Макроикономистът Илиян Михов, който някой ден ще стане трети вицепремиер в кабинета на Бойко Борисов, е известен в икономическите среди с анализите си за причините и поуките от глобалните икономически кризи. Според изявленията на премиера неговата задача в България ще е да наблюдава всекидневно икономиката и да помага за излизането на страната от кризата. Тъй като Илиян Михов е почти неизвестен на широката публика, вестник "Сега" публикува един от анализите му, който показва част от икономическите му възгледи.



-----------------------------------------

Струваше ни се, че възходът на икономиката, нарастването на благополучието, поскъпването на акциите няма край. Сп. "Форбс" писа, че това трябва "да се признае като златна ера на американската индустрия". Така беше през лятото на 1929 г., след което американската икономика се срина. От растеж между 3 и 10% по показатели на глава от населението американската икономика стигна до имплозия: сви се с 11% през 1930 г., с още 9.5% на другата година и с още 15% през 1932 г. Кой би помислил, че 20-те години на цъфтеж ще се превърнат в



най-голямото икономическо бедствие за всички времена



След раздуването си през 20-те години цените на акциите на Уолстрийт полетяха надолу, като индустриалният индекс Дау Джонс слезе на 41.22 пункта през юли 1932 г., след като бе на 381.17 пункта през септември 1929 г. В днешни измерения това би означавало Дау Джонс да падне за три години от върха си 14 164 пункта (9 октомври 2007 г.) на 1 666 пункта.

Докато фондовият пазар се свива с 90%, продукцията на американската икономика намалява с една трета по време на Голямата депресия през 1929-1933 г., безработицата скача от 3.2%до 25.2% и всяка трета от 24 000 банки в САЩ фалира. Това е част от картината, но и тя разкрива магнитуда на Голямата депресия.

Когато изнасям своите лекции по макроикономика в магистърския клас по бизнес администрация в INSEAD (Европейския институт по бизнес администрация), винаги засягам темата за Голямата депресия и завършвам с оптимистичен тон: "Голямата депресия няма да се повтори". Твърдо вярвам, че е така, защото има общо съгласие, че Голямата депресия е резултат от политически грешки. Икономистите се научиха каква политика да прилагат, за да избегнат Голяма депресия.

За жалост сега трябва да поправя своя оптимизъм. Не защото уроците ни са били погрешни, не и защото сме забравили големите уроци от Голямата депресия. Оптимизмът се изпарява, защото политическите крамоли и дребните грижи около изборите могат да заличат уроците отпреди 70 години.



Кой е главният урок от Голямата депресия?



Това е, че паричната политика и финансовият сектор играят ключова роля в икономическото развитие. Добрата парична политика едва ли ускорява икономическия растеж - ние трупаме все повече доходи година след година, защото човечеството ражда нови идеи, създава нови продукти, открива по-ефикасни начини за производство. Обаче лошата парична политика може лесно да извади от релсите икономическото развитие. Това е вярно както за богатите, така и за бедните страни.

Защо финансовите пазари и банковият сектор са толкова важни? Банките изпълняват много важна роля в икономиката, като свързват кредитополучателите с кредиторите. Когато депозираме 100 долара в банка, тя задържа най-много два-три долара в трезора си (на практика парите са често в централната банка), а останалите 98 долара дава на кредитополучател. Повечето бизнес дейности изискват заеми за обичайните си операции.



Когато банковият сектор не работи правилно,



бизнесът не може да взема заеми, трябва да свива производството си и да освобождава работници. Като свива производството си, поръчва по-малко стоки от доставчиците и съответно те също трябва да намаляват производството си и да уволняват работници. Ако производителите не могат да продадат стоките си, защото фирмите, които ги използват, намаляват търсенето си, те не могат да генерират достатъчно доход, за да плащат старите си заеми. Производителите фалират и банките се сблъскват с нови проблеми, защото счетоводният им баланс се влошава поради лошите кредити. В такъв случай банките са по-малко склонни да отпускат нови заеми поради общата несигурност, предизвиквана от фалитите. Като отпускат по-малко, порочният кръг продължава - производителите намаляват производството и уволняват работници. Отгоре на всичко вложителите започват да се тревожат за своите депозити, защото лошите кредити дестабилизират някои банки - вашата банка е дала вашите пари на кредитополучатели, които не могат да ги върнат. Вложителите започват да изтеглят парите си и възможностите на банките да отпускат кредити стават още по-малки, защото трябва да пазят запаси в случай на масова психоза. Ако финансовият сектор не работи, реалната икономика може да влезе в убийствена спирала и да се свие с 30% като през Голямата депресия.

Няма изгледи това да се случи и днес. Уроците от Голямата депресия са толкова ясни и живи, че е невъобразимо някой да изложи на риск стабилността на икономиката, само за да спечели гласове в своя избирателен район. Или поне така си мислих доскоро.