"Аз убих Луканов!" - това е репликата, която със сигурност жадува да чуе обвинението на проточилия се процес за първата политическа екзекуция у нас. Думите вероятно ще зарадват и съдийския състав - поне ще му дадат база за разсъждение върху казуса, който рано или късно трябва да бъде решен. Понеже от ноември м. г., когато бе първото насрочване на делото, съдии, прокурори и свидетели взаимно се тормозят в напразни опити да разрешат загадката. Същата ситуация се повтори и този месец при подновяването на процеса. Но понеже, както се очакваше, пак не се явиха всички призовани от прокуратурата свидетели, делото ще продължи в края на май. Нищо чудно Темида да се занимава с въпроса кой уби Луканов и идната 2003 г.



Без гаранции, че ще стигне до отговора



Иначе на подсъдимата скамейка за екзекуцията на политика са изправени петима души. Според прокуратурата поръчител на убийството е шефът на строителната фирма "Колонел" Ангел Василев, понеже бил недоволен от икономическата политика на Луканов в битието му на бивш премиер, а по-късно и на депутат от БСП. За екзекутор е посочен руснакът с украинско гражданство Александър Русов - предрешен като клошар, той застрелял Луканов пред дома му на "Латинка" на 2 октомври 1996 г., твърди обвинението. Помагачи в тъмното дело пък са били шофьорът на Василев Юрий Ленев, племенникът му Георги Георгиев и сънародникът на Русов Алексей Кичатов. Тези тримата уточнявали детайли по заговора, уговаряли и разменяли пари, пазарували пистолет, взривове, дегизация и прочее. Детайлите от обвинителния акт многократно са описвани от "Сега". Ще припомним само, че според документа Ангел Василев платил за екзекуцията $ 85 000, Русов получил от тях 20 000 марки, Георгиев - $ 20 000, а останалите - неизвестно колко. А повечето уговорки и стъпки към извършването на злодеянието са извършени на "неустановена дата" през 1996 г. Важен детайл в тази конструкция е фактът, че събитията са сглобявани на базата на признания на Ленев и Кичатов и на обяснения на свидетеля украинец Олег Проценко. Само че Проценко вече се отрече от думите си и обвини, че бил отвлечен и насилван. За побои над Ленев се води дело срещу трима офицери от НСБОП. А Кичатов и другите подсъдими тепърва има да разказват как са ги работили по това дело. Може би затова в деня на отлагането на процеса обвинението донесе в съда кашонче със записи на самопризнанията на Ленев и Георги Георгиев, правени в Копривщица пред НСБОП. Дали те изобщо ще бъдат приети като доказателство е твърде спорен факт. Но дори и да ги приемат, пак ще важат показанията, които обвинените ще дадат пред съда.

Затова не е учудващо, че за двайсетина дни процес (10 през ноември и 10 този месец) обвинителната теза не намери особено потвърждение. Макар че прокуратурата



е призовала по случая точно 128 свидетели



Въпреки че дотук са се извървели поне половината от списъка, повечето представят в съдебната зала неотносими към обвинението разкази. От което публиката, а и съдът набират познания за личността и възгледите на Андрей Луканов, но не и за неговите убийци. Примери в това отношение - бол.

От показанията на бившия шеф на плевенския завод "Електрон" Петьо Пенков се разбра, че през септември 1996 г. Луканов се изказал против членството на България в НАТО и определил Иван Костов и Стефан Софиянски като "разумни хора". Свидетелят Коджейков - работил в орионската Българска земеделска и промишлена банка, пък разясни как убитият политик бил агент на три разузнавания. И допълни, че научил информацията от разговори с Румен Спасов, който в момента е в ЮАР. От бащата на Румен Спасов - Мирчо Спасов, Коджейков разбрал друг ценен факт - че навремето Луканов тайно записвал заседанията на ЦК на БКП и лично Мирчо Спасов като зам. вътрешен министър го хванал веднъж.



Истински триумф на мемоаристиката



бе свидетелстването на някогашния съветник на Тодор Живков

Костадин Чакъров. Надълго и нашироко (близо 2 часа) Чакъров заразказва как последната година от живота си Луканов бил огорчен и страдал - загубил много контакти и властови позиции, не го направили дори председател на българо-руската парламентарна група. А междувременно вече влязъл в остър конфликт с ръководството на БСП в лицето на Жан Виденов, не криел, че кабинетът трябва да си ходи, и имал "силно отрицателно отношение" към групировката "Орион". Освен това покойният разполагал с много информация, включително и за активите и пасивите на фирми, преценявал на коя да се дадат кредити и на коя - не, опитвал се сам да кадрува всичко, не приемал помощ в това отношение и тичал "сам да гаси пожари". Като в цялата си тази дейност Луканов не бил лично корумпиран (живеел скромно дори и като член на ЦК на БКП), за него била важна властта. Чакъров сподели също, че Луканов се познавал с Павел Тренев (дилъра от скандала с изчезналите 6 млн. долара на Майкъл Чорни), контактувал с Атанас Попов от БРИБ. Убитият политик поддържал и отдавнашни топли връзки с руснаците, по-специално със спецслужбите им, разкри още Чакъров. Дори лично ходатайствал пред бившия съветски външен министър Едуард Шеварднадзе американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде у нас. В резултат на визитата пък Луканов само за 2-3 дни закрил външнотехническото разузнаване. В последната година от живота на политика - 1996 г., обаче Чакъров



бил чувал от руснаците, че вече не вярвали на Луканов



и дори му организирали подслушване. В този контекст трябвало да се тълкува и отстраняването на покойния от "Топенерджи". А след отстраняването дейният Луканов се хванал с някакъв западен консорциум, разработвал схеми за пренос на нефт и по този повод ходил в Турция. В този факт Чакъров също провидя евентуален ключ към убийството - измяната на икономически интереси не се прощавала.

Най-интригуващата част от разказа обаче бе за среща между Луканов и бивш резидент на западна разведка у нас в хотел "Шератон" два дни преди убийството. Тогава западният шпионин предупредил Луканов, че го грози сериозна опасност, и го уговарял да напусне страната за 1 година. Експремиерът отказал - имал да урежда сметки у нас. Чакъров пък разбрал за рандевуто от стар приятел от IV управление на ДС. А той (приятелят) научил за срещата случайно - подслушвал се телефон на бизнесмен, комуто се обадил Луканов и споделил, че ще ходи в "Шератон". Самият разговор пък бил подслушан от келнери, контактували някога с ДС.

В интервю пред "Труд" ден по-късно обаче Чакъров пояснява: "Информацията ни бе на базата на нещо, до което само сме се докоснали и нямаме никакви доказателства."

И тук логично идва питането



защо съдът трябва да изслушва всичко това



При положение че цитираните разкази нямат абсолютно нищо общо с петимата обвинени за убийството и тяхната дейност в тази насока. А по закон по време на процеса се изслушват и преценяват доказателствата по конкретно представеното обвинение и контрадоказателствата на защитата по същия повод.

Отговорът може да се търси в няколко посоки. Съдът по това дело очевидно е решил да се държи либерално и да даде на прокуратурата пълната свобода да си докаже тезата. Прокуратурата пък очевидно не разполага с богат арсенал от конкретни данни срещу петимата обвинени и мъкне в залата всички, разпитвани от следствието в продължение на 4 години. Ей така, за уплътняване на времето. А защитата само печели от целия цирк - защо да протестира срещу безсмислици, които не могат да навредят на клиентите.

Негативите остават за онези, които още вярват в идеята за правосъдие. А и за самото правосъдие - делото "Луканов" се превръща в поредния тревожен знак за неговото безсилие и безхаберие.