Одобрението на ЕК за някои генномодифицирани храни разгневи мнозина, но трябва да бъде възприемано като част от усилията за удържане на натиска от някои страни членки и от търговски партньори.

През 2009 г. Брюксел предизвика гнева на национални правителства, европейски парламентаристи и групи за опазване на околната среда, като продължи тихо и методично да одобрява генномодифицирани (ГМ) храни и култури, на които обществеността като цяло се противопоставя.

Според регулаторните рамки на ЕС за биотехнологиите в земеделието, за да се одобрят нови ГМ храни, се иска мнението на страните членки и значителен брой от тях редовно гласуват срещу такива продукти.

Но всъщност и при квалифицирано мнозинство "против" в Съвета на министрите ЕК може да преодолее силните резерви на националните правителства и тя го прави и одобрява много нови варианти на ГМО. Защо комисията се противопоставя и на националните правителства, и на общественото мнение, за да одобрява ГМ храни? Какъв е смисълът да предприема тази (на пръв поглед) лудост?

Има и за да се проумее, трябва да се вгледаме в политиката на комисията на глобалната сцена, където ЕС е страна в дългогодишен спор за ГМО със САЩ, преди всичко в Световната търговска организация (СТО).

Както е добре известно, ЕС и САЩ имат съвършено различен подход към регулацията на ГМ храни и култури. В ЕС общественото мнение остро се противопоставя на храни мутанти и регулаторната система на ЕС отразява тези обществени тревоги, като въвежда специална и дълга процедура на предпазарно одобрение за всяка ГМ храна или култура, както и изисква специално етикетиране на всички ГМ храни.

За разлика от Европа в САЩ федералните регулаторни органи отдавна решиха да позволят на фермерите да отглеждат, а на търговците - да продават ГМ храни без специална регулаторна процедура. В резултат на това американските фермери се впуснаха в надпревара да отглеждат всякакви видове ГМ царевица, соя и памук и да търсят начини да ги изнасят в ЕС. Където обаче бяха посрещнати от политиката на нулева толерантност, която забранява вноса на каквито и да е ГМО, преди да са получили одобрение по европейската регулаторна процедура.

След дълги години на напрежение и неудовлетворение американски фермерски организации надделяха над администрацията на президента Буш и последвани от Канада и Аржентина, повдигнаха иск срещу ЕС в СТО, където през 2006 г. юридическа комисия определи ЕС за виновен за "неправомерно забавяне" на регулаторната процедура по одобрение на ГМО. ЕС бе обвинен, че нарушава правилата и заради националните "предпазни клаузи", касаещи одобрени за ЕС ГМО. Комисията в СТО отсъди, че тези национални забрани не се основават, както би трябвало да бъде, на научна оценка на рисковете.

Но политическите и институционални пречки пред цялостната промяна в европейската политика към ГМО на практика са непреодолими. Наистина, когато ЕК се опита да се съобрази с решението на СТО, като разрешава нови ГМ храни и призова за елиминиране на националните предпазни клаузи, много страни членки се затварят в черупките си и отбраняват националните си прерогативи срещу натиск от ЕК или САЩ.

Ето защо ние твърдим, че спорът между ЕС и САЩ за ГМО не може да бъде окончателно решен от присъдата на СТО или от някакво международно споразумение. В най-добрия случай продължаващият спор може да бъде управляван и да не му се позволява да се разрази до пълномащабна търговска война.

Поведението на комисията от последните години може да се разбере като стратегически опит за справяне с конфликта не чрез промяна в регулаторната система на ЕК - отчаян ход на фона на опозицията от страните членки и общественото мнение, а чрез насочване на усилията върху ограничен брой ГМ храни, които са с икономическа значимост за ключовите търговски партньори на съюза.

Ето защо комисията е концентрирала вниманието си върху издаването на разрешителни и така отправя предизвикателство към националните забрани за ограничен брой култури, които са икономически значими за американските и канадски фермери и за биотехнологичните компании. Успоредно с това тя дава знак, че ще даде повече власт на националните правителства да решат дали да култивират ГМО или не.

Стратегията на ЕК вече даде резултат спрямо Канада, която оттегли жалбата си срещу ЕС в СТО през юли 2009 г., след като комисията прокара одобрението на ГМ лен, който Канада иска да изнася в ЕС.

САЩ остават недоволни от ограничения брой одобрени ГМО, но се съгласиха засега да не налагат търговски санкции срещу ЕС, макар да са в пълното си право да го сторят. А комисията продължава своите усилия да разрешава ГМ храни, предимно различни видове царевица и зърнени култури, което е от търговска важност за американските фермери.

Критиците на комисията, сред които са и противниците на ГМО, трябва да разберат контекста и значението на стратегията на ЕК. Като разрешава продажбите на ограничен брой ГМ храни, което е от полза на канадските и американски фермери, комисията може да успее да уталожи поне дългогодишния трансатлантически диспут за ГМО и по този начин да намалява международния правен натиск върху ЕС за реформи или разхлабване на правилата на ЕС.

Тихо и кротко ЕК защитава цялостната европейска регулаторна рамка и насърчава управлението и разрешаването на един заплетен диспут.

-------

* Марк А. Полак е асоцииран професор в Университета Темпъл, Филаделфия, Грегъри Шафър е преподавател по право в Университета на Минесота.