Какво ли не сме виждали в родното правораздаване - и обвиняеми са бягали от следствените арести, осъдени се измъкваха от затворите, хора се укриваха в далечни светове и дори променяха самоличността си ... Но чудо като ставащото по делото "Борилски" не е имало - двамата обвиняеми да изчезнат в деня, когато трябва да чуят присъдите си по обвинение за тежко убийство. МВР да не може да каже те все още в страната ли са. А съдът да вдига безпомощно рамене. Цяла България, че и Европа, знаеше, че процесът е към финала и се чака решението на съда. Затова нехайството на МВР и съдът по такова дело от обществен интерес си е престъпление.

Всъщност това едва ли трябва да ни учудва, като се има предвид цялата сага около делото за убийството на Мартин Борилски, която може да е като присъда за ефективността на правораздаването в България.

В края на миналата седмица Георги Желязков и Стоян Стоичков получиха общо 36 години затвор от Апелативния съд във Велико Търново. Те бяха признати за виновни за убийството на българския студент в Париж Мартин Борилски през лятото на 2000 г. и получиха съответно по 19 и 17 години лишаване от свобода. Всичко



това се случи след години дела, спорове и дипломатически натиск



Още от самото начало цялата история се развиваше странно, бе изпълнена с множество въпросителни и неясноти. Многообещаващият български студент по право Мартин Борилски е открит, умъртвен с 93 удара с нож в апартамент в Париж. За смъртта му са обвинени неговите бивши съученици от френската езикова гимназия във Варна - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Двамата обаче успяват да изчезнат от Франция. На 16 ноември 2001 г. е издадена международна заповед за ареста на Желязков, а на 17 декември 2002 г. - на Стоичков. Те са открити в България, но българският съд, вместо да ги задържи, ги пуска на свобода срещу 2000 лв. гаранция. През 2003 и 2006 г. от френска страна има още две следствени поръчки - за ново задържане и за информация за хода на делото. Желязков и Стоичков не са задържани, а на французите е отговорено, че делото виси пред Окръжния съд в Шумен. През 2003 г. от делото се интересува и тогавашният вътрешен министър и настоящ президент на Франция Никола Саркози.

Междувременно всички варненски съдии си правят отвод от делото с твърдението, че са близки с бащата на Желязков, който е бивш зам.-шеф на местното следствие. Апелативните съдии във Варна обаче не отказват да разгледат европейската заповед за арест, издадена на Стоичков. Нещо повече - отхвърлят я. Без да се притесняват, че също са близки с бащата на Желязков.

В крайна сметката делото отива в Окръжния съд в Шумен, който оправдава двамата младежи. Решението е потвърдено от втора инстанция - Апелативния съд във Велико Търново. През цялото време младежите са с мярка за неотклонение "парична гаранция".

Последва много остра реакция от страна на Франция. Включи се и инспекторатът към Висшия съдебен съвет, който



установи редица нередности по делото



Накрая Върховният касационен съд върна делото в Апелативния съд във Велико Търново с указания да се изследват по-подробно, внимателно и логично доказателствата.

Така се стигна и до осъдителната присъда. Но това очевидно не е краят на сериала. Двамата подсъдими не се появиха при произнасянето на присъдата, а адвокатите обясняваха липсата им с неблагополучия по пътя. Вярно е, че няма законова забрана те да отсъстват от залата, но няма и логика да не са там. И от този момент нататък от младежите няма следа. Не може никой да ги намери - ни съдебната полиция, ни цялото МВР.

Въпросът защо осъдените младежи са постъпили така е второстепенен. Това си е техен избор и те ще му носят последствията, тъй като той само затвърждава убеждението, че са виновни. По-важният въпрос е



кой им позволи да изчезнат



Как така никой не предположи, че това е един от възможните варианти, след като двамата младежи имат опит в бягството от закона. Един от тях е успял да напусне Франция даже с фалшив паспорт. И е прав френският посланик, като казва, че при тях при такива тежки обвинения подсъдимите биха останали зад решетките, докато трае делото.

Още по-грозно прозвучаха и взаимните обвинения между съда и МВР по този случай. От вътрешното министерство заявиха, че съдът трябва да обясни защо ги няма младежите, тъй като той не е могъл да приключи делото за 10 години и е определил мярка за неотклонение "парична гаранция". Магистратите пък недоумяват как МВР не може да открие осъдените в една малка държава като България, след като твърди, че те не са напускали страната.

Всъщност и двете страни са прави. Но какво от това? Кой трябва да поеме отговорността? Пак МВР и съдът. А срамът пак е за България като цяло.