Не е беда, че Румяна Желева не блести с качества за еврокомисар. Това си го знаехме, защото вече показа с хаотичните си изяви в дипломацията, че не става и за министър. Просто й липсва компетентност. Бедата е, че със слабото си представяне на изпита в Европарламента в Брюксел



тя издаде важна държавна тайна:



България не заслужава да членува в Европейския съюз, защото не покрива критериите и за Африканския съюз.

Въпросите за личното битие на г-жа Желева ще загубят всякаква публична актуалност, щом тя излезе от политиката. Но принципните въпроси ще останат. Защо трябваше да се представя кандидатура, която дори и формално не покрива изискванията - например за конфликта на интереси? Няма никакво значение кой е изнесъл компрометиращата информация, щом е вярна. Още повече че Желева сама признава в декларацията си за конфликта на интереси, подадена като външен министър, че до април 2009 г. е била управител на цели две фирми. А според българския закон за избор на евродепутати тя няма право на това. Вярно е, че в България управляващите се отнасят с пренебрежение към законите и към такива дребни "подробности" като конфликта на интереси, но в Европа не е така. И ще се наложи да се издигнем до техните стандарти, а не да опитваме да "свалим" Брюксел до нашенските нрави. Харизмата на Борисов може да е достатъчна за пробутване на аматьори у нас, но явно не минава в Европа.

С теорията за конспирацията, лансирана от представителите на ГЕРБ и лично от Борисов, няма как да се компенсира и липсата на всякакви познания за Третия свят у кандидат-комисарката. Още по-неуместно е да се твърди за нейно извинение, че и другите кандидати за комисари "не са стока", защото така се влиза в конфликт с останалите държави и с председателя на Еврокомисията Жозе Барозу, които биха приели подмятането като обвинение за двойни стандарти.

Остава и друг голям въпрос, който завчера няколко евродепутати се опитаха да поставят на българската кандидатка за комисар по хуманитарните въпроси - защо България не дава помощи на нуждаещи се държави, а се натиска да оглави чрез свой представител хуманитарния фонд на ЕС - най-големия в света, надхвърлящ 700 млн. евро годишно.

Точно преди месец на Европейския съвет в Брюксел премиерът Бойко Борисов показа



колко маловажно е да се отделят пари за Третия свят



Когато нашите съюзници в ЕС обещаха да съберат 7.2 млрд. евро през следващите три години за подпомагане на бедните страни с цел да ги включат в борбата с климатичните промени, той направи ефектен жест: "Давам 20 000 евро!" Толкова е заплатата, която би вземала Желева на месец като еврокомисар за помощите. Да бе отишъл на ромска сватба, можеше да направи по-добро впечатление. Но делът, зад който застана името на България, възлезе едва на 0.0008% от сумата, която другите държави решиха да отпускат годишно (2.4 млрд. евро). И за да не помисли някой, че се е бръкнал прекомерно, добави: България вече си е приела бюджета за 2010 г. и затова първата й вноска ще бъде през 2011 г. Т.е. за трите години очаквайте от нас всичко на всичко две вноски по 20 000 евро. След което Борисов обясни, че държавата е бедна и че първо иска да види обещаните й еврофондове. С други думи, дошли сме в ЕС не да ви даваме, а да получаваме помощи от Европа. Африканските страни също не дават помощи на ЕС, а чакат да ги получат.

Пратена от държава, която разбира европейската солидарност като еднопосочна улица, Румяна Желева се вписа точно в националния капацитет по хуманитарните въпроси. След като бе подпитана от евродепутати,



тя се разходи неуверено по картата на света



и предложи не решения на проблемите, а готовност да се запознае с тях. Така например изрази намерение да преговаря с умерените талибани, за да пуснат европейските помощи до нуждаещите жители на Афганистан. Подобна оферта заслужава подкрепа не само от ЕС, но и от НАТО, защото алиансът отчаяно се нуждае да се измъкне от вече изгубената война и търси контакти с подходящи талибани. Същата стратегия би приложила и спрямо Сомалия, където пленените български моряци несъмнено биха се радвали да им помогне чрез хуманитарен жест, който да умилостиви похитителите им. Остава да се разбере само с кои от племенните вождове би влязла в преговори, защото там централната власт е по-символична дори в сравнение с Афганистан. Желева показа широко виждане (т.е. нищо конкретно) и по хуманитарните проблеми в Ивицата Газа, Судан и Конго, а колкото до евентуалните природни бедствия, обеща да ги опише в предварителни сценарии, за да не бъдем изненадани, когато се случат.

Вероятно самата тя не си вярва, че би получила комисарския пост, защото дори вчера не показа европейски рефлекс след опустошителното земетресение в Хаити. В качеството си на външен министър на България (и кандидат-комисар по кризите и бедствията) можеше да съчини поне една съболезнователна телеграма, която да покаже, че се вълнува от проблемите на други държави. Нейното ведомство прояви въображение само колкото да пусне успокоителен сигнал до медиите, че няма информация за пострадали българи. А другите да мрат ли?

Ясно е, че вече трябва да търсим друг кандидат за комисар. Но може ли Барозу да предложи и друг ресор на България?