Отрезвяването настъпи. ДПС е в опозиция и в тази си битност може да намери смисъла на автентичното възприемане на живота. Защото животът в опозиция е едно добро начало за прочистване на тръбите. Горе-долу така Ахмед Доган обясни нещата на националната конференция, от която нищо не се очакваше. Лидерът си е същият, при това преизбран със 769 вота от 769 гласували, без намек за конкуренция. Останаха само мъглявите му обещания за скорошно пенсиониране, отложени във времето за след 2012-та. Но и тук изненади няма, понеже всички са наясно - особено лидерът, че след него няма път за ДПС.



Има пътека към Чанаккале



Не знам дали Сокола си е представял, че политическото генно инженерство ще сътвори лидерска партия от този тип. Във всеки случай тя няма нищо общо с други подобни формации, родени в по-късните години на прехода. Вижте какво става в "Атака". Присъствието й във властта отне част от поддръжниците й, защото идеята за създаването й бе опозиция на всяка цена. Докато се вместваше в тези рамки, пълнеше площадите и покачваше рейтинга. Сега се цепи по шевовете и веднага се намира някой мераклия да детронира Волен Сидеров.

Спомнете си и какво се случи с ДСБ на Иван Костов и колко заклети костовисти го напуснаха по коалиционни и лични причини. А демократите за силна България се побират в една шепа.

Догановото ДПС е друга работа. Неговият разпад е гарантиран само в случай, че сегашният лидер си тръгне. Иначе движението и в опозиция, и във властта не губи хора. Само притуря, когато изгледите за завъртане в обръчите са големи. Какво и да направи лидерът, каквито и катаклизми да има за партията му, избирателите са константа. А това вече е прецедент, който до голяма степен се дължи на електората, но и на уменията на Доган и това е безспорно, независимо дали използва сплашване или обещания. Както сам признава лидерът, през годините движението просто се е превърнало във фирма. И това определя негативните настроения на хората.

Ако нещо владее до съвършенство Ахмед, то е манипулацията.



Той е дразнителят на републиката



Кой щеше да забележи и най-дребните детайли на партийните конгреси на други опозиционни партии? Кой щеше да търси под вола теле в изказването на лидерите им? Доган е изключение. Той провокира с нахалните си твърдения гнева на гражданите, манипулира и шантажира останалите политици. Ако се присъждаха оскари за това, той щеше да обере всички награди - и за главна роля, и за режисура, и за сценография. Критиците му дълго разчепкваха фразата от 1990 г., че пътят на България към Европа минава през Босфора. И сега ще бъде така с онова, което добави 20 години по-късно, че пътят на ЕС към себе си и към глобалния свят минава през Дарданелите и Чанаккале. Тези фрази са едни от любимите провокации на Доган по националното самочувствие на българите. Странно защо Бойко Борисов, който иначе взема отношение по какви ли не въпроси, си замълча по този. Защо и другите се умълчаха, с изключение на Волен Сидеров, на какво им прилича това. Още повече, че Доган все по-открито започва да говори за пристрастността си към темата "Турция".

И когато лидерът на ДПС мълчи, нещата не се променят. И знаете ли защо? Защото тогава провокацията е в действията. Яхти, сараи и всичко обилно поръсено с признание, че е заможен политик и бизнесмен.

"Никой не може да ме стресне!", "Хора, разграбили държавата, искат да си измият ръцете с ДПС и лидера", "Мишоците в политическата система са твърде много, както и в живота". Такова нахално високомерие може да си позволи само Ахмед Демир Доган, а най-странното е, че с тях винаги успява да предизвика ярост, възхищение за смелостта или недоумение. Но никога равнодушие.

Сокола е програмиран така - дразнейки всичко живо в България, да съсредоточава интереса към себе си, а в залисията



кой гледа какво върши собствената му партия



Това е целенасочена политика. Казва за обръчите - започва говорилнята. Междувременно ДПС засмуква все повече власт, залага свои хора на възможно най-много кранчета и се подготвя за опозиция. Сиреч (както обича да казва премиерът) за времето, когато новите управляващи ще започнат с ударите. Новата власт тръгна хиперактивно, но се прави, че не забелязва партията на Доган. Не се дразни вече от сараите, яхтите, солидните порции, раздадени от министерствата на Емел Етем, Джевдет Чакъров, Валери Цветанов. Изчаква.

Изненадващо в събота научихме, че Доган и ДПС били против АЕЦ "Белене", наречена от него "патриотична авантюра за 6 млрд. евро", и против непомерния напън на България да бъде енергиен център на Балканите. И това го казва, след като беше 8 години на власт. Пък и е близък на Първанов - ярък застъпник и на двете идеи.

В събота Сокола не пропусна да изкаже съжденията си и за двуполюсния модел, който "бе кабинетно конструиран като политически сценарий за оцеляване на левицата". Така оцелява БСП. А как го прави ДПС? В началото като опозиция и на леви, и на десни, които се опитваха да привлекат електората на движението. По-късно - като част от властта, но вече от позицията на финансово обезпечена партия. Всъщност, като изключим управлението на Костов - и то не цялото, за първи път от прехода насам ДПС е в изолация. От гласовете му в парламента формално нищо не зависи.

Лидерът се опита да внуши на членовете на партията, създадена преди 25 години и от него, че оставането й в опозиция е печалба. Сигурно защото това състояние няма да е за дълго. Или поне не толкова, колкото е нужно, че и обществото да спечели.