Искам да си представя как Георги Минчев, който умря през февруари 2001, сега пее с китарата си за "блажените години, когато рокът беше млад", и ангелите му акомпанират на техните лири, само че не мога да си представя рок на лира.

Той беше най-отпред на опашката, когато влязох в кафето на телевизията. Тя още не беше преименувана в "национална", вървяща след победителите. БТ все още преливаше от жизнерадостен фалш - като стенните рисунки в детска градина.

На монитора пред бюфета течаха новини от "югостолицата" за "югокризата" - знаете, че ако белградски кореспондент види муха, ще каже югомуха.

Наредих се да си изчакам реда, но Гошо ме забеляза, посочи ми една свободна маса с пръст, после вдигна пръста си нагоре, после два пръста нагоре, което тогава не означаваше СДС, а дали искам две лъжички захар в кафето. Вдигнах един пръст и когато той донесе кафетата и аз казах "Благодаря, Гошо", той отговори:

- Не ми викай Гошо. Викай ми Катя.

Зяпнах. Продължих да съм зяпнал. Той добави:

- Катя Генова. Знаеш ли я?

- Не.

- Ама знаеш, че аз бях "Старите муцуни". Сега тя стана "Старите муцуни". Значи аз трябва да стана Катя Генова.

- Ще си търсиш ли правата?

- Колкото вие вашите.

Бях му разказал как Кръстан Дянков, Тодор Вълчев и аз - пак на кафе - измислихме ЛИК (от началните букви на Литература, Изкуство, Култура) и после други се нарекоха ЛИК. Отначало им казвахме "Е, браво, бе!", после се примирихме, а сега Кръстан и Тошо обясняват на ангелите изкуството на превода.



Немезида...



Но и моята съвест не е чиста, що се отнася до интелектуалната собственост, авторското право, търговската марка и цялата този материя, която в крайна сметка е патентоване и продажба на идеи, име и знание. Новинарската емисия на Reuter's беше в ефира некодирана, но много по-скъпите борсови котировки (Reuter's Comtel) бяха шифровани. Много наивен ще да е бил този шифър, щом игнорамуси като нас са го пробивали. Не бранехме нашите права, нито зачитахме чуждите. Блажени години - нямаше тримове*, нямаше трипове**. Сега има. И, спазвайки ги, Дъстин Хофман и Шарън Стоун разиграват идея, крадена от Станислав Лем и екранизирана в "Соларис" на Тарковски.

Като всеки игнорамус, т. е. невежа, и аз казвам "добрите и лошите". В спора между "Будвар" и "Будвайзер" правото е на страната на чехите, американците са лошите. След 100 години Линус ще обяснява Linux на ангелите, а Бил Гейтс ще обяснява Windows на дяволите. Но тук, на земята, нещата стоят по-иначе. "Будвар" спечели в 71 страни; американците спечелиха делата за марката в Северна и Централна Америка. В Англия, където съдебният спор продължи 20 години, англичаните се измъкнаха по английски: двете фирми имат правото да наричат бирата си "Будвайзер". Решението изглежда соломоновско, но е перфидно: казваш "Будвайзер" и очакваш чешки "Будвар", а ти поднасят американски "лагер".

Гошо, който харесваше истинския "Будвар", ми обясни многозначително, че на всички езици музиката си е музика, само чехите имат своя дума - худба. После обеща:

- Никога няма да пия Black Velvet. И ти недей.

- Отвратително е - съгласих се. - Никога не съм пил това, дет' го каза.

- Нито аз.



...и Пена



Черно кадифе (Black Velvet) е бира с шампанско. На Гошо му предстоеше интервю и двамата се замислихме кои са най-тъпите журналистически въпроси и техните отговори.

Въпрос: Кое според вас е най-важното, което... и т. н.?

Отговор: Погледни си чашата и кажи коя е най-важната капка в нея.

Въпрос: Каква е позицията ви? Имате ли изобщо позиция?

Отговор: Не. Позиция имат пропагандистите. Хората с позиция те кандърдисват.

Едновременно с Гошо си отиде и Дик Шулц. Той откри в Мексико някаква халюциногенна гъба, употребявана от индианците, и в Life през 1957 излезе репортажът "Seeking the Magic Mushrooms". Дик, който беше голям учен, порица Тимоти Лиъри, гуру на дрогиращите се, само за това, че в "Лайф" изписал погрешно латинските названия на халюциногените. А в Гошовите години най-силният опиат беше "Будвар".

Той ми разказа как Пена се качила на една круша и беряла топанци или топавци - не помня как точно се казват тези, дето са едри, твърди и стават за ядене чак през зимата. Задал се Вуте и казал:

- Пено, слезни, оти моем те онодим!

- Ух, па ти бре!

- Добре де, ти пръво ми слезни, па после че видим.

- Па тогава що да слизам, бре! - рекла Пена и продължила да бере круши.

Според "Въведение в политиката"*** Пена постъпва правилно, като не се лишава от крушите заради неизяснена промяна на статуквото.

Пена не би се лишила от АЕЦ и ракети. Но тя няма избор за тримове и трипове. Двете свързани ли са? Кой е добрият ход на Пена?

-----

* TRIMS - Trade Related Investment Measures.

** TRIPS - Trade Related Intellectual Property Rights.

*** Maurice Duverger.