Преди дни финансовият министър за пореден път подреди политическите цели, които кабинетът си поставя в областта на икономиката. Присъединяването към еврозоната се оказа едва на скромното пето място в списъка на приоритетите, при положение че само преди месец същото намерение бе откроено като главно. И правилно, защото замяната на лева с евро е следващата логична национална цел, съпоставима по значение със самото членство в Европейския съюз. За бизнеса влизането в еврозоната означава успешно излизане от валутния борд (единствен успешен начин да се разделим с борда, впрочем) и едно много ново начало със значение на точно толкова радикална промяна в икономиката, колкото бе самият отказ от паричен суверенитет и налагането на валутен борд през 1997 г. И затова не приемам изреждането на



актуалната национална цел



като един от многото поредни стопански приоритети и задачи. Напротив, тази цел трябва да се издига и повтаря ден през ден, с ясен и висок глас. За всеки от работещите в България, а и за европейските началства трябва да стане ясно, че за нас въвеждането на еврото във вътрешно обращение няма алтернатива, а всеки ден забавяне на тази крачка е напълно измерима и изчислима загуба. Като член на ЕС България има право да се възползва от всички негови механизми, работещи в наш собствен интерес. И това право трябва да се преследва със същия прагматизъм, както бюрократите от Брюксел ни гонят за неизпълнение и на най-дребното нарушение с предупреждения, глоби, съд, солени неустойки. Както се превиваме пред наложените ни в чужда полза ограничения и си плащаме за слабостите, така трябва да си търсим правата без забава! Трябва да искаме статута на член на европейския резервен механизъм (ЕРМ II) с възможно най-твърд тон веднага щом се окаже, че са изпълнени формално измислените и от никого необосновани "маастрихтски критерии", а това най-вероятно ще стане факт още през март месец. Крайно време е да стъпим



отвъд валутния борд,



а възможностите за излизане от него са две - или евро, или провал (с всички произтичащи от провала на паричната единица последствия: поредна експроприация на спестителите в левове, хаос в икономиката, взрив на лихвите и рисковите параметри, срив на пазарната цена на всички инвестиции в страната и изобщо на цялото имущество в пределите на икономиката). Разбира се, няма никакви симптоми, които да поставят под въпрос стабилността на лева и борда, който я крепи. Но докато има борд, винаги ще съществува поне теоретична възможност и за икономически провал, и за политическа злоупотреба с него (достатъчни са само 121 депутати, за да приемат закон за девалвация на лева, т.е. за частична конфискация на всички левови наличности в полза на държавата и длъжниците в левове). Когато еврото замени лева като национална валута, ще изчезне дори теоретичната възможност за такива катаклизми. Трябва да подчертаем, че



ние само ще печелим от еврото



и пускането му във вътрешното обращение практически не носи негативи. Защото вредните последици и загуби от налагането на твърд валутен курс понесохме веднага след 1997 г. Истина е, че промяната на парите в обращение ще изисква известни разходи. По-голямата част от тях ще се понесат от фирмите и далеч по-малко ще тежат върху бюджета. Ще има известен еднократен инфлационен ефект от "закръгляване на цените", но далеч по-ограничен от онзи, който наблюдавахме в страни, където с присъединяване към еврото направиха крачката от плаващ към фиксиран курс. Оттам нататък следват единствено положителните ефекти: само освобождаването на валутния резерв ще деблокира милиарди евро в полза на фиска; лихвите осезаемо ще паднат, защото съвсем различен е рисковият профил на страна, членуваща в еврозоната - тя е защитена от общия резервен механизъм и общата икономическа политика, та дори да е пред фалит; по-лесен ще е достъпът на банките в България до световните финансови пазари, ще се облекчи поддържането на ликвидността, най-вече защото те ще имат достъп до рефинансиране от европейската централна банка; ставаме по-атрактивна дестинация за инвестиции... Дълго още можем да изброяваме положителните ефекти. Сега



най-вредно е успиването



с празни приказки от вида "не му е времето", "България няма защо да бърза с еврото". О, България има защо да бърза с еврото и още как. По същата причина както гладен бърза да получи сега, а не след пет дни храната, която е платил. И защото очевидно печелим в политически, икономически, че и в чисто финансов аспект от всеки ден, който спестим до постигането на следващата национална цел - прехода към еврото. Познат ни е страхът на европейските администрации и особено на ЕЦБ от разширяването на еврозоната, но зад него не стоят сериозни икономически аргументи, единствено опасенията на господа чиновниците в Брюксел и Франкфурт, че с влизането на повече и по-проблемни страни (за тях, които бъкел не вдяват от местните обстоятелства). Дълг на кабинета, а и на всички, които се хранят от политика на гърба на българския данъкоплатец, е да убеждават, лобират, успокояват и подтикват европейските чиновници и политици, та да постигнат час по-скоро ясно поставената национална цел. Присъединяването към еврозоната определено е главният ни икономически приоритет и ако има нещо, което можем да изтъкнем като по-съществено от него, това е само запазването на паричната и финансовата стабилност.