---УВОД---

Люта битка води миналата година германският канцлер Ангела Меркел срещу Брюксел, но в крайна сметка не позволи немската автомобилна компания "Фолксваген" да стане собственост на чужд инвеститор. Тайната на успеха й в тази битка бе в т.нар. закон "Фолксваген". Той задължава компанията да се съобразява с мнението на държавата, представлявана от провинция Долна Саксония, независимо че тя държи едва 20.3% от капитала на дружеството.

През 2007 г. Еврокомисията отсече, че този закон не предоставя равни възможности пред акционерите, и внесе казуса в Европейския съд в Люксембург, който постанови нормата да бъде отменена. Официален Берлин не само не се подчини, но и втвърди тона и в крайна сметка "златните" акции на държавата останаха непипнати. А през май 2009 г. немското правителство се възползва от тях, защото тогава "Фолксваген" и "Порше" се сляха, като последната компания дори взе 50% от капитала, но не успя да поеме пълен контрол. Изненадващо в последните месеци на м.г. нещата се обърнаха и "Фолксваген" купи 42% от "Порше" и го направи поредна марка от портфолиото си.

--------------



Коренно противоположна е ситуацията в България. Тук държавата упорито продължава да дава привилегии на инвеститори, но вместо да получи вложения от тях, си докарва санкции от Брюксел. Например за това, че нехае за собствената си природа. Най-актуалният пример са модните зелени централи, които кабинетът "Станишев" ударно започна да насърчава преди повече от година. Тогава властта оправдаваше всичко със заветната цел - осигуряване на 16% енергия от възобновяеми източници до 2020 г. Заради това си затваряше очите пред факта, че вятърни централи поникват в защитени от НАТУРА зони, каквато е Калиакра. В резултат местообитанията стотици мигриращи птици бяха погубени, а Брюксел не се поколеба и стартира наказателна процедура срещу България.

Големият проблем пред тази зелена енергия е, че държавното безхаберие



отвори нова порочна схема,



която в бъдеще ще обогатява само брокерите спекуланти. "Само 7 - 8 проекта за изграждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) реално са осигурени с инвестиции. Останалите "инвеститори" само преобразуват земята със спекулативна цел, за да я препродадат след време на реален инвеститор", отсече в края на м.г. екоминистър Нона Караджова. Тогава бе наложен временен мораториум върху тези инвестиции. Излезе, че от залитанията в зелено умело са се възползвали брокерите, които са изкупували плодородна земеделска земя и лесно са променяли статута й, мотивирайки се с политиката на ЕС за зелена енергия. Целта им е била да получат право на строеж и сега чакат инвеститор, за да му я препродадат в пъти по-скъпо, защото вече не предлагат ниви, а строителни площадки. Проверка на "Сега" показа, че през 2009 г. Българската агенция за инвестиции е издала само 10 сертификата за привилегии при създаване на енергия от слънцето и вятъра, а в Министерството на земеделието в момента се иска промяна на предназначението на земята с цел строеж на такива централи за над 700 преписки. Други около 400 преписки за над 1000 дка вече са обработени и статутът на земята е сменен.

Лошото е, че това не е първото залитане на държавата в безконтролно стимулиране - от 2005 г. до края на 2007 г. тя ударно помпаше имотния балон, давайки привилегии на инвестиции в молове, хотели и голф игрища. 60% от рекордните за 2007 г. 5.2 млрд. евро чужди инвестиции отидоха именно в недвижимости. През 2005 и 2006 г. тези вложения държаха около 35% от всички инвестиции. В дъното на това стимулиране също прозираха спорни сделки със земя, осъществявани предимно със заменки. Брюксел едва успя да вразуми предишната власт, която преустанови порочните сделки чак през март миналата година, и то след огромен обществен натиск.

Благодарение на държавните сертификати за "първокласни" инвеститори



десетки предприемачи се сдобиха почти на безценица



с хиляди декари гори.

Очеваден пример е проектът "Супер Перелик", движен от бизнесмена Кирил Асенов. Едни от най-големите замени в България, подписани от Нихат Кабил и Стефан Юруков, отидоха за този проект. Държавата първо се раздели с 2401 дка, а преди година и с още 7000 дка в Смолян и Пампорово и получи срещу тях разпокъсани терени в различни краища на страната - Троян, Габрово, Плачковци, "Русалка". Друг пример за харизване на земи на такива "инвеститори" произтича от заложената в Закона за насърчаване на инвеститорите възможност - класни инвеститори да получават земя без търг и конкурс. Например гръцката компания "Данаос" поиска от Столичната община да купи 14 дка земя на южната дъга на Околовръстното шосе по 26 евро за квадрат през 2007 г. Общината уж отказа първоначално, но след като компанията получи титлата "инвеститор първи клас" за строеж на търговски център в "Малинова долина", отстъпи и поиска "само" по 45 евро за квадрат. Гърците преди това бяха закупили близо 300 дка земя от частници по пазарни цени около 200 - 250 евро на квадрат, а въпросните 14 дка просто се намираха между тях.

Най-наглото размахване на сертификат за държавни привилегии се случи в засега безуспешния опит грандхотел "България" да стане бизнес център. Инвеститорът "Грандхотел България" АД, който е част от разпадналата се империя на "Мултигруп", първо се снабди със сертификат за преустройството на сградата, а едва след това под натиска на медиите реши да търси одобрението на Националния институт за паметниците на културата. Засега не го получи, но е логично да се попита къде спа тогава Българската агенция за инвестиции, за да допусне такъв гаф, издавайки сертификат за държавни привилегии, преди да е възможно сградата да се преустройва.

През кризисната 2009 г.



дадените сертификати за инвестиции



в производствени дейности са едва четири.

В момент, когато кризата в Европа удари най-силно автомобилната индустрия и концерни започнаха да се сливат, България реши да поощри именно производството на коли. На 4 февруари м.г. "Литекс Моторс" получи сертификат за привилегии за това, че ще изгражда завод за производство на автомобили в ловешкото с. Баховица заедно с китайския инвеститор Great Wall . Общото вложение в следващите 3 г. е 113.4 млн. лв., а обещанието е за разкриване на нови 1220 работни места. В "Литекс Моторс" Гриша Ганчев държи 92%, а останалите акции са на Корпоративна търговска банка.

"Агрополихим" в Девня пък взе сертификат за привилегии за изграждането на нов цех за производство на амониев нитрат само срещу вложението си от 18 млн. лв., защото БАИ определи инвестицията като високотехнологична. Заводът занапред ще може да ползва съкратено административно обслужване или да получи земя без търг и дори само по данъчна оценка. Възможността за даване на земя по данъчна оценка бе вкарана от кабинета "Станишев" преди изборите, независимо че на места данъчните оценки са в пъти по-ниски от пазарните цени на имотите.

Австрийци пък се зарекоха в следващите 3 г. да изградят завод за производство на пластмасови тръби в Благоевград "Пайплайф", като ще вложат 63.4 млн. лв.

2010 г. обаче изглежда ще възроди традицията и със сигурност към инвестиране в България ще проявят интерес далеч повече фирми. Защото преди изборите се възроди отново практиката привилегии да се дават за проекти във всички сфери на икономиката, вкл. недвижимостите и туризма, стига инвестицията да е над 48 млн. евро. Със сигурност издаваните занапред сертификати ще послужат, ако не за друго, то поне за сдобиване с евтина земя, независимо че екипът на ГЕРБ близо половин година стои безидеен по отношение на насърчаването на инвестициите. Но пък тепърва предстои да отворят врати молове в София, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Габрово и Гоце Делчев, които бяха започнати още преди кризата.