Когато Майкъл Блумбърг застана на стълбите пред кметството, за да положи клетва за трети мандат като градоначалник на Ню Йорк, той говори оптимистично за предизвикателствата, които стоят пред него.

Ситуацията е много по-трудна, отколкото той я описва. Финансовата сила на Америка се премества от Ню Йорк към Вашингтон, докато глобалното влияние се насочва към Сингапур, Хонконг и Шанхай. Дори и ако американската икономика се възстановява, традиционната медийна индустрия, в която работят много от влиятелните избиратели на Блумбърг, вероятно ще продължи да изпитва затруднения. Дълго време нюйоркчани имаха изключително високо мнение за града си; в исторически план кметовете на града издигаха лозунги, които затвърждаваха тази представа - Руди Джулиани казваше, че Ню Йорк е "столицата на света", а за Майкъл Блумбърг е "луксозен град". Но със стартирането на новия мандат на Блумбърг Ню Йорк трябва да преразгледа същността на икономическата си стратегия.

Подходяща първа стъпка би било да се приеме, че



светът не дължи нищо на Ню Йорк



Градът просто не може да разчита на инерцията и на изплащането на огромните бонуси на "Уолстрийт", за да спаси икономиката си. Вместо това трябва да бъдат възстановени кварталите, населени предимно с хора от средната класа, и да се насочи вниманието към индустриите, които могат да използват невероятните предимства на града - сред които са интересът, който имигрантите проявяват към града; пристанището; лидерската позиция в дизайна, културата и съвременните услуги.

Време е да се избяга от образа, издаден от сериала "Сексът и градът" и Ню Йорк да се превърне в място, където хората да могат не само да се отдадат на плътски удоволствия, но и да отглеждат децата си. Това ще придобие особена важност, когато по-късно през това десетилетие представителите на поколението, родено в първите години на това хилядолетие, навършат 30 години; когато много млади хора, дошли в Ню Йорк, сред които и имигранти, бързо издигащи се в кариерата, се превърнат в бивши нюйоркчани.

В последното десетилетие Ню Йорк отчиташе един от най-високите проценти в страната на хора, които напускат града. Млади хора без семейства може и да се заселват в мегаполиса, но много го напускат, след като остареят и се сдобият с фамилия. Анализ, изготвен през 2005 г. от градските власти, показва, че хората, напускащи града, са били три пъти по-готови да отглеждат деца, отколкото тези, които пристигат.

Ако Ню Йорк иска да процъфтява, е необходимо да запази повече от тези семейства, които предимно са



представители на средната класа



За да постигнат това, властите трябва да разграничат икономиката от "Уолстрийт", който през 2007 г. осигуряваше около 35% от всички приходи, влизащи в градската хазна. От началото на рецесията градът е изгубил 40 000 работни места във финансовия сектор, но в продължение на няколко години той тихо затъваше: в последните две десетилетия над 100 000 работни места във финансовата сфера са изчезнали от Ню Йорк. В добрите години финансовите услуги осигуряваха огромни приходи, но те вече не могат да дават достатъчно работни места. Според анализ, направен от "Праксис Стратеджи груп", в момента финансовият сектор осигурява работа само на един от осем души в Ню Йорк сити. Вместо това нараства броят на заетите в по-ниско платени сектори като здравеопазването и туризма.

За да стане икономически устойчив, Ню Йорк трябва да създаде политика, която да помага за насърчаване на развитието в райони, населени с не много богати хора. Голяма част от хората свързват Ню Йорк само с Манхатън, но всеки трети от четирима жители на града живее в крайните административни райони като Куинс, Бруклин, Стетън Айланд и Бронкс. Кварталите като Бей Ридж, Уайтстоун, Флатбъш, Хауърд Бийч и Мидъл Вилидж, всъщност са бастионите на средната класа в Ню Йорк.

В миналото десетилетие тези населени места осигуряваха критична средна точка между раздвоения "луксозен град" на Блумбърг със своите модерни анклави и многото изпаднали в беда квартали в града. Въпреки намеренията на кмета някои специалисти по урбанистика и много експерти по развитие искат да заселят повече хора в анклавите, разположени често близо до бизнес центрове, добри училища и паркове. Това е важно дори и по време на рецесия.



"Нови и скъпи райони не помагат,



както и създадените семейни квартали", казва Джонатън Боулс, директор на базирания в Ню Йорк Център за градско бъдеще.

Изграждането на тези квартали ще изисква ясна промяна в обществената политика. По време на управлението на Блумбърг големите субсидии отиваха при огромни луксозни строителни проекти на жилища, спортни стадиони или гигантски комплекси с офиси. Сред тях е проектът "Атлантик ярдс", разположен на 89 000 кв.м в Бруклин, където ще има луксозен жилищен квартал и нова зала на баскетболния отбор. Наскоро публикуван доклад на градското Независимо бюро по бюджет показва, че общата сума на субсидиите, отпуснати на Ню Йорк сити, е 726 млн. долара и предупреждава, че проектът ще навреди, а няма да помогне на икономиката на града.

Освен това обикновените квартали, които представляват истинското бъдеще на Ню Йорк, ще изискват политика, която да създаде многобройни икономически възможности. В момента Ню Йорк е толкова свръхрегулиран и с високи данъци, че само най-печеливши компании могат да развиват бизнес тук. Градът пренебрегва по-малките компании, обикновено заети с производството на хранителни продукти, на мебели и на дрехи. Традиционно тези индустрии се управляват от имигранти от Русия, Германия, Полша и Италия; а голяма част от работата вършат индийци, латиноамериканци и азиатци.

Предишните поколения на градските жители, както и много имигранти остават в града, за да бъдат близо до семействата си и до бизнеса си. Други пък остават в Ню Йорк главно заради културните удобства и начина на живот. Това обаче не означава, че те никога не се решават на промяна.



С напредване на годините се променят приоритетите им,



започват бизнес и се грижат за семейство. Различни, по-земни проблеми - като стабилната безработица, данъците, безопасността, училищата и условията за придобиване на собствен дом - обикновено се оказват важни при взимането на решение дали да останат в града. "Лесно е да посочим нещата, които ни привличат - съседите, неголямата населеност", казва Нелсън Райланд, редактор на филми, с две деца, който работи в просторната си къща в квартал Флатбъш в Бруклин. "Чувството за общност е много силно. Това е важно нещо, което задържа хората тук".

Технологията ще засили това чувство за общност. Онлайн организации като Flatbush Family Network могат да улеснят контакта в различни части на града сред художници, семейства и съседски организации, като допълнят традиционните общностни инициативи като училища, църкви, синагоги и клубове.

Блумбърг доизгради много от постиженията на предшественика през неговите осем години в кметството. Това в комбинация с мащабната предизборна кампания, в която харчи от собственото си богатство, е причината, поради която гласоподавателите му се довериха за трети път. За да създаде условия за развитие на икономиката на града, което доскоро се дължеше на "Уолстрийт", той ще трябва да фокусира вниманието си по време на третия си, последен, мандат върху създаването на нови възможности за хората, които живеят далеч от неговия собствен манхатънски квартал Ъпър Ийст сайд - хората, които са истинското бъдеще на Ню Йорк.