Професор Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ "Св. Климент Охридски". Между 1987 и 1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в "Прозрачност без граници". Преподавател в СУ и в НБУ.





- Г-н Гълъбов, годината започна с показен разстрел на човек, свързан с престъпния свят. Защо се отдава толкова голямо значение на този случай? Ще бъде ли той употребен от политиците?

- Най-вероятно ще има политическа употреба, за съжаление, тъй като има натрупано желание за реванш. През цялата минала година една политическа сила говореше за политически реваншизъм. Но всъщност в момента сме свидетели на подобен тип поведение. Така че най-вероятно в определен контекст както това убийство, така и някакви свързани с него или предстоящи напрежения в организираната престъпност ще бъдат директно политически артикулирани и ще бъде търсена връзка между смяната на властта и тези престъпления. Всъщност това започна още в края на м.г., тъй като е очевидно, че една от носещите политики на ГЕРБ е в сферата на сигурността. Другата е икономическо развитие и финанси, ако погледнем двамата вицепремиери.

- Да очакваме ли тогава и други разстрели?

- Не съм убеден, че този разстрел има толкова съществено значение в представите на самите фигури от подземния свят. По-скоро не става дума за начало на някаква гангстерска война. Наистина има разместване на пластове, разпределение и преразпределение на зони на влияние, но ми се струва, че причините и мотивите за това убийство са по-встрани от процеса. Отминаха 90-те години, в които водещите фигури от организираната престъпност ходеха с анцузи и италианските костюми не им стояха добре. Така че навлизаме в период, в който съществена част от тези структури имат своите легални, видими институции. Те вече не предпочитат този опит на улична разправа. Така че и организираната престъпност навлиза в нови фази на развитие и все по-рядко ще бъдем свидетели на подобен тип брутални престъпления. Това не означава, че влиянието на организираната престъпност ще намалее. То просто се преструктурира.

- На 13 януари започва новата политическа година. Трябва ли според вас партиите да променят стратегията си?

- Смятам, че тази година ще бъде трудна за управлението на ГЕРБ. В същото време досега сме имали само едно реформаторско управление в условия на дълбока криза и това е кабинетът "Костов". Опитът показва, че докато трае кризата и управляващото мнозинство се опитва да провежда реформи, независимо от напрежението, то остава стабилно. Не очаквам да има сериозни заплахи за стабилността на управлението на ГЕРБ, ако продължава реформите. Промяната в политиките и поведението на ГЕРБ най-вероятно би трябвало да бъде по-скоро по отношение на ускоряване ритъма на реформите и повишаване на компетентността на самите народни представители. В пряка връзка с това се намират отношенията между ГЕРБ и "Синята коалиция", доколкото реформаторският опит е концентриран именно в тях. Очаквам по-ефективно партньорство между двете формации. Със сигурност предстои интересна година и за развитието на "Атака", защото досегашното им поведение като изключително лоялен партньор на ГЕРБ създаде напрежение в самата партия. Опитите на РЗС да влезе в много открита конкуренция с "Атака" за ролята на малкия лоялен партньор поне засега завърши зле за РЗС. Но "Атака" трябва да се позиционира по-ясно и ако иска да запази досегашната си подкрепа, ще трябва да се опита да реализира политическата си програма.

- Все пак "Атака" може ли да се брои за предвидим партньор на властта?

- "Атака" се намира в процес на нормализация, който е полезен. Ако сравним "Атака" с предварителните й заявки през 2005 г., с първата й парламентарна група, наистина има някаква нормализация в тази партия. Въпросът е дали тя ще продължи да се нормализира. Или за да запази позициите си в пространството на националпопулизма, ще търси някакъв опит за радикализиране. Опитът с референдума показва, че подобно желание като че ли има. Засега ми се струва, че компетентността на депутатите от "Атака" е по-висока, отколкото в предишното НС. Надявам се да върви към нормализация. В противен случай ще бъдем свидетели на неприятно напрежение, което ще даде шанс на ДПС отново да заеме важно място в политическия живот на страната.

- В България обаче все още има ниша за краен национализъм. Кой може да се намести там - РЗС, ВМРО или някой друг?

- Не, крайният национализъм в България винаги върви отляво, противно на натрапчивото повтаряне, че крайнодесните са националисти. Така е в Европа, при нас е обратното. Точно затова най-интересните процеси предстоят вляво в следващите години. В момента БСП е с изключително ниско равнище на политическа легитимност и не е в състояние да препятства нормалния процес на разгръщане на лява политика. В България тепърва предстои да се обособят най-вероятно две или три комунистически партии, една по-широка социалдемократическа формация и едва тогава ще се разбере кои са социалисти в България. Всичко, което се случи в дясното през последните 10 г., тепърва предстои и вляво. Очевидно е, че ръководството на БСП ще опита да блокира този процес, но преизбирането на Станишев само по себе си го направи непреодолим.

- Виждате ли сериозна заявка за лидер на нормалното ляво, както го нарекохте?

- Мисля, че е рано това да бъде търсено през лидерски фигури. Не трябва да пропускаме и това, което се случва с ДПС. Това е една много добре премислена и изпълнявана стратегия за тактическо отстъпление до границите на собственото им влияние. ДПС постигна впечатляващо висок резултат през 2009 г. на парламентарните избори, така че навлиза в периода си на опозиционност с много сериозно влияние. Тази година ще бъде много важна за ДПС, защото те ще се опитат либерално да интерпретират социалния популизъм. Така че най-вероятно ще опитат да се подготвят много добре за 2011 г., за местните избори. И там да търсят някакъв реванш. От друга страна, в речта на Доган прозвуча много ясно, че още един мандат във властта би унищожил ДПС. Но в момента се намира в най-комфортна позиция.

- Дали за комфорта им няма принос и премиерът Борисов, който ги щади?

- Формално погледнато, първият министър, срещу когото бяха повдигнати обвинения, бе от ДПС. За мен е много важно дали новото управление ще има силите да пристъпи към реална децентрализация на управлението в страната. В крайна сметка потенциалът за излизане от кризата е на регионално и местно ниво. Ако ГЕРБ се ориентира към една дългосрочна политика на децентрализация, това ще е реалното поле на сблъсък с ДПС, защото ДПС твърде дълго спекулираше с влиянието си в регионален и местен мащаб. Нито една от големите политически формации не се реши на реална конкуренция с ДПС на това поле.

- Има очаквания в обществото, че Симеон Дянков ще бъде сменен. Може ли да дефинирате накратко неговата роля?

- Съществената част от усилията на опозицията на ГЕРБ ще бъдат насочени към него. В началото имаше опит те да бъдат насочени към Цветанов, но бързо стана ясно, че там могат да бъдат постигнати по-малко видими резултати. Ще бъде формирано разбирането, че Дянков е човекът, който трябва да бъде държан отговорен за всички неуспехи и проблеми на управлението. Струва ми се, че тази стратегия няма да има сериозен успех, защото поне засега е ясно, че премиерът се доверява на решенията на вицепремиера си, а той е готов да ги защитава в МС. Симеон Дянков досега играе ролята на човек, който е готов да поеме негативите, но да провежда една финансова и икономическа политика, която очевидно е част от общата политика на ГЕРБ.

- И все пак изкристализира ли в обществото някаква дефиниция за неговата роля - лечителя, злосторника, шута или нещо друго?

- Предполагам, че постепенно той ще бъде възприеман като необходимото зло, защото финансовите резултати от задържаните публични плащания от края на м.г. не бяха лоши. Ако прогнозата на икономическия екип на ГЕРБ е вярна, че т.г. ще имаме първи симптоми на стабилизиране и оживление, най-вероятно тази роля на необходимо зло ще се превърне в нещо като цяло възприемано.