Министър-председателят на България отиде до Кулата да се срещне с "гръцки фермери", съобщиха медиите. (Комшиите от десетина дни ту пущат, ту не пущат международния трафик през границата, с което докарват непредвидени загуби на бизнеса ни). Преди няколко дни пък в нашия вестник излезе интервю с музикант, който разказа как преди членувал в клуба "Да пратим Бойко на село", демек на майната си. Но сега му бил фен, щото за нашия народ само Бойко ставал...
Тук за коментари мегдан широк, но ще врътна темата към понятията.
Как така се оказа езиково и исторически, че гръцките селяни са фермери, а нашите фермери - селяни? Как се оказа, че най-презряното място, където да запратиш оногова, когото смяташ за смешен, неадекватен и примитивен, е селото ни?
Ще прощавате, ама смисловите послания зад терминологията "градско-селско" се изпразниха от предишното съдържание. Нищо не е каквото беше и няма да бъде. Когато градският нещастник се присмива на селския такъв, защото вторият не е отворен на някои технологични джаджи, не знае как да свие джойнт или кунилунгусът не е сред либидните му приоритети, първият не ми се вижда по венец на творението от втория. Таман никак не ми се вижда. Защото вторият освен по-скромните радости с мента и домашно винце знае как да прехрани поне себе си - лук, картофи, лозенце... Вторият (говоря за нещастника, разбира се), най-често е паразит - семейство, социални служби, хазартче, паланджос оттук-оттам...
В последно време все повече се замислям над факта, че ние кажи-речи нищо не произвеждаме. Ни самолети, ни автомобили, ни компютри, ни мобилни телефони, ни филми, които да носят приход, ни играчки, с които да си играе светът... Произвеждаме дрешки, туристически услуги, оръжие, енергия... В неголеми обеми, а първото, третото и четвъртото в по-скоро регресиращи такива. Винаги сме изнасяли жито, зарзавати и друга аграрна продукция, цели векове на практика. Пък
от няколко години внасяме
Нашите "фермери" емигранти хранеха поставстроунгарските бюргери с градинарска продукция - бяха прочути с това (и още са).
А у нас тук вече двайсетина години е проблем да си засеем декарите и да си приберем засятото.
Вече не вярвам, че нещо ще издърпа страната ни към истинското замогване освен нивата. Като казвам това, съм далеч от сиромахомилската идилия за възраждане на старото българско село - на Йовков и Елин Пелин. С многолюдни фамилии, в които всеки гледа по десетина завързака и им бърка бройката понякога, а венец на кариерата им е някое мъжко да стане унтер в армията. И където от сутрин до вечер се блъска - тежко, ръчно, според родената от немотията поговорка "Залудо работи, залудо не стой".
На петима селяни в края на XIX век се е падал един гражданин. На двама селяни в средата на миналия век се е падал един гражданин.
На един селянин сега се падат два и половина граждани.
Хич не е нужно селолюбите да се съкрушаваме по този повод; тази тенденция е такава, каквато е, и е демографски, и миграционно логична. Бедата е, че нашите селяни наистина не са фермери, а старци на доизживяване. Те нямат ни трактори, ни пари, ни сили да зашият този раздран парцал - хармоничната симбиоза между индустрия и селско стопанство, между полис и екосфера, между агора и нива-хранителка. Ще го зашиват бивши и бъдещи селяни, е - нека са фермери.
Срещам такива - ново поколение българи-предприемачи, които искат да произвеждат от земята. И го правят. Които искат да са богати, но не от това, че са продали инвентара на бившето АПК, изспекулирали са с декарите на петдесетина маломощни старци или са смукнали от някой еврофонд по партийна линия, пък после - куче влачи, диря нема. Те се оплакват, че няма достатъчно работници, когато им е нужно, че се бавят помощите, че са принудени да нарушават закони, за да оцелеят.
Но да кажа -
важни хора ми се виждат
И ако "да пратим Бойко някъде" е символ не на политическо отсвирване, а на заемане с проблем, то не при гръцките фермери трябва да ходи той, а при българските.
Българското село е най-трагичното доказателство за нашата бедност в сравнение с ЕС. Не големият град, не курортите, не транспортът - там се различаваме, но някак съпоставимо. Нашето село в сравнение с обикновеното село в Италия, Германия, Австрия, дори Гърция е като Хаити след земетръс, сравнено с Шан'з Елизе преди Коледа.
Мисля, че това ще се промени - или и нас няма да ни има. Мисля, че вече бавно се променя. Почна се със селата край големите градове и тези с курортен поминък, почна се от англичани (!), пенсионери-носталгици, семейства-ентусиасти без работа или с много добра такава в близкия град, от чиято гмеж бягат поне нощем.
Може би трябва за финал да уточня, че съм роден и живял в София (и други, още по-чудовищни градове), но ми харесва да се чувствам селянин. И се чувствам такъв. Уви - не фермер - късно е. Така че ако адашът не свърши работа, все едно съм адресирал горното към себе си, в по-скромни и главно съзерцателни измерения.
