше разрешен по британското законодателство и запорът върху имуществото беше премахнат.
- На какво ниво е сътрудничеството между Великобритания и България по линия на правосъдието и вътрешните работи? Има оплаквания от българското правосъдие, че се бавят съдебни поръчки - например по делото за ямболската адвокатка Надежда Георгиева, по което се чака ключов свидетел, който още се намира във Великобритания. Има ли проблеми в обратната посока - българските власти да бавят поръчки на Великобритания?
- Нивото на сътрудничество между Обединеното кралство и България в сферите на правосъдието и вътрешните работи е добро. Обединеното кралство и България се радват на тясно оперативно сътрудничество в борбата с тежката и организираната престъпност, както и на сътрудничество в сфери като пране на пари, конфискация на незаконно придобито имущество и оценка на стратегическите заплахи. Всяка година Обединеното кралство получава голям брой молби за международна правна помощ (съдебни поръчки) и ние се стремим да работим по тях колкото може по-бързо и ефективно. Аз не мога да коментирам индивидуални случаи. А що се отнася за обратното, не са ми известни случаи на молби от Обединеното кралство към България, които са били значително забавени.
- Какво бихте посъветвали българското правителство, българската съдебна система по линия на борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи?
- Добре известни са продължаващите проблеми с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта и реформата в съдебната система. Няма бърз метод за справянето с тях. Необходими са систематични конкретни резултати. Последователните доклади от Европейската комисия по механизма за проверка и сътрудничество са предоставили на България инструмент за много ясна диагностика, за това, което трябва да се направи. Новото правителство беше избрано с ясните очаквания да осъществи съществен напредък в борбата с тези проблеми.
- Вие сте от октомври 2007 г. в България. България пък стана член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Към добро ли се променят нещата у нас? Какви грешки на предишното правителство не трябва да допуска кабинетът на Бойко Борисов?
- Откакто се присъедини към ЕС, България играе все по-активна и конструктивна роля, като ценен член на ЕС - по въпроси като западните Балкани, Черноморския регион, енергетика, сигурност. А също така България се развива и като ценен съюзник в НАТО, например системно нарастващото присъствие в Афганистан. Поради членството й в ЕС се увеличава интересът към България и от британски фирми и от британски туристи. При контактите ми с новото правителство ме впечатлява ясното и принципно усещане за целенасоченост, по-голямата прозрачност, която беше въведена в работата на правителството. Но все още сме в началото на мандата на новото правителство, което, както всички правителства, ще бъде оценявано от постигнатите реални резултати.
- Какво очаквате от работата на новата Еврокомисия? Имаше доста напрежение около избора на председател на Европейския съюз и разпределението на постовете на еврокомисарите. Смятате ли, че това ще се отрази на работата й?
- Великобритания приветства новата комисия на председателя Барозу. Екипът му е добре подготвен да помогне за гарантиране на икономическото възстановяване на Европа и да се справи с притесненията на нашите граждани за най-важните въпроси, които ги вълнуват, напр. измененията в климата. Очакваме съвместната си работа с новата комисия, когато тя започне своята работа за следващите пет години.
- Великобритания е "ключов играч" в "търсенето на надежда за света" чрез стабилно и амбициозно споразумение за климатичните промени и за намаляване на парниковите емисии. Тя е не само инициатор, но и движещ фактор. Оптимист ли сте за този процес? И ако не се стигне до съгласие и обща воля, каква ще е съдбата на света?
- Решенията, които ще бъдат взети на провеждащата се в момента конференция на ООН за измененията в климата в Копенхаген, ще са важни за хората във Великобритания, в България и по света поколения напред. Трябва да се постигне политическо задължаващо цялостно споразумение, което е съвместимо с целта да се ограничи увеличението на температурата с не повече от 2 градуса в сравнение с прединдустриалните нива. Аз съм оптимист, че световните лидери, които се събират в Копенхаген, ще се справят с това предизвикателство и ще демонстрират необходимата политическа решителност. Те знаят, че възможност да не се справят с това просто не съществува.
- Каква трябва да е енергийната стратегия на Европейския съюз? И какво е мястото на България в нея?
- По своята същност британската енергийна политика и нашата стратегическа визия за европейско и по-широко сътрудничество е надеждна, достъпна и устойчива енергетика. Предизвикателствата на енергетиката и измененията в климата станаха наистина глобални поради увеличеното потребление на енергия в световен мащаб и по-осезаемото въздействие на измененията в климата.
Вярваме, че отворен, конкурентен и интегриран вътрешен енергиен пазар, както и сигурност и диверсификация на доставките са ключът към успешна европейска енергийна стратегия. Вече има постигнат известен напредък към постигане и на двете цели, но още много остава да бъде направено. България има своята важна роля.
Редактирано от - Protobulgarin на 14/12/2009 г/ 01:34:13