Решението на "Гугъл" да не се подчини на цензурата, налагана от Пекин на интернет сайтовете, може да се приемe като изолиран случай - една компания да изтегли дейността си от Китай заради точно определени причини. Много други компании работят по начин, чрез който се надяват да продължават да реализират печалби на най-бързо развиващия се пазар в света. Всъщност решението на "Гугъл" има важен отзвук вътре в Китай, както и върху отношенията на азиатската страна с останалата част от света.

"Китай поставя необичайни ограничения върху достъпа до информация", изтъква изпълнителният директор на "Гугъл" Ерик Шмит. Това е единствената голяма държава, където е установена официална цензура и всички компании, занимаващи се с разпространение на информация, трябва да я приемат. Ето защо в Китай, ако напишете думите "Площад Тянанмън" или "Далай Лама" в "Гугъл" (или в Baidu, най-голямата търсачка в страната), ще установите, че повечето сайтове са блокирани. В същото време Китай активно разработва най-сложния апарат в света за кибершпионаж и за кибератаки.



Китайските хакери активно работят



в последните няколко години, като действията им са насочени не само към организациите, защитаващи човешките права, но и към чуждестранни компании и правителства. Много, ако не по-голяма част, от тези атаки идват от Китай; директорът на бившата Агенция за национална сигурност в САЩ Уилям Стюдмън ги нарича "най-големия единичен проблем", пред който е изправена националната сигурност на САЩ.

Великите сили се шпионират една друга, но усилията на Китай изглеждат необичайно усърдни. Страната е нова в тази сфера. Американците, които работят в азиатската държава, казват, че само преди едно десетилетие не е било необходимо да претърсват посолството на САЩ в Пекин за бръмбъри, тъй като китайското правителство никога не би си позволило да ги шпионира толкова банално заради страха, че ако бъдат разкрити, ще се компроментират.

Най-сериозната промяна, която може да бъде извършена точно сега в Пекин, е властите да засилят пренебрежението към отношенията с Вашингтон и със Запада като цяло. През 80-те и 90-те години на ХХ век стратегията на Пекин да се модернизира създаде обикновена външна политика, която се изразяваше в следното: бъдете любезни със Запада, особено с американците.



Китайското правителство се нуждаеше от САЩ



като източник на капитал, като пазар за износителите, доставчик на технологии и ноу-хау, както и като политически съюзник, за да може Китай да постига целите си, сред които бе членството в Световната търговска организация. Лидерите на Китай от Дън Сяопин до Цзян Цзъмин следваха тази политика и наблюдаваха резултатите от нея.

В последните няколко години обаче Китай се променя. Много членове на управляващия елит на страната изглежда смятат, че вече нямат нужда от САЩ, както в миналото. По какъв друг начин може да се обясни китайското поведение към американските представители и бизнесмени? На климатичната конференция, провела се в Копенхаген през декември м.г., Китай показа изключително пренебрежение към САЩ и към други западни държави. Бившият служител в Съвета по национална сигурност на САЩ и изследовател на Китай Кенет Либертал анализира ситуацията и стратегията на преговори, прилагана от китайския премиер Вън Цзябао, така:

"Китайските дипломати на тази среща се държаха някак странно. Китайски представители от втория ешалон се появиха на важните срещи, на които присъстваха държавните глави, в петък следобед - тактика, която Пекин обикновено използва изключително разумно. Изказаха открито несъгласие на срещата - един от участниците в делегацията, водена от Вън Цзябао, си позволи да повиши глас и да размаха пръст на американския президент Барак Обама. Появиха се съмнения, че Вън е изгубил контрол над преговорния си екип. (Вън каза на преводача да не превежда избухването на китаеца, а когато за втори път той повиши глас, премиерът напълно го игнорира)."

Независимо от обясненията,



поведението на Пекин е непознато досега



Правителството на Китай обикновено стриктно се придържа към протокола и никога не си е позволявало да се отнася с държавни глави като Обама, които ги превъзхождат в йерархията, толкова арогантно.

Времената се променят и може би тези промени оказват влияние върху Пекин. В миналото десетилетие вътрешният пазар на Китай се разраства; износът към държави, които не са от Запада, сега е значителен; има огромни капиталови излишъци. Всичко това може да накара Китай по-малко да се съобразява с идеите на Запада, на компаниите и на правителствата. Западните бизнес лидери казват, че китайското правителство честно признава, че иска да развива местните първенци и няма да дава на западните компании свободен достъп до китайския пазар.

В това отношение Китай не прилича на другите малки източноазиатски държави, като Сингапур или Южна Корея, които поддържат външната си ориентация, въпреки че все повече се разрастват. Заради размерите си Китай изглежда се е съсредоточил върху вътрешната си динамика и по-малко гледа извън пределите си, докато се изкачва по икономическата стълбица. Китайската културна склонност към солипсизъм (пълно отричане на всякакво познание освен това на собственото си съществуване) и ленинска политическа система, които се чувстват застрашени от някои глобални тенденции, също са част от нарастващите ограничения.

Друга наскоро извършена промяна е възобновената централизация на държавата. Яшън Хуан, учен в Мазачузетския технологичен институт, отбелязва, че през 80-те и в началото на 90-те години растежът на Китай се дължи главно на селските райони и на частния сектор. В последните години растежът се дължи на градските райони и на обществения сектор. Това засилва икономиката на страната, която харчи 12.3% от БВП за фискални стимули.

Дали действията на Пекин срещу "Гугъл", срещу другите западни компании и държави и срещу администрацията на Обама са част от нова стратегия остава да видим. В Китай се надигат гласове, често наричани "новото дясно", които подкрепят по-силен,



агресивен подход от страна на Пекин



Ръководството на Китай може да се окаже разделено, несигурно и объркано по този въпрос. Действията на властите вероятно са резултат от тактики и груби грешки, а не от стратегия. Пекин се изправя пред нови предизвикателства в чужбина и вкъщи, като не на последно място стои битката за постове, която се вихри в Комунистическата партия.

Ще се отрази ли новото поведение на Китай върху икономическото развитие? Може би. Много учени, сред които е и Минсин Пей от института "Карнеги", са на мнение, че напрежението между авторитарния режим на управление в Китай и икономическите амбиции се увеличава, докато икономиката и обществото се модернизират. Шефът на "Гугъл" Ерик Шмит е съгласен, че ограничаването на информацията и на комуникациите не може да създаде икономическото развитие, креативността и продуктивността, към които Китай се е устремил. Едно нещо обаче е сигурно: интернет променя Китай, но и Китай също променя интернет. И докато глобализацията оформя облика на Китай, то Китай също променя глобализацията.

Приемаме, вероятно прекалено лесно, че възходът на Китай ще бъде съпътстван от процес на модернизация в страната и това ще улеснява общуването с Пекин. И в много отношения това се оказва вярно. Но сега трябва да се изправим пред перспективата, че възходът на Китай ще засили китайския национализъм и чувството за уникалност, а това ще затрудни страната по пътя към интегрирането й в глобалната система.

Ако Китай наистина иска да бъде световна сила, тя ще трябва да покаже външна ориентация, да бъде отворена към новите условия, които превземат света. Начинът, по който Пекин ще избере да отговори на "Гугъл", ще бъде тест за желанието и умението на Китай да бъде глобален лидер.