Крайно време беше! Стига сме въртели глава като при пинг-понг. Това ни забавляваше десетина дена и естествено измори: Брюксел-София, Желева - да, Желева - не, национално отговорни - национално безотговорни, план А - план Б. Тая седмица топката се успокои и центрира погледа. Не толкова с щастливата развръзка на трагикомедията с българския еврокомисар, за която длъжност бе представен отново най-точният кандидат; не с промените в кабинета, които обещават други; не дори и с новия арест на Маргина, който е прелюдия към следващия. Това са все факти, които, както казват трансценденталните философи, не възбуждат творческото въображение, а само потвърждават опита. За бъдещето той рядко е добър съветник; точният поглед към бъдещето се основава на идеите, вечни по особен начин.

Та тая седмица се явиха идеи, чието потъване в потока от нови министерски биографии и очаквания би било непростимо за всеки отговорен наблюдател. Още повече, че наистина са идеи за бъдещето, към което най-накрая следва да се насочим, изморени от миналото. Ей ги в необходимата им последователност, както всъщност трябва и да се представят изобщо идеите, за да бъдат разбрани в хармоничното им единство.

Първата може да изненада само тия, които не са чували знаменитата реклама в пернишкото радио "Ултра": "Топла спържа и студена пача - само при нас в ресторант "Романтика"!". Гениите в рекламата ще подемат скоро в същия стил: "Печени инженери с блестящ английски - само в Европейския политехнически университет Перник!". И няма как да е иначе. Зад идеята за частна политехника в миньорския град като един стоят двамата най-високопоставени мъже в България - президентът Първанов и премиерът Борисов; третото високопоставено лице, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, засега си трае. Едно, че, да прощават борците срещу сексизма и регионализма, по принцип



жена плевенчанка с юридическо образование



не бива да се ръга у кюмуро; за това трябват мъже, особено пък ако са вещи в историята на работническото движение и противопожарното дело. Второ, г-жа Цачева има пресни провали в държавната реклама на частни интереси с оценките си за убедителното представяне на Желева в Брюксел. Стигне ли се обаче до гласуване в подопечното й НС за разкриването на този нов център на висшето технологично знание, най-вероятно със задоволство ще отбележи, че зад идеята стои иначе немислимо парламентарно мнозинство. Като това, което гласува забраната за протести пред Народното събрание и президентството. При технологиите, както и при протестите, всеки знае, няма леви, няма десни. Всички в центъра, където грее "Напред, науката е слънце".

Тук в душата на всеки здравомислещ човек идеята за частния пернишки университет няма как да не освети и оная, която пусна Ивайло Московски, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в знаменателно интервю (вж. "Стандарт" от 20 януари). На две официални срещи с колегите от правителството на Румъния се обсъждала идеята за още два (още два!!) моста над Дунав. За съжаление в момента румънците имали проблеми, но пък е имало воля и дори конкретно предложение за следващи мостове при Силистра-Кълъраш или Оряхово-Бекет. Кой ще ги строи, ако не технологично добре обучени кадри, които говорят и чужди езици? Тях пернишката политехника ще бълва още преди построяването на втория мост над Дунав, пусковият срок на който май изтече. Според г-н Московски забавянето било поради липса на синхрон и взаимодействие на частните инвеститори с държавните институции. Сега този проблем го нямало. Така с втория мост над Дунав и с идеите за следващи ще ударим в земята архаичния "Мост на дружбата" при Русе, построен през тъмните 1952-1954 г. А и ще се избавим от рекета на гръцките земеделци, затормозяващи износа ни към Европа.

Като е дума за земеделци, тутакси се явява и



третата, може би най-ведра идея на седмицата



Армията, заедно със силите на МВР, щяла да бъде включена в опазването на реколтата. Идеята снизходи от самия държавен връх, където била отдавна обсъждана, до слисаните армейски началници при Конференцията на началника на отбраната. Както си му е редът, огласи я премиерът. Похвали я и министърът на отбраната - току преди да научим, че ще става министър на външните работи. Че така армията ще се обучи из нашите полета за мироопазващи мисии в Афганистан и други горещи точки по света в обстановка, близка до бойната, е едно на ръка. Много по-важно е, че това ще покаже решителността на държавата да се справи с неорганизираната престъпност, след като вече се справи с организираната. И, съответно, ще участва в ликвидацията на кризата чрез въоръжени сили в българското земеделие. Дори и този, който не е служил, когато войникът получаваше заплата от 1.50 лв. месечно, но пък прибираше реколтата, ще разбере как това стимулира материално хората под пагон. Патрулни тройки край всички земи, върнати в реални граници, може би няма да има с оглед на личния състав и броя парцели. Професионалният български войник обаче ще бъде улеснен в допълването на доходите си, допускайки срещу пари или в натура до реколтата гласоподавателите, за чиято интеграция към обществото не спомогна десетилетието на ромското включване.

Вярно, тези идеи са далечен отглас на мобилизиращите лозунги, които навремето издигаше другарят Живков с типичния си усет на човек от народа: "Българската нация - нация техническа", "Да живее българинът - строител на мостове", "Българското село и българската армия - здрав гръб на икономиката". Но пък защо да няма приемственост в доброто, независимо от това кой го прогласява? В идеите, както казваше Хайне, няма плагиат и това, че си достигнал до тях, е достатъчно основание за гордост. В случая - национална с елементи на интернационализъм и вяра в бъдещето.