Сергей Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във Видин. Завършил е египтология в Санктпетербургския държавен университет. Специализирал в All Souls College - Оксфорд. Преподава в НБУ от 1994 г. От ноември 2002 г. е ректор на НБУ. Министър на образованието в правителството на Бойко Борисов от ноември 2009 г.





- Министър Игнатов, очаква се от тази есен седмокласниците, които бъдат приети, да учат по нова образователна структура - със задължително обучение до X клас. Ще успеете ли да прокарате тези промени до септември и как да си представяме българското училище след въвеждането им?

- Целта на тези промени е да се осигури грижата за 5- и 6-годишните, да се създадат условия за поетапно преминаване към целодневно обучение в I-IV клас и да се даде възможност за по-голяма изборност и профилиране след X клас. Амбицията ни е текстът на закона да бъде внесен до края на парламентарната сесия и да стартира поетапно от 15 септември. Ако това се случи, трябва да започне пренаписване на учебни програми. В момента експертите работят по държавните образователни изисквания. Паралелно с това се разглежда самото учебно съдържание, желанието ни е да постигнем една по-голяма европеизация при него. Експертите са прави, като казват, че се изучават много европейски автори. Въпросът е, че ние имаме и български автори, които са големи европейци и трябва по някакъв начин да влязат в програмата.

- Във връзка с това споделяте ли мнението, че обучението по история и литература е натоварено твърде много със задачата да утвърждава националната идентичност?

- Не съм против националистическата жилка, а против патриотарството, защото то формира комплекс за малоценност. Във всички малки и олющени нации, които са много патриотарски настроени говори комплексът за малоценност. От този дух нямаме нужда - имаме твърде много неща, с които да се гордеем. Защо Чавдар Мутафов, мъжът на Фани Попова-Мутафова - един европеец отвсякъде, не се изучава в училище? Или други съвременни автори, които може да не се нравят на старото поколение, но са хора с европейско творчество. Има едно сиромахомилство, което шества тук от края на XIX век. Издигат се в култ редица неща, свързани със селото и селячеството. Хубаво, произлизаме по-голяма част от село, но България дори до 9 септември е била средноевропейска страна. Въпросът сега е ние много бързо да възпроизведем тази средноевропейска страна.

- Това изисква един много тежък дебат.

- Започваме една поредица от разговори на тема "Българското училище в XXI век". Искаме да чуем обществото какво мисли, ще поканим и по-млади хора. Искаме по всички тези теми да чуем мнение.

- Ще успеете ли при пренаписването на програмите да направите по-добри връзки между хуманитарните дисциплини? Тук има големи разминавания - така например литературата в IX клас започва с античните автори, докато по история се учи новото време.

- Има хронологически разминавания и в момента се опитваме, доколкото е възможно, да пренаредим учебното съдържание по история, литература и философия. Аз съм историк и много добре съзнавам, че не е редно паралелно да се учи египетска история и литературата на модернизма. Трябва да намалим и натовареността на учениците, защото в момента те са натоварени колкото студентите. Трябва да учат по-малко неща, но по-задълбочено. Например по литература не е нужно да се изучават много автори символисти. Достатъчно е да се изучават няколко, а учениците да имат инструмент да анализират и други; това разбира се е сложен процес и трябва да бързаме бавно. Питате какво се случва в IV-VIII клас и защо има такъв срив в качеството на обучение в този период? Моето обяснение е, че нашата образователна система е подчинена на натрупването и възпроизвеждането на знания; че тя не дава на учениците инструмента за вземане на решения. Защото дори да не познаваш дадена материя, можеш да имаш позитивно отношение към нея, ако притежаваш умения за интерпретирането й.

- Настоявате университетите да имат повече права, да се отличават един от друг, пазарът да е основен регулатор. Това обаче се сблъсква с разбирането, че висшето образование е разграден двор. Защо настоявате да рискуваме с една по-сериозна либерализация?

- Централизацията