"Бойко, имаш писмо от Брюксел - ето ти плика", рекло старото правителство на новото и скрило, че става дума за пари. Половин година премиерът Борисов се чудил защо Еврокомисията (ЕК) му праща празен плик и сега схванал: защото му взема 20% от парите по Оперативна програма "Околна среда". "Саботаж на Станишев!", изрева той завчера.

Всъщност Брюксел не си взема 20%, а предупреждава Борисов, че ще му даде не повече от 20% авансови плащания, които се отпускат без големи формалности. Останалите 80% от 1.8 млрд. евро по ОП "Околна среда", полагащи се до 2013 г. като междинни и окончателни плащания, ще бъдат задържани, докато държавата не докаже, че има функциониращ контролен механизъм, който изключва кражби от еврофондовете. Поради пословичната обаче лоша комуникация Еврокомисията добавя, че ако България продължи дори да не си прави труда да отговаря на предупредителните й писма, ще задраска цялата оперативна програма. 99% от нея лежат непокътнати в бюджета на ЕС, защото



България бе уличена в крадливост



още докато пробваше да усвои първия 1%.

Държавата играе маскарад пред Европа, сякаш за да я накара да вярва, че всички са маскари - и стари, и нови управляващи. Ето някои факти, които карат еврочиновниците да си скубят косите, че са се захванали да общуват с българската администрация. На 23 февруари 2009 г. директорът за България, Кипър, Гърция и Румъния по програма ИСПА в Главна дирекция "Регионална политика" на ЕК Жан-Мари Селер изпраща писмо до Райка Онцова, уволнената вече директорка на звеното "Одит на фондове на ЕС" в Министерството на финансите. Заглавието му е повече от ясно: "Злоупотреби при договорени процедури в сектор околна среда". В него се казва, че България самоволно е преминала от конкурси към пряко възлагане на обществени поръчки по проекти за опазване на околната среда, което е нарушение на базовия европейски принцип за прозрачност на поръчките и за ефективно използване на парите на данъкоплатците. На разбираем български език това означава, че личи как властта насочва еврофондовете към свои хора. Нещо като "Батко за Братко" в пътния фонд или като обръчите от фирми според откровенията на Ахмед Доган.

Вместо да се разтревожи, че



далаверата е осветена,



тогавашната власт бутва писмото в тъмно чекмедже и решава, че всичко е скрито-покрито. Само че копие от него е пратено и до шефа на Жан-Мари Селер - директора на ГД "Регионална политика" Дирк Анер. Така единият еврочиновник докладва на другия как си върши работата, защото в крайна сметка и двамата носят финансова отговорност пред ЕС. Писмото остава без отговор четири месеца. Дирк Анер решава да поеме нещата в свои ръце, за да не остави отиващото си правителство на Сергей Станишев да се измъкне. На 26 юни 2009 г. той праща още по-строго писмо - вече не до чиновник от втория ешелон, а пряко до тогавашния министър на околната среда Джевдет Чакъров. Който обаче също е пас, защото знае, че си отива. Така лошата комуникация, с която се оправдаваше правителството на Станишев като причина за неразбирането му от Брюксел, се потвърждава и в края на мандата му.

Борисов дойде да тегли чертата и да обещае, че България става друга. Получи гратис 6 месеца доверие от председателя на ЕК Жозе Барозу. Оказа се, че под негова власт времето тече по-бързо, защото още на четвъртия месец



търпението на ЕК се изчерпа отново



Дирк Анер прати на 8 януари 2010 г. ултиматум: ако не ми отговорите до края на януари на писмото от 26 юни м.г., спирам всички пари по програма "Околна среда". Той дори не даде вид, че е склонен да прави компромиси, само защото едни прогресивни сили са сменили други начело на държавата. Даже подхвърли язвително, че "по-лошото представяне на администрацията се дължи не само на политическата промяна миналото лято". С други думи: вие влошихте положението, което и без това бе лошо.

Смяната на властта не се приема за извинение пред Брюксел. Правителствата идват и си отиват, но администрацията остава, както остава и отговорността на държавата. Всяко правителство започва с някакво наследство и е длъжно да направи ревизия, ако иска да се представи по-добре от предишното. Фактът, че хората на Борисов дори не са знаели на какви писма се чакат отговори, защото Станишев се е спотайвал, не оправдава никого. Подобно оправдание даже влошава картината, защото излиза, че премиерът просто не се е интересувал. Още в първите дни на мандата си е бил длъжен да нареди на чиновниците да обърнат чекмеджетата - особено най-тъмните - за да започне на чисто. Да не говорим, че всички министри се изредиха в Брюксел и би трябвало поне там да са им казали колко сме я загазили. Ако това не е станало, просто кабинетът се излага пред Европа с управленска непохватност.

Всички проблеми на Брюксел с България могат да се сведат до един:



липсата на контрол



Краде се, защото няма пречки. Когато Дирк Анер пише, че се сключват договори за изпълнение на "разфокусирани програми", показва повече държавническо мислене от националните власти. Според него еврофондовете не се насочват, за да се оправи държавата, а за да се източат. Едва след разгласяването на последното писмо на Дирк Анер министърката на околната среда Нона Караджова посочи, че основният проблем са икономически неефективните, неприоритетни обекти, екологично неефективни и технологически необосновани. Толкова ли беше трудно сама да им направи преглед? На 48 страници са описани сключени договори с 252 бенефициенти, сред които и с просто око се забелязват такива проекти като: изработката на "Екоглобус" за 390 371.97 евро от хасковския "Съюз за възстановяване и развитие"; орязване на част от тръстиката в резервата "Сребърна" за 1 593 806. 61 евро; възстановяване на популацията на лалугерите край Сливен за 470 400.00 евро. А обгрижването на кеклика от Ловно-рибарския съюз е оценено на 1 101 103.40 евро.

Положението е отчайващо, а светлина в тунела не се вижда. Май най-добре е занапред Еврокомисията да адресира до властите в София направо празни пликове. Получателите ще схванат и без обяснения защо са празни.