Мъж на 61 г. от село Искър, община Вълчи дол, намери смъртта си, защото не пожела да остави в преспите потрошената си лада по време на ледената епоха, сковала Североизточна България през последните дни. Синът твърди, че от "Гражданска защита" отказали да дойдат, понеже закъсали на 100 метра от табелата на селото. Посъветвали ги сами да се придвижат.
Край Карнобат десетина леки и тежкотоварни коли с двадесет души, сред които дете на 2 години, чакаха 20 часа да бъдат извадени. Закъсали около 23 ч. на 22 януари (петък). Някои от бедстващите твърдят, че сигналът им до тел. 112 стигнал до "Гражданска защита" чак в 7.30 ч. сутринта.
Спор няма, че доста често институциите проспиват бедствията. Но последствията от тях могат и да не са толкова трагични, ако понякога хората проявяват здрав разум. И в двата по-горни случая големият въпрос е
какво изобщо правят тези хора навън
Край Карнобат закъсват по тъмно, когато дори в светлата част от деня не се вижда и на сантиметри отпред заради снеговалежа, силния вятър и навяванията. Когато всички медии бълват информация, че по пътищата е ад, има огромни преспи и никаква видимост. Но българинът по природа е оптимист и е твърдо убеден: "На мен това няма да ми се случи!" А когато му се случи, започва да псува държавата. Често с право, но понякога е добре да отчете собствената си глупост.
Ако се чудите защо, ето ви разказът на Веселин Василев. Той е кмет на една от четирите бедстващи общини във Варненска област - Вълчи дол. Четири дни не се е прибирал у дома си. Като шеф на кризисния щаб лично организирал спасяването на мъжа от с. Искър.
"Синът му може да говори каквото си иска, но има документи. Човекът е бил с диабет и с няколко болести. Въобще не е трябвало да излиза в това време. Но той излиза. Три пъти го вадят машините. Изтеглят го с колата до Вълчи дол и му казват да не пътува. Но той пак тръгва. Бил е със сина си. Закъсват пак, много близо до селото, на стотина метра. Синът му слиза и се прибира. Малко безотговорно според мен - разказва кметът на Вълчи дол Веселин Василев. - Сигналът, че мъжът го няма, дадоха едни жени. Ние организирахме щаба. Хората от "Гражданска защита" няма как да дойдат, просто е невъзможно. Те са във Варна. И заради такива безотговорни хора, като този човек, който е починал, и синът му, рискуваме живота на още 10 души. Те по принцип не са спасители. Тръгнаха с една машина, която е много голяма наистина. От земеделците я извадихме, селскостопанска техника, с много колела. Качил съм вътре човек от спешния център, от полицията, пет човека от щаба. Но не можаха да стигнат до колата. Всъщност оказа се, че преди това два пъти машините, които чистят пътя, са стигали до колата, но тя е била празна. Като пристигна сигналът, че човекът не се е прибрал, тръгнахме да го издирваме с телефони. За час и 40 минути го открихме. За съжаление обаче беше починал. И то не от замръзване, а от инфаркт на миокарда, се оказа след аутопсията. Той просто не е трябвало да излиза в това време навън. Тук беше минус 15 градуса".
Как се обявява бедствено положение
В закона е казано, че когато има ситуация, която създава опасност за живота на хората, кметът на населеното място има право да свика щаб. Предварително се знае кои са в него. Задължително това са заместник-кметовете, началниците на полицията, на пожарната, на спешния медицински център, на ВиК, на енергото, на "Гражданска защита". Както стана ясно вече, във Вълчи дол не могат да разчитат на професионалните спасители, тъй като те са във Варна и при бедствено положение трудно могат да стигнат до града.
След като се събере щабът, се взема решение за обявяване на бедствено положение - от кога до кога. През два часа започват да се дават сведения какво е състоянието в общината, дали има населени места без ток и вода, дали има пътища, които са затворени, има ли хора, които са в опасност, закъсали, родилки, хемодиализни и т.н. Докладите се дават на "Гражданска защита" в областта, на областния управител и оттам вече информациите се разпространяват чрез средствата за масова информация.
