Всеки втори български гражданин, който се явява като свидетел в съда, лъже. И излиза с чувството, че правосъдието е осъществено. Това не е твърдение на страничен наблюдател, а на зам.главния прокурор Валери Първанов. Държавното обвинение обаче няма друг избор, освен да разчита на свидетелски показания, за да доказва тезите си в съда. Заради властващото усещане на пълна безнаказаност обаче има свидетели, които не се поколебават да излъжат, за да защитят своя интерес - да разчистят стари сметки или с надежда да бъдат пощадени от наказание за свои прегрешения. Тогава прокуратурата се остава да бъде използвана за лични цели. За това допринася и фактът, че тя е длъжна да проверява всички сигнали, които получава. Някой да е чул за ефективно осъден за лъжесвидетелстване?!

Най-пресният известен пример (сигурно има и много, които не са медийно осветени), е с Тихомир Георгиев-Боксьора. Точно заради неговите ненадеждни показания Красимир Маринов - Големия Маргин бе освободен от ареста по делото за организиране на престъпна група за разпространение на наркотици. Същият човек е задържан като част от тази група. Върху неговите показания почиват и обвиненията срещу Златомир Иванов - Баретата, което вече е доста подозрително. След като съдът записа в решението си за освобождаването на Маргина, че Боксьора използва прокуратурата цинично и за лични цели, самият той реши да оттегли жалбата срещу задържането си и предпочете да остане в килията. Явно има от какво да се страхува на свобода. Или цели да симулира точно това...

По делата за организирана престъпност обвинението е принудено да разчита и на



свидетели от самата престъпна организация



Те най-добре биха могли да разкажат за структурата и дейността й. Но показанията им трябва да се проверяват внимателно, преди да послужат за повдигане на обвинения и арести. Прокуратурата и разследващите не могат да разчитат единствено, че някой ще иска да натопи някого, или съвестта му ще го загризе и той ще реши да се пречисти, като изпее останалите. Наивно е. Дори и по филмите не е така.

Затова има един институт, който се нарича "агент под прикритие" и който в България се използва изключително рядко. Сигурно е трудно някой да бъде внедрен в престъпната организация и да не бъде разкрит, като се имат предвид подозренията, че служители на МВР често се превръщат в ятаци на престъпниците.

Освен това





свидетелите в никакъв случай не усещат ефективна защита



Анонимните винаги стават известни, имената излизат по вестниците. Така стана и с "Наглите" и Маргина. Има една случка от съда, която се разказва като виц. По време на дело в залата влиза човек. Съдията го пита кой е, но подсъдимият го изпреварва с отговора: "Това е анонимен свидетел №3". Напълно реалистичен виц.

Няма нищо чудно в това, че Боксьора вече не иска да напусне килията - очевидно се страхува от възмездието на тези, срещу които е говорил.

Според доклада на прокуратурата за първите 6 месеца на миналата година защита на свидетел е приложена по 46 производства. Има 13 случая на осигуряване на физическа охрана и 90 за запазване в тайна на самоличността. "Най-честите основания за постановяването на оправдателни присъди са поради недоказаност на обвинението - липса на престъпен състав или на вина. Основание съдът да приеме несъставомерност на деянията е и промяната на показания на свидетели или промяна на обясненията, давани от подсъдимия в хода на съдебното следствие", пише в същия доклад.

Интересно как така е допустимо някой да си променя показанията, както му скимне. И ако те не са дадени пред съдия, нищо да не струват. Тук идва и проблемът с бавното правосъдие. Бях свидетел по дело за хулиганство и причиняване на телесна повреда. Случката беше от 2003 г., а първата съдебна инстанция ме призова през 2008-а. Е, не помнех кой, как и кога точно е замахнал за удара. Всичко това бях разказала на дознателя, веднага след инцидента. Но тъй като разпитът ми не беше пред съдия, адвокатите на подсъдимия не се съгласиха показанията ми да бъдат прочетени. И при цялото ми добро желание, не успях да помогна много...

Да не говорим колко често делата се отлагат, защото



свидетелите не могат да бъдат открити и призовани,



или просто са решили да не се явят. Глобата е 100 лв. Може да бъде наредено и принудително довеждане. Ако някой откаже да свидетелства (освен ако не става дума за роднина или когато може да уличи себе си в престъпление), глобата е до 500 лв. Санкциите не са никак респектиращи.

Начин за измъкване на информация от "вътрешни хора" са и споразуменията. Държавното обвинение не може и не трябва да гледа на тях само като на лесен начин за бързо приключване на производството и да се съгласява с всички условия на обвиняемия.

Неотдавна, иронизирайки, главният прокурор Борис Велчев обясни, че би се радвал, ако свидетелите срещу наглите са интелектуалци. Какво помага това? Нищо. Защото експертите, които се явяват по делата, би трябвало да попадат в тази графа. А те си играят със съда точно толкова гьонсуратски, колкото и мутрите. Като бавят заключенията си или си правят немотивирани отводи.

Хората не вярват на правосъдието и ако някой получи призовка за свидетел, прилага всевъзможни трикове, за да не се занимава със съда. С което и не му помага да стане поне по-справедлив.

На свидетелите, чиято сигурност е застрашена, трябва да бъде осигурявана ефективна защита, с максимална гаранция срещу изтичане на информация. А кошаревските и кръшкачите да бъдат наказвани строго. Оня ден премиерът обеща на прокурорите вече те да пишат законите, а не адвокатите. Поне им дава шанс, докато им вярва.