От малък харесвам ЦСКА. Не помня защо не съм станал фен примерно на "Славия", "Чепинска слава" или "Буйна Места" - Мусомища. Като привърженик на червените се вълнувам какво става в отбора. Не харесвам, че нивото му гони нивото на "Буйна Места", и ме е яд. Ако искам да протестирам срещу лошото управление на ЦСКА, няма да ида да крещя "Долу!" и "Оставка!" пред Паметника на Незнайния воин, нито на стадион "Локомотив", а пред централата на ЦСКА или на стадиона. Логично е, нали?
Депутатите единодушно забраниха да се протестира пред сградите на парламента, правителството и президентството. Може да има дебати за всичко останало, но не и за привилегиите и спокойствието на политиците. Стане ли дума за заплата, отпуск и други благинки, народните представители от всички парламентарни групи са единни като гора от стомана.
Бюрократичните спънки пред правото на граждански протест са начин той да бъде потиснат. Мнозинството например иска да приеме закон, с който да улесни достъпа на генномодифицираните храни, срещу което малка, но шумна група се кани да протестира. Добре, млади хора, подайте заявление, след три денонощия ще имате право да скандирате, но не пред парламента, моля, а на езерцето в кв. "Дружба".
Студентите са против примерно следенето в интернет. ОК, но си стойте в Студентския град. Ще идвате в центъра на града? Не може, нарушавате законите и имаме право да ви спрем по всякакъв начин, а момчетата с униформи са добре обучени да правят това.
Истината е, че
няма бюрократична преграда, която може да спре спонтанното недоволство,
когато то премине критичната точка. Дори в кратката история на гражданското общество в България има достатъчно примери. Това обстоятелство вероятно е известно и на вносителите на поправките в закона - трима депутати от ГЕРБ. (Въпреки че, когато става дума за ГЕРБ и компетентност, винаги трябва да имаме 2 наум. Пък и в случая тяхното предложение бе одобрено от голямо парламентарно мнозинство.) Въпросните ограничения минаха тихомълком, вкарани в последния момент на второ четене. Народното събрание не направи никакъв опит да се поинтересува от общественото мнение.
Целта на новосъздадените пречки е всъщност срещу протестите, които неизбежно се задават от март нататък. Те ще бъдат организирани по браншови, партиен или друг признак.
По линията Министерски съвет - Народно събрание ще се застъпват протестите на земеделци, животновъди, тютюнджии, жепейци, млади майки, стари баби... Управляващите не искат да станат жертва на верижна реакция от митинги и шествия, и то в сърцето на София.
Ограниченията представляват хвърлена ръкавица към обществото. Идните дни ще разберем дали си заслужаваме политиците, или политиците ще си заслужат наказание. Социалните мрежи в интернет пространството са много популярни вече като форма на информиране, обединяване в общи каузи и натиск към властта. Със сигурност ще се появят групи и кампании за осъждане на този закон. Това обаче не е достатъчно.
Достатъчно ще бъде президентът да наложи вето върху закона,
с което най-малкото ще предизвика по-сериозното му обсъждане и в парламента, и в обществото. За да видим дали отново тъй единодушно управляващи и опозиция ще потвърдят решението си.
Достатъчно е да видим имаме ли истински синдикати или не. Кой ако не те трябва да протестират срещу подобни ограничения. Достатъчно ще бъде всеки, който има поне малко гражданско съзнание, да заклейми действията на парламента. Струва си да се протестира пред Народното събрание, докато не бъде отменен законът, забраняващ протестите пред сградите на властта.
Не се заблуждавам, че народните представители ще извадят всякакви аргументи, за да се оправдаят. Аргументи от сорта, че това не е посегателство над демокрацията, но просто трябва да има ред. Че протестите са хубаво нещо и неотменимо право на гражданите, но политиците не трябва да стават заложници на улицата. Аргументи, аргументи... фактите обаче са красноречиви: след шест месеца на власт между обществото и управляващите започва да расте недоверието и недоволството, което с времето обикновено става все по-голямо.
Демокрацията е диалог - излагане на аргументи, и когато няма друга трибуна, площадът и улицата стават трибуна.