При обявяване на бедствено положение по закон работещите трябва да си вземат служебна бележка от кметството, с която всички работодатели са длъжни да се съобразят при отсъствие от работа. Но според кмета на Вълчи дол Веселин Василев в района всички работодатели са наясно за какво става въпрос. "Ние всяка година сме така по два-три дни, не е нещо необичайно. Навява си, има по пет метра преспи. Имали сме случаи, когато
отиваме да спасяваме спасителите",
казва първият човек в бедстващата община.
Неговата гордост е родено в спешния център момиченце в събота срещу неделя през нощта. "Живо и здраво е. Не можахме да го заведем до Варна, защото просто няма никакъв вариант да бъде заведено. Навън вее и не се вижда на един метър. Не знам дали някой знае за какво става въпрос. Няма машина, която да може да мине. Дори и верижните правят проблеми, защото не се вижда през нощта", казва Василев.
Освен постоянните доклади през два часа кризисният щаб е задължен да е денонощно на линия. Всички са събрани в общината и са на разположение във всеки момент. Хората не се прибират с дни в дома си. Час след разговора ни Веселин Василев беше в село Войводино, останало без ток. "170 животни не могат да бъдат издоени. Сега копаем с фадромата, дано скоро го оправят", каза той.
Но според кмета на Вълчи дол положението се усложнява допълнително и заради липсата на възпитание у хората, което е изключително необходимо за такава ситуация. "Давам пример: Навсякъде са сложени табели и е обозначено, че по пътя не се минава. Обикалят табелата, влизат, звънят на 112 и започват да реват. Всички лъжат, естествено. Казват: в колата има бременна жена, има деца. И се започват офанзиви, които са безсмислени, скъпоструващи и
рискуват живота на други хора,
на които не им е това работата. Всяка божа вечер вадим хора в 2-3 часа и довечера след 2 часа ще е същият цирк", убеден е Веселин Василев. В същото време, когато заради собствената си глупост хората попадат в тежки ситуации и се налага да се организират скъпоструващи спасителни акции, те остават абсолютно ненаказани.
Всъщност, при първия по-обилен снеговалеж в столицата тя също беше блокирана до голяма част и от човешката глупост. Наистина почистващите фирми не прецениха правилно ситуацията. Снегът се оказа много обилен, заваля в час пик и машините им не успяха да стигнат навреме от гаражите на фирмите до възловите кръстовища. Сега седят и чакат, където трябва. Но ако отново половин София излезе с летни гуми на автомобилите си, адът ще се повтори.
Шофьор сподели пред "Сега", че се наложило да бутат с "галоши" три микробуса, които не успели да изкачат наклона на бул. "Николай Данаилов". Дори премиерът Бойко Борисов застана индиректно зад фирмите, които иначе общината санкционира - няма да им изплати половината пари. "Още не е измислена технология, с която да се почиства снегът, докато вали. В същото време половината коли бяха с летни гуми", отбеляза в интервю за Би Ти Ви Борисов. Друг е въпросът къде бяха катаджиите в този напечен момент. Вместо да са навън и освен да регулират движението, да налагат яки глоби на всички с летни гуми, които съвсем го забатачиха, те се бяха прибрали на топло по районните. А на хитреците като им бръкнеш в портфейла по-дълбоко, отколкото ще им струва да си сменят гумите, следващият път сигурно ще се замислят да излизат ли с тях.
А затова, че държавата е скапана, основна причина си е пак народът, това не е оптимизъм а невероятно дебелоглавие. В цивилизованите държави, към които категорично НЕ принадлежим, използуването на кола без зимни гуми от определена дата е забранено, проверките и глобите са основно средство за вразумяване на
" оптимистите" и сигурен источник на пари за общините. А и тези, които закъсват въпреки предупреждението трябва да са длъжни по закон да заплащат спасителните операции. Омръзнало ми е да гледам български бабаитлък по пътищата и абсолютно незачитане на пътните знаци, най- вече в градските зони. И най- страшното е, че пътната полиция е абсолютно неспособна да наложи някакъв ред, изкривени знаци, изтръгнати забранителни табели - това е нашият манталитет.