Неслучайно Америка е на другия край на света. Там по време на криза държавата се намесва по-силно в редица сектори. Тук - парадоксално - се предвижда либерализация. САЩ разполагат с най-скъпата, най-неефективна и най-недостъпна здравна система. В другия край на света също имаме неефективна система, но за сметка на това поне е евтина и достъпна.

Сега в Америка са тръгнали натам, където европейските здравни системи отдавна са стигнали. България пък прави обратна обиколка на земята в опит да стигне част от твърде либералните принципи на здравната система, от която САЩ вече бягат.

------------------------



У нас политиците обясняват, че за да се осигурят повече пари и качество, в здравеопазването трябва да влязат частните фондове. Те ще започнат да осигуряват част от услугите, които в момента се предоставят от обществената каса - НЗОК. Гражданите ще са длъжни да плащат вноски в частните фондове, както и в касата. По принцип моделът трябва да се запази почти същият, какъвто е и в момента - солидарно осигуряване - всички плащат еднакъв размер вноска, срещу което получават еднакъв пакет услуги. Ползват го тези, които имат нужда и колкото имат нужда. Т.е. получената услуга не зависи от сумата на платените вноски. Положителното при осигуряването в обществена каса е, че тя не работи за печалба и няма интерес да не плаща за услуги. Освен това, когато платецът на услуги е един, се спестяват пари от административни разходи.

Естествено, нашата система е пълна с неуредици и никой не е доволен от нея. Всички обаче сме гледали Sisko на Майкъл Мур. Колкото и манипулативен и провокативен да е филмът, той все пак показва докъде води системата на частното застраховане в напълно свободен пазар. Да, в САЩ семейства фалират заради скъпо лечение, милиони не могат да си позволят застраховки, камо ли лечение, а



колкото по-болен си, толкова по-скъпо плащаш



Компаниите пък печелят баснословни суми.

Какво представлява здравната система на САЩ в момента? Тя гълта 2.4 трилиона долара годишно и близо 18% от БВП (у нас процентът от БВП е малко над 4%). Умопомрачителните 31 цента от всеки платен долар отиват за административни разходи и печалба (тук НЗОК харчи 2% от приходите си за административни разходи). 46 милиона от 306-те млн. население на страната нямат застраховки. За близо 20 000 души се смята, че умират всяка година, защото не могат да си позволят лечение, а 700 000 обявяват фалит заради медицинските сметки.

Една от основните, принципни разлики между САЩ и Европа е, че на Стария континент системата на финансиране е през осигуровки, а на места - дори и с данъци, насочвани от държавата за здравеопазване. Така личният финансов принос на всеки гражданин не е пряко свързан с помощта, която получава. Вноската е например 10% от заплатата, срещу което осигуреният има право на определен пакет услуги, на какъвто имат и останалите осигурени, независимо дали при него тези 10% са 1000 или 10 000 евро. Подобни модели са в голяма степен обществени, социални и често с голяма намеса на държавата. При застраховането липсва солидарният принцип. Колкото по-висока премия плащаш, толкова повече услуги ще получиш. И обратното - ниска премия - малко услуги, независимо че може да имаш нужда от повече. В САЩ частните застрахователи дори имат право да отказват застраховки на болни хора, защото те водят до повече разходи, а също и да увеличават цената на застраховките когато и както пожелаят. И го правят. Освен това в Америка застраховането е доброволно, няма закон, който задължава гражданите или работодателите да плащат застраховки. Там действа чист пазар и единствено и само той регулира цените и условията за получаване на лечение.

Фирмите застраховат работниците си, защото срещу това получават данъчни отстъпки. Добри полици обаче имат само 60% от заетите, като броят им намалява, тъй като полиците постоянно поскъпват и работодателите не издържат финансово. Хора без постоянен договор, безработни и заети почасово си купуват индивидуално застраховка. Твърде често те не го правят - или защото добрите полиците са скъпи, или защото застрахователите им отказват, тъй като са хронично болни и струват скъпо на компанията. Държавата плаща застраховки по две основни програми - Медикейд - за хората над 65 години, и Медикеър - за твърде бедни. Правителството осигурява и федерални служители, военни и индианци, или общо 19% от населението. 1/3 от разходите за здраве се плащат от федералното правителство, частните застрахователни компании покриват друга 1/3, а самите граждани - 14% в кешови доплащания. Останалото се финансира от щатски и други местни фондове.



Тази система излиза твърде скъпо,



особено като се има предвид, че не осигурява помощ на достатъчно граждани. Според доклада на икономическия съвет към Белия дом без реформа процентът на здравните разходи от БВП през 2030 г. ще скочи на 28%, а през 2040 г. - на изумителните 34%. Това в американския случай определено означава, че участието на частни фондове, макар и да води до по-големи разходи за здраве, реално не води до повече и по-добре лекувани в масовия случай. Затова и президентът Обама и демократите започнаха реформа, която, като всяка здравна реформа, среща огромна съпротива и бързо доведе до спад в рейтинга на държавния глава.

Планът на Обама все още не е приет окончателно и търпи промени в хода си през Конгреса и Сената. Той има две цели - да ограничи разходите и да направи системата по-социално приемлива. Пътят към това е засилване ролята на федералното правителство при финансирането и контрола на здравния сектор. Част от него е



нещо нечувано за Америка - създаване на нещо като държавна,



обществена здравна каса, или на обществени здравни кооперации, управлявани от хората, които се осигуряват в тях. Т.е. превръщане на здравеопазването във все по-публично и все по-малко частно, както е в Европа. По този начин се смята, че неосигурените ще са по-малко, а в по-дългосрочен план разходите и на държавата, и на бизнеса ще намалеят, което пък ще вкара допълнително пари в икономиката.

Инвестицията е голяма - близо 900 милиарда долара за десет години. Част от парите ще дойдат от увеличаване на данъците с 5.4% на хора с доходи над 500 000 долара годишно.

Една от основните цели е осигуряване на достъпно здравеопазване за 96% от американските граждани и намаляване броя на неосигурените с 36 милиона души. Гражданите ще бъдат задължени да се застраховат, а работодателите - да осигуряват служителите си. Частните компании вече няма да имат право да отказват полици на болни или да им определят по-високи вноски. Също така ще бъде въведена забрана да се слагат лимити при покриването на стойността на лечението.

Правителството ще контролира пазара чрез национална информационна борса, където хората ще могат да сравняват полиците на различните компании и да избират по-изгодната за тях. Обмисля се на борсата да има наложени от държавата изисквания като минимално осигурени от застрахователните компании пакети медицински услуги и ниво, до което пациентът може да доплаща кеш за услуги. Борсата ще предлага и застраховки от т.нар. застрахователни кооперации, които не работят за печалба, или ще има оферти от правителствения обществен застрахователен план. Тези промени са и една от причините Обама да бъде упрекнат, че одържавява твърде много системата и докарва социалистическо здравеопазване в Америка.

Още не е решено на кой от двата варианта ще се спрат управляващите в САЩ - на т.нар. "кооп"-и или на правителствения осигурителен план.

Планът ще е нещо като публичен здравен фонд за бедни и болни, отхвърлени от частните компании, и ще се финансира с публични средства. Целта му е, освен да предоставя медицинска помощ на около 6 милиона бедни и болни, да бъде и ценови коректив за частните компании, които да спрат постоянния ръст на цените на здравните си полици. Частните компании смятат, че това е нелоялна държавна конкуренция, а поддръжниците на идеята - че държавният фонд ще дисциплинира частните застрахователи.

Другият вариант за отхвърлените от частниците пациенти са т.нар. кооп (вероятно в Америка не знаят какви асоциации предизвиква това съкращение в Източна Европа, иначе със сигурност биха използвали друга дума). Това е кооперация от осигурени, която ще предоставя здравни застраховки и е контролирана от членовете си - хората, които внасят в нея. Тъй като интересът на осигурените е не да печелят от този фонд, а да получават достъпна помощ, той няма да работи за печалба и съответно разходите му ще са по-ниски от тези на частните компании. Коопите ще се конкурират с частните компании за клиенти и може да свалят цените им. За да съществува такъв фонд, да бъде финансово стабилен и да има право да преговаря за цени с болници и лекари, той ще трябва да има поне 500 000 клиенти. Възможно е правителството да отпусне заеми на бизнеса за основаване на такива фондове.

Освен че си навлече гнева на по-либерално мислещите американци с идеята за навлизане на държавата в частна територия, Обама все още не може да гарантира, че тези мерки ще намалят цените на застраховките на работещите американци, които ще продължат да се осигуряват в частни компании. Първоначално той обещаваше, че ще спести 2500 долара годишно на четиричленно семейство, но напоследък не е споменавал този аргумент. Икономисти смятат, че реформата по-скоро ще намали темпа на поскъпване на частните застраховки и като цяло ефектът няма да е толкова значим.

Намеса на държавата, естествено, ще има и в плащаните от самата нея програми Медикейд и Медикеър. Целта е да се ограничат разходите по тях, които растат главоломно всяка година и



са в основата на големия федерален дефицит



И, подобно на Европа, Обама иска да въведе мерки, според които плащаните с публични пари услуги подлежат на по-сериозна регулация и договаряне на по-ниски цени. Например правителството ще договаря цените на лекарствата по програмата Медикеър. Отделно от фармацевтичните производители ще се изисква да дават отстъпки от цената за хора, застраховани по двете програми. Очаква се така да се спестят около 150 млрд. долара за 10-годишен период.

Добре е управляващите в България, които искат да направят нещо подобно - да осигуряват пенсионери и деца в обществената каса, а работещите да пуснат в частни фондове, да имат предвид опита на Америка. Той сочи, че когато държавата плаща целево за лечението на най-болните, без в солидарната система да са включени и по-здравите, единственият резултат е постоянно растящ дефицит. Иначе само можем да се похвалим, че тепърва САЩ ще правят нещо, което Европа познава отдавна - регулация на цените на лекарствата, плащани с публични пари.

Затова и преди да променят финансирането на здравната система, политиците в България трябва да осъзнаят какво става отвъд океана. То на практика е признание, че в здравеопазването принципите на свободния пазар са добри и работещи единствено за здравите и богатите.







----------------------

Политическата цена е висока

--------------------

Здравната реформа е първият голям вътрешнополитически проект на Обама и се смята, че тя ще е тест за управлението му. През 1993 г. тогавашната първа дама на САЩ Хилъри Клинтън също опита да промени здравната система и да я направи по-социална и достъпна. Тя не успя, а идеите й срещнаха огромна съпротива. За разлика от Европа и най-вече България, където е прието държавата да е длъжна и да осигурява всичко на гражданите, в Америка мислят по точно обратния начин - че услугата, предоставена от държавата, е далеч по-некачествена от услугата, която гражданинът може да си осигури сам. И че само най-изпадналите хора прибягват до помощта на държавата.

Затова и процентите от първоначално високия рейтинг на Обама бързо започнаха да окапват. Реформата не се харесва не само на републиканците, но и на част от демократите в по-консервативните региони. Левите също не са доволни, защото смятат, че реформата е половинчата и не стига достатъчно далеч.

Представянето на законопроекта на Обама пред Конгреса изкара на улицата десетки хиляди американци, които протестираха срещу промените и най-вече срещу увеличаването на ролята на държавата в частния сектор и намаляването на икономическата свобода. Белият дом пък организира контрамитинги.

Бизнесът, чиито печалби са застрашени, също реагира. Фармацевтични фирми, застрахователни и осигурителни компании и болници платиха поне 380 млн. долара за съпротива срещу реформата. Парите отидоха за лобисти, реклама и директни дарения за политици. Доколко ефективно са похарчени ще стане ясно, когато проектът за реформа бъде окончателно приет.