Крикор Азарян почина от рак на 75-годишна възраст и от това загуби не само театърът ни. Хорът от опечалени е учудващо единодушен в изказванията си. А главното, което остава от тази тъжна разногласица, е, че починалият беше



човек на умението и обаянието



Роден на 15 март 1934 г. в Пловдив, Крикор Азарян завършва гимназия в родния си град... Така почва биографията на режисьора, но преди нея родът му изживява житейска драма, а след това малкият Крикор опознава битието откъм най-бедния и онеправдан негов мизансцен. Вероятно затова човеците като театрални герои по-сетне нямат скрити неща за него.

Самият Азарян разказваше: измъчена тълпа арменци, съответстваща на Яворовия стих "изгнаници клети, отломка нищожна", допълзяла до обетования бряг на Марица. Някой въздъхнал: "Уф, спасихме се, вече сме в Българско". Разпрегнали добитъка, проснали чергите, седнали спокойно на отмора и мухабет. Не щеш ли, изтопуркали конници - част от българския ариергард. "Какво сте се разположили - след нас идат турци и колят наред!"

"И нашите така побегнали, че спрели чак в Пловдив" - разказваше той. Другият му дядо пък по майчина линия - Ованес, спасил себе си и близките си по следния начин. За да не стане жертва на турските изстъпления, той с цялото си семейство се добрал от Родосто чак до гр. Коня - дълбоко в Анадола, близо до Ирак. Там един турчин ги крил в зимника си, защото дядото имал злато и добре му платил. Не излизали от зимника, турчинът им носел храна вътре. И така - цяла година...

Крикор се ражда



от две арменски преселнически семейства -



едното в Пловдив, а другото в Сливен. Израснал в града на тепетата и работил какво ли не, защото го изключили от гимназията заради лозунги срещу властта. Най-тежко било в тухларницата "Калпаклиев". Бъдещият режисьор нямал завършено средно, а вече се трудел на конвейера в "Петър Ченгелов". Но нечовешките норми, включително в трудовашко поделение, където отбил военната си служба, го калили. И му дали чувството за особена свобода. "Ето, казвал си той, сега съм на дъното. По-надолу не мога да падна."

Поради потеклото си (баща му имал магазин в Пловдив) малкият Крикор бил "белязан" като непрогресивен. По-късно благодарение на една "благородна фалшификация" успява да завърши вечерна гимназия. Едва когато го приели в Академията, попаднал в друг свят и се усетил човек. Там срещнал читави люде.

Всъщност се дипломира през 1966 г. в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" като режисьор - при проф.Филип Филипов и Сашо Стоянов.



Оттам кариерата му е възходяща -



от 1966 г. е режисьор на Драматичния театър в Пловдив. Започва с "Да се провреш под дъгата" от Георги Марков. После от 1969 г. работи в София в Народен театър "Иван Вазов" (1977 - 1984), и е главен режисьор в Сатиричния театър "Алеко Константинов" (1984 - 1987). Такъв е и в театър "София" (1987 - 1990), а от 1990 г. е режисьор в театър "Българска армия". Освен това създава и Младежката сцена в Пазарджишкия театър.

Цели 30 години преподава актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ. Педагогическата му работа е негов особен талант и всички без изключение му признават този дар - да учи другите без излишна дидактика и натрапване. През 2005 г. напуска театралната академия, след което става преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет. Огромна негова заслуга е, че подкрепи таланта и остави след себе си много даровити ученици. Сред тях са: Мариус Куркински, Петър Попйорданов, Галин Стоев, Камен Донев, Анастасия Ингилизова, Койна Русева и цял именник още.

Азарян е продуктивен - той постави над 100 пиеси, повечето от които са значими следи в театралното ни изкуство - "Бая си на бълхите", "Война и блудство - блудство и война", "Буре барут", "Хенрих V", "Вишнева градина", "Приказки от Виенската гора", "Крал Лир" "Чайка", "Три сестри".... Режисира и един игрален филм - "Всички и никой" по Йордан Радичков.



Последният проект на майстора



- "Вишнева градина" по Чехов, имаше премиера в Народния театър едва преди месец и половина.

Носител е на много награди - за спектаклите "Януари" на Йордан Радичков, "От земята до небето" на Николай Русев, "Опит за летене" на Йордан Радичков, "Празникът" на Николай Хайтов. Има награда и за режисура на Съюза на артистите в България за "Буре барут" от Деян Дуковски и от фестивала в Благоевград за "Бая си на бълхите" от Боян Папазов. През 2004 г. получава почетен "Аскеер" и орден за вярна служба на театъра.

Според съпругата му Валентина Радинска често се е чувствал по-българин от българите, може би и затова Азарян беше един от най-обичаните ни творци. Поклон пред паметта му.

Погребението ще е на 17 декември.



----каре----

Крикор Азарян:



- Навикът ерозира способността да чувстваш, притъпява сетивата, прави ги невъзбудими. Воювам срещу инерцията, срещу превръщането на живота и театъра в делник.



- Театърът е от непотребните неща в едно потребителско мислене. Но тогава няма да има човечество.



- Няма случай хората, отишли на театър, след като гледат едно представление, да изпочупят и изгорят столовете, на които са седели. И агресивни, тичайки по улиците, да търсят своите жертви. Театърът очовечава хората. Прави ги равни. Това не се случва никъде освен в театъра, концертната зала, киносалона... Там, където се извършва духовно свещенодействие.



- Фаталното е, че българинът слага еднозначност между хитростта и мъдростта. Това му е проблемът.



- Всички политици, които се изредиха в България през последните години (мнозина от които хора с качества), имаха един недостатък: искаха новото да дойде на мястото на нищото. Грешката на нашите политици е, че енергията, която хвърлят за разрушаване, не отива за съзидаване.



- Ще разкажа един много интересен случай. В 1991 година в България дойде голяма група френски журналисти от много авторитетни вестници - "Либерасион", "Льо Монд", "Фигаро" и други. В програмата им влизаше да гледат водещи по онова време спектакли и една среща с, така да се каже, изтъкнати режисьори. Подканиха ни да говорим какъв е бил театърът в България по време на тоталитаризма и какво правим сега. Колегите ми започнаха да говорят. Това, което казваха, не бяха лъжи. Навсякъде творецът е изправен пред проблеми - независимо дали политически или икономически. Че ако един творец няма на какво да се съпротивлява, какъв творец е?! Слушайки ги, аз усетих патос на самоунижаване, самосъжаление, жалък зов за помощ. Без да си дадат сметка, че унижават себе си, българина. Не знам какви са били мотивите им, но аз изпитах неудобство. А бях единственият арменец.

- Истината е като тоягата - има два края.

-------