Добрите намерения на властта за въвеждане на повече ред се провалят по правило. Защото зад добрите намерения, по правило, се крият лоши практики. Последното, което почти не направи впечатление, бе оттеглянето на постоянния секретар на Външно Константин Андреев. Той заемаше най-висшата професионална дипломатическа длъжност, замислена в закона така, че да гарантира приемствеността между партийните екипи. Постоянният секретар на МВнР се смяташе за бетониран на поста, докато трае 5-годишният му мандат. Според европейския дух на закона Андреев трябваше да си партнира с новия министерски екип още 3 г. Той бе назначен от Ивайло Калфин и беше ясно, че е негов фаворит.
В закона обаче внимателно
бяха пропуснати специални изисквания за конкурс,
който да гарантира, че постоянен секретар става най-добрият от дипломатическата служба. Така на практика доброто намерение за въвеждане на изцяло професионални мотиви беше изместено от партийната целесъобразност. И без значение дали ГЕРБ, БСП или ДПС са на власт - всички щяха да постъпят така, както Румяна Желева.
Всъщност Андреев подаде оставка с обяснението, че е по лични причини. Но за никой не е тайна, че тази оставка става под натиск. Оказа се, че той е бивш разузнавач. Името му изскочи от проверка на служителите в здравната каса в началото на декември 2009 г. Оказа се, че бил щатен служител на РУ на Генералния щаб към армията от 1980 г., а от 1999 до 2002 г. бил шеф на дирекция в НЗОК.
Но освен Костадин Андреев, колко още щатни и нещатни сътрудници в бившите служби за сигурност във Външно работят и заемат най-висшите позиции? И преди 10 ноември, а и сега не може да е по-различна дипломатическата дейност - особено началническата и работата в чужбина. Тя винаги има пресечни точки със службите за сигурност.
Допустимостта за намесата на службите в работата на външното ведомство очевидно тепърва ще се бистри от кабинета. По-важен е изводът -
и този пост се оказа партиен,
и е част от играта, която всички партии у нас дружно играят.
Сходна е ситуацията с главните секретари във ведомствата. И те бяха записани в закона за администрацията като най-висшите администратори, които ще гарантират приемственост и ще останат на поста си дори след смяната на властта. Но практиката е друга. След като новата власт встъпи в длъжност, бяха сменени главните секретари на Министерския съвет, МФ, земеделското, регионалното, здравното и министерството на отбраната. Упорито се говори, че предстои смяната и на главния секретар в социалното ведомство. Не е много ясен случаят с министерство на икономиката, където Владимир Туджаров все още е на поста, но това е по-скоро изключение, отколкото практика. Подмяната на главните секретари и шефове на ключови дирекции е знак за политизиране на администрацията, нищо че изписахме тонове уверения към ЕС, че администрацията ни се деполитизира и професионализира.
При новия конкурс за екошефове също се промъкнаха партийни кадри на ГЕРБ. И в това няма да има нищо смущаващо, ако конкурсът не беше организиран кампанийно и непрозрачно. Защото един шеф на национален парк или на басейнова дирекция може да бъде избран в дискусия с хората и неправителствените организации. И не в последния работен ден от годината.
Като цяло
принципът на мандатността бе погазен
от правителството с директивата да се променят устройствени правилници, така че при преобразуванията да се подменят кадрите. Но най-скандална бе подмяната на регулаторните органи, създадени по съвет на ЕС като независими и деполитизирани.
ГЕРБ набързо взе нещата в свои ръце и чрез законови поправки успя да кадрува в тях. Засегнати са Комисията за финансов надзор, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за защита на конкуренцията. Има намерения за сливане на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Бюрото за специалните разузнавателни средства бе закрито. От БСП веднага протестираха по принципни причини, но истината е, че те са част от играта. Махнаха хората им. Тези структури, уви, най-често се схващат от новодошлите във властта като хранилки за техните кадри. Въпросните комисии не са 100 процента на показ, разполагат със съответните щатове и рядко може да се намери чиновник, работещ в тях, да не е назначени с партийна протекция.
Но парадоксът е, че съмнителното кадрово наследство на тройната коалиция няма как да се поправи със същите методи.