------

Владимир Люцканов завършва актьорско майсторство и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" при проф. Крикор Азарян. Работи в ДТ "Константин Величков" - Пазарджик, в Народен театър и в "Българска армия". През 1994 -1998 г. е главен асистент по актьорско майсторство и режисура в академията. От четири години е директор на Младежки театър "Николай Бинев". Популярен е за телевизионната публика като Бате Влади от "Измислици-премислици", автор и продуцент на документалната поредица "Умно село" по БНТ, продуцент на предаването "Пътеводител на историческия стопаджия".

--------

- Задаващата се реформа в българския театър още е тема номер едно в културния ни живот. Срещу вас и колегите ви, директори на театри, се прокраднаха обвинения, че сте против реформата? Каква е истината?

- Не, ние въобще не искаме да си седим на топло, напротив - имаме въпиюща нужда от други модели на съществуване на родния театър. Ето само един пример. Артистите - и кадърни, и некадърни, са на постоянни трудови договори. И аз съм с вързани ръце, не мога да пипна никой, защото той ще ме осъди. Затова директорите тръбим, че приходите от това, което сме си изработили, трябва да остават в театрите и законът да ни позволи процент от тях да използваме, за да стимулираме талантливите си актьори. Това, което правят общинските театри. Ама държавата нещо не можела. Общинските театри да не би да са в друга държава?

- Защо по време на среща на театралите с журналисти реагирахте срещу думите на новоназначения съветник на министъра на културата за музикално-сценичните изкуства Борис Панкин, че различните модели на реформа трябвало да бъдат подложени на всенародно обсъждане?

- Защото публиката трябва да "гласува" за един спектакъл, като го посещава или не го посещава. Оттук нататък остро специфични проблеми, касаещи съществуването на театрите, не са тема за всенародно обсъждане. С тях трябва да се занимават специалистите. Затова ме е страх да не го избием на говорилня. Друг е въпросът, че е задължително да има контрол на изхода на един театрален процес: да се вижда къде отиват парите, каква е възвращаемостта, колко зрители купуват билети. Ние не сме във война с Министерство на културата, това никой не го иска. От друга страна, не е тайна вече, че там се работи по няколко предложения за съществуване на театралната мрежа. Първо си мислехме, че има работна група, с която, ние, театралните директори ще работим по промените, но се оказа, че нямало такава.

- С кого тогава ще се срещате?

- Именно. Категоричен съм, че със създаването на нови театрални модели трябва да се занимават хора, които познават в детайли и българската театрална действителност, и европейската и световна такава. Те трябва да сложат на масата своите предложения, които да се обсъдят наравно с нашите. Имаме уверението на Вежди Рашидов, че представители на театралните директори ще заработят заедно с представителите на министерството. Проектът е до края на март да ни бъдат предложени няколко модела, от април до септември ние ще ги обсъждаме и ако се стигне до консенсус, последното тримесечие на годината е времето, в което трябва да се дадат предложения за промени в българското законодателство. И оттам вече да се направят едни сметки, които да се заложат в проектобюджета за 2011 г., за да се заработи по различен начин.

- Що се отнася до театрите специално, системата за финансиране СЕБРА не е ли порочна в някаква степен?

- Според арт мениджмънта театърът не е пазарен продукт, не е точно стока. Не знам за случай по света, когато прекалената централизация в каквато и да е област да е довела до нещо добро. Според мен принципът на децентрализация е залог за креативна работа. В България всички бюджетни субекти се подчиняваме на т.нар. финансова система СЕБРА. Това е единна сметка, в която бюджетните предприятия внасят своите приходи и при повече късмет ги получават обратно. Настоявам, че специално в областта на театъра това е изключително порочна система, недомислие.

- Не става ли така, че парите на по-добре работещите театри отиват да запълнят дупки на по-зле работещите?

- Разбира се. Знаете, че много театри са на смесено финансиране. И какво излиза: общините вкарват около 2 млн. в СЕБРА, а театрите не си ги получават. В момента сме на една крачка от това да не се подпишат договори между много извънстолични театри с общините, защото общините казват: "Ама ние даваме едни пари, които отиват в републиканския бюджет или бог знае къде, а ние искаме да ги вложим във вас, за да може да правите представления и по този начин да бъдете един от факторите, които ще задържат хората в нашата община" и т.н. Въобще СЕБРА и лимит са "сакрални" думи: получаваш един план за приходи и разходи и ако ти си над приходите, това е лошо. Вместо държавата да се радва, че ние печелим повече, излиза, че объркваме бюджета й.

Сумата, която се отделя за театър, е възмутително малка и при все това театърът връща около 40% от вложеното в него както никое друго изпълнителско изкуство. Тоест, хубаво е Министерство на финансите да гледа на нас не като врагове на народа, а като сектор, който играе главна роля за оцеляването на нацията, защото, нека си признаем, тя задъхано препуска към своето унищожение.

Второ, Министерство на културата следва да е наясно какво точно трябва да се направи в близките 4 години, каква ще е стратегията му за култура. Но що се отнася до театъра, убеден съм, че механичното налагане на какъвто и да е модел, дори и на най-добрия, върху цялата театрална структура, ще доведе до катастрофа.

- А как трябва да се постъпи?

- Да се изследва театърът Х от област Х - население, средна заплата, за да се види какви са потенциалните зрители, и това да се обвърже с цената на билета. Да се избистри какви хора ще ходят на театър и тогава да се реши съдбата му в съответния град. Може да се окаже, че там няма нужда от репертоарен театър, защото излиза много скъпо. Което съвсем не означава, че този театър трябва да бъде закрит, а да стане приемаща сцена. И вместо държавата да влага там 10 лв., тя да вложи 3, а другите 7 лв. да ги преразпредели в театри, които могат да произведат спектакли и да гостуват там с тях.

- С други думи, един обстоен анализ на ситуацията във всяка община, където има театър, непременно ще доведе до това моделът да бъде различен спрямо различните групи театри?

- Да. Трябва много да се внимава в региони като Кърджали, Разград с голямо турско население. Там турските театри са много добре финансирани и в това няма нищо лошо. Българските обаче са бедни, та бедни. Трябва да се помисли искаме ли да запазим българското самосъзнание в тези общини, българския език или... И това не е изказване в духа на "Атака".