Премиерът обеща на президента да му праща всички законопроекти, гласувани от кабинета, преди те да отпътуват към Народното събрание. Двамата държавници се разбраха да се виждат веднъж седмично. Парламентарният председател Огнян Герджиков пък се съгласи да запознава Първанов с проектите, преди те да бъдат окончателно гласувани от депутатите. Това е похвално - демокрацията е не само разделение на властите, но и сътрудничество между институциите.

Похвално е и че правителството публикува част от законопроектите в Интернет-страницата си, преди още те да са гласувани от министрите. Така става възможен публичният дебат.

Диалогичният повей откъм НДСВ едва ли се дължи само на внезапно избликналата любов към прозрачността. Интересите, силите и идеите, които стоят зад сегашното управление, нито са ясно изразени, нито са добре организирани и йерархизирани, за да може законодателният процес да бъде техен логичен завършек. То не разполага и с достатъчно експерти, които да формулират и да защитават разбираемо проектите. Затова отварянето към президента и към публиката е опит за компенсация на липсващия собствен управленски потенциал. Което е добре дошло за обществото.

Законодателният процес е част от политическия. Затова е важно е да се види и какви



политически стратегии стоят зад договорката "Първанов чете пръв законопроектите"



Благодарение на нея президентът ще може активно да участва в публичния дебат по широк кръг управленски въпроси, за които по конституция няма никакви правомощия. Той ще може например да влияе върху икономическата и социалната политика на кабинета и парламентарното мнозинство, да защитава амплоато си на "социален президент", какъвто обеща да бъде преди изборите.

В същото време едно от малкото силни правомощия на държавния глава - отлагателното вето, рядко ще бъде използвано. Първанов ще има очи да отменя текстове от закони и цели закони само ако кабинетът и парламентът не са се вслушали в препоръките му. Или ако проектите са претърпели силна промяна след първоначалния си вариант, прочетен от президента.

Ветото винаги се е възприемало като белег на раздор между държавния глава и управляващото мнозинство. За 5 г. Петър Стоянов го упражни 11 пъти, но нито веднъж бившите му съпартийци не посмяха да го отхвърлят. Мнозинството се съобразяваше със Стоянов не толкова защото критиките му са били справедливи, а за да няма разцепление между "нас" и "нашия президент".

Сегашната политическа конфигурация е друга - Първанов и Сакскобургготски са от различни партии и президентското вето не би предизвикало вътрешнопартийни трусове в НДСВ.



Мнозинството обаче може да бъде бламирано отвън



НДСВ разполага със 120 депутати (все още) - един по-малко от нужните, за да се отхвърли президентско вето. За да устоят на законите, връщани от държавния глава, жълтите са зависими от коалиционния си партньор ДПС. Депутатите на Доган не се знае в кой момент какви игри могат да заиграят и с "Дондуков" 2, и с БСП. (12-годишната история на нашия преход показва, че те имат опит в това отношение.) Какво ще стане, ако Първанов върне например закона за бюджета или важен данъчен закон, а ДПС пасува? Това де факто ще е бламиране на кабинета.

Новото "право", което царят даде на президента, не е само изгодна за двамата сделка - пускаме те да участваш в законотворчеството ни, но ти ограничаваме възможностите за вето. То е и знак за начало на



стратегическо партньорство между премиера и държавния глава



Недалечното бъдеще вещае сериозни изпитания за властта на жълтите - заради главоломния срив на обществено доверие, вътрешнопартийните и лобистките противоречия и управленската немощ. При тази перспектива най-стабилната по конституция институция у нас - президентът, спокойно може да играе помощно колело на криволичещия царски велосипед.

Георги Първанов на свой ред е заинтересован сближаването между "Дондуков" 1 и 2 да продължи - не просто за да бъде "социалният президент", но и за да е по-близо до реалното управление на страната, след като партията му се готви да поеме щафетата на властта.

Левицата обаче засега не иска да управлява, особено пък сама. Така че Първанов хем до последно ще крепи царската власт, хем постепенно ще я превзема отвътре, за да е готов да раздаде правилно картите, когато му дойде времето.