Строежът на автомагистрала "Люлин", петък, работен ден. Мотаещи се работници и никаква работа. При внезапна проверка на транспортното министерство са преброени около 200 работещи при обявени към 1000 души. Изпълнител на автомагистрала "Люлин" е турската фирма "Мапа Дженгиз". Строежът за 150 млн. лв. върви незадоволително, едва ли ще е готов до края на 2010 г., заради забавянето България може би ще трябва да връща пари на ЕС.



Колкото ни плащат, толкова ще работим,



спокойно обясняват на слисаните проверяващи българските работници. Неколцината кофражисти получават малко над 500 лв., докато турските им колеги взимат 1500 евро. Нашите от октомври протестират срещу тази несправедливост, но не могат да вдигнат стачка, тъй като са под 50% от общия брой работещи на обекта.

Как става това, след като по закон чуждите работници не могат да са повече 10% от числеността на дадена фирма? Оказва се, че може - с разрешение на социалния министър. В случая с "Мапа Дженгиз" става дума за заварено положение - настоящият социален министър Тотю Младенов не е давал такова. Напротив - ведомството му направи предложения за промени в наредбата за издаване на разрешителни за работа на работници от трети страни, които целят да затегнат режима и да защитят българските работници по време на растящата безработица в кризата. Предложенията, основното от които е да се увеличи пазарният тест за търсене на българска работна ръка от 15 на 30 дни, и то в цялата страна, а не само в региона, три пъти не минаха през Министерския съвет. В кабинета се притесняват, че промените може да развалят отношенията ни с ключови инвестиционни партньори - като САЩ например. А и чакат становище от ЕС, където уж са за свободното движение на работна ръка.

Статистиката за 2009 г. обаче показва, че



това е доста хипотетично притеснение.



Защото в челото на класацията на Агенцията по заетостта е Турция - със 777 разрешения за работа, от които 483 са за работници, а 213 за средно-технически персонал. При това повечето са в строителството. На второ място е Русия, но тя има едва 86 разрешителни, от които 45 са за инженерен технически персонал и 18 за висш ръководен. САЩ са също в шестицата със скромните 67 броя разрешителни. При това 28 са за спортисти и още 25 за преподаватели, които по принцип минават през по-облекчен режим.

Всъщност проблеми да се дават разрешителни за висококвалифицирани специалисти, консултанти и преподаватели и сега няма. Предложенията на социалното министерство биха се отразили най-много върху режима за издаване на разрешителни за работнически професии, където и проблемите са най-големи.

Според логиката почти половината от регистрираните турски работници би трябвало да се трудят за "Мапа Дженгиз" на прословутата автомагистрала "Люлин". Там в резултат от протестите на българите за по-ниското заплащане и мизерните условия на труд последваха масови проверки на трудовите инспектори. От тях стана ясно, че



условията на труд са мизерни,



но са еднакви и за турци, и за българи. Даже чужденците са по-зле, защото живеят по фургони. Но не протестират и това е едно от обясненията на работодателите защо държат на чуждите работници - защото не създават проблеми, работят извънредно без пари и живеят в коптори. А българите си търсят правата.

И Главна инспекция по труда, и АЗ обаче са категорични, че в заплащането нарушения няма. Заплатите по ведомости са съизмерими. "Нашето задължение е да видим дали възнаграждението е равно с обявеното в обявата при наемането на работник и служител. Разлики няма", категорична е и шефката на АЗ Росица Стелиянова.

Турците обаче споделят пред българските си колеги, че не протестират, защото получават още по 1000 евро по сметки в родината си. Членовете на синдикалната структура в "Мапа Дженгиз", която е към КНСБ, пък правилно се съмняват, че не може един ръководител да взема 500-600 лв., както е по ведомост. "Дори да има такива плащания, не е от нашата компетентност да ги доказваме", казва шефката на ГИТ Румяна Михайлова. От КНСБ се зарекоха, ако родните институции не се самосезират и не проверят финансовите трансфери на "Мапа Дженгиз", да сезират финансовата полиция на Евросъюза - ОЛАФ.

"Проблемът с повече от 10% чужденци спрямо числеността на една фирма възниква при големи инфраструктурни обекти, които се реализират в България. В повечето случаи изпълнението на тези обекти се печели от чужди фирми, които искат да работят с работници от своята държава. А самите конкурси и условията за реализацията на обекта се договарят не от Агенцията по заетостта, а от съответното ведомство, което отговаря за конкретната инвестиция", обяснява Стелиянова.

Прехвърлянето на позволената квота за чужди работници е наследено от времето, когато у нас имаше недостиг на работна ръка, особено в строителството и машиностроенето. "От началото на 2009 г. обаче положението на трудовия пазар на България е съвсем различно, защото точно в тези сектори се освобождават най-много български работници", признава Росица Стелиянова. Социалният министър Тотю Младенов дори отказа да даде картбланш на нови 32-ма турски работници да се трудят на автомагистрала "Люлин". Отряза и ТЕЦ "Марица-изток" за нови около десетина работници от южната ни съседка. И дори проведе успешни преговори с турските фирми, работещи на двата обекта, да започнат да



назначават българи на мястото на турците



с изтичащи договори или разрешителни.

"За момента близо 23 000 са освободени точно в строителството - зидаромазачи, кофражисти, строители, фаянсаджии; в областта на машиностроението - заварчици, тръбари, монтажници. И тези лица не са в никакъв случай по-нискоквалифицирани от чуждите работници", категорична е Стелиянова.

Има обаче някои вратички в закона, които чуждите работодатели и работници умело използват. При проверки на строежа на "Мол Сердика", чийто главен изпълнител е турската "Кайъ", са прегледани документите на 58 фирми. Там турските работници с разрешителни са доста по-малко от 10-те процента, но много от фирмите подизпълнители са от по десетина души, като всички работещи се водят управители или имат до 1% собственост. В този случай няма нужда от специални разрешителни за работа. От шестте трудови злополуки на обекта три са със смъртен изход. Двама от загиналите са турски граждани, които по документи са собственици на фирми, показва доклад на ГИТ за проверките. Голяма част от консултантите също работят без разрешителни.

Другата вратичка в закона е възможността



да се вкарват чужди специалисти за обучение



на наши работници. При старта на стъкларския завод в Търговище "Тракия Глас" например, който е инвестиция на турската "Шишеджам", турците отново надвишават многократно разрешените 10% от числеността на персонала точно с този аргумент. "Но вече работят повече българи, тъй като бяха обучени. Останалите в момента чужденци са в мениджмънта и за някои по-специфични производства", твърди Стелиянова. "Шишеджам" обаче има планове да разкрива ново производство. Говори се за нови 1500 работни места. Хората за тях също ще трябва да бъдат обучени от чужденци.

Според Росица Стелиянова работодателите вече почти не използват номера с изискването за чужд език в обявата за наемане на персонал, който навремето бил много популярен за отстраняването на български кандидати за дадено място. "Поставяше се изискване за владеенето на екзотични езици от типа на хинди, тайландски, филипински, украински, латвийски. Но когато става въпрос за по-нискоквалифициран труд и е ясно, че езикът е съобразен с държавата, от която идва чужденецът, и по никакъв начин не е необходим за дейността му, не сме приемали заявката", казват от АЗ.

Според синдикатите друг начин да се отблъскват българите е да се обявяват непривлекателни условия на труд и като заплата. Стелиянова обаче твърди, че няма разлика в предложенията на нашия пазар и в заявленията за назначаване на чужденци за едни и същи дейности. А както показва примерът с "Мапа Дженгиз", ако има други начини за плащане на чужденците, нито трудовите инспектори, нито от Агенцията по заетостта могат да ги засекат, щом по ведомости всичко е наред.



В ЦИФРИ

Издадените разрешителни за работа на чужденци у нас от 1 януари до 17 декември 2009 г. са 1350. Шампион с огромна преднина е Турция - 777 разрешения, основно за работници - 483 и за средно-технически персонал - 213. Следват: Русия - 86 (45 за инженерно-технически персонал, 18 за висши ръководители), Виетнам - 80 (48 за работници, 28 за средно-технически персонал), САЩ - 67 (спортисти - 28, преподаватели - 25), Индия - 50 (консултанти и съветници - 24), Сърбия - 41 (спортисти - 26).