Само допреди две години в Русия имаше около 30 милиона души, 22 % от населението, които разполагаха със среден месечен доход над 1000 долара, които се смятаха част от зараждащата се средна класа. Днес обаче това съсловие се е стопило наполовина заради продължаващата икономическа криза. Първоначално Кремъл се безпокоеше тези хора да не започнат да изнасят парите си в чужбина по примера на олигарсите през 90-те години. Сега въпросът е дали голяма част от тях ще запазят своя статут и парите си. Самите представители на тази класа не са оптимисти за бъдещето си, защото продължават да срещат сериозни проблеми. Освен кризата те продължават да се чувстват застрашени от произволни решения на държавните органи като милицията, съдилищата и данъчните власти. Все повече хора от тези среди се чувстват откъснати от политическата система и смятат, че нямат влияние над политическите процеси в страната си.

За един от последните примери за кризата на средната класа в Русия наскоро съобщи "Дойче веле". В някои дни Дмитрий прекарва над два часа в задръствания по московския околовръстен път. Младият юрист пътува по 150 километра на ден от жилището до работното си място в центъра на руската столица. В началото на м.г. той напуснал тристайния си апартамент в центъра на Москва и отишъл да живее във вила в покрайнините на града. "Тук не само е много по-евтино, но и въздухът е много по-хубав", разказва 30-годишният Дмитрий, който работи за една германска фирма. За разлика от годините на шеметен икономически възход, когато ежегодните повишения на заплатите с 20-30% бяха в реда на нещата, сега Дмитрий трябва да е доволен, че изобщо има работа. Сред губещите от кризата са не само олигарсите, които според преценките на американското сп."Форбс" само м.г. са изгубили около 300 милиарда долара.

Към големите губещи принадлежат и представителите на едва прохождащото младо средно съсловие. Изследване на банка "Уникредит" в Москва показва, че т.г. руската средна класа е изгубила над 40% от своите представители и е спаднала до 13 600 000 души. Това ново съсловие, което се състои от добре образовани млади хора от градовете, допринесе в значителна степен за потребителския бум през изминалите години.

Именно те купуваха скъпите плазмени телевизори, луксозни коли и пътуваха масово на почивки в чужбина. В края на м.г. руският автомобилен пазар регистрира срив от 50%. Цените на апартаментите в Москва пък паднаха с 20 %. Миналото лято 2/3 от руснаците промениха плановете си за отпуска, констатира изследване на института "Ромир". Авторът на проучването Владимир Осаковски вижда причината за бързото обедняване на руското средно съсловие най-вече в



25-процентовото обезценяване на рублата,



което доведе до поскъпване на вносните стоки и до намаляване на покупателната способност. Пресъхването на банковите кредити и растящите лихви също доведе до спад в приходите на средната класа. Въпреки актуалните трудности Владимир Осаковски смята, че в Русия ще настъпи "буржоазна революция." Според неговите изчисления догодина руското средно съсловие ще превъзмогне кризата и до 2013 г. дори ще се удвои. Наличието на средна класа на една по-широка основа би имало предимства както за руската икономика, така и за цялото общество, подчертава социологът Осаковски. Той е убеден, че "експанзията на средното съсловие ще доведе до търсенето на по-ефективно управление, до по-малко корупция и до по-нататъшно демократизиране".

Властите в Русия пък решиха да заложат на нова приватизация, почти три години след последното голямо разпродаване на държавни активи, съобщиха руски представител. След като хаотичното разпродаване на активи през 90-те години на миналия век по времето на бившия президент Борис Елцин създаде класа на много богати олигарси и породи сериозно недоволство в обществото, следващите правителства предпочетоха да увеличат дяловете си в различните водещи компании.

Сега обаче нещата могат да се променят, защото



финансовата криза отвори дупка в бюджета на Русия,



като според прогнозите бюджетният дефицит ще бъде около 6.9% през т. г. Финансовият министър Алексей Кудрин заяви, че с приходите от приватизацията Русия може да намали използването на резервните фондове и да намали обема на планираното емитиране на бонове, необходимо за компенсиране на бюджетния дефицит.

"С други думи, приходите от приватизацията ще отидат за намаляване на дефицита", посочи той. Финансовият ежедневник "Ведомости" обаче цитира анонимни правителствени източници, според които новата приватизация ще има за цел и да подобри имиджа на Русия, която все още получава критики от Запад заради големия държавен контрол върху икономиката. Руският първи вицепремиер Игор Шувалов заяви в интервю за телевизия Блумбърг, че могат да бъдат продадени и трансформирани в акционерни дружества около 5500 държавни предприятия. По-късно тази цифра бе намалена на 4000. Една от първите големи продажби може да стане приватизацията на 20% от акциите на държавния "Совкомфлот", който се специализира в превозването на петрол и петролни продукти. Частично могат да бъдат приватизирани вече публични компании, между които и петролни фирми. Шувалов уточни, че основната част от продажбите ще започне не по-рано от втората половина на т. г.

Миналия ноември Русия също така реши да продаде в чужбина значително количество злато, възлизащо на около 44 тона, което е най-голямата подобна сделка от разпадането на бившия СССР. Златото трябваше да бъде продадено през Лондонската стокова борса по котировките за съответния ден, което трябваше да доведе печалба от близо 1.53 млрд. долара. Сделката първоначално пропадна заради изтеклата информация към медиите, но през декември Москва все пак продаде 30 тона злато за $1 млрд.

Това показа, че



Кремъл е решил да играе сериозно на пазара за злато,



за да спечели максимално от високите цени на благородния метал, които засега постоянно растат. Друг важен момент е държавното стимулиране на банковата система, която беше доста освежена благодарение на вливането на свежи пари от Централната банка(ЦБ), както и "меката девалвация", с помощта на която банкерите за кратко време получиха десетки проценти печалби от смяната на средства от рубли в долари и евро. Управниците в Москва също така решиха да намалят броя на банките и м.г. бяха отнети 44 лиценза за такъв вид дейност, което намали броя на фалитите. ЦБ обеща още една чистка през т.г., като по този начин броят на затворените банки ще се увеличи значително. Тези усилия обаче засега няма да помогнат на средната класа, защото както и в България, така и в Русия банковите кредити отново станаха непосилни за много хора заради кризата.

И макар че някои лихви падат и редица заеми вече не са толкова невъзможни, кредитирането засега ще е мечта за много хора от средното съсловие, което явно скоро няма да се яви като така желания спасител на Русия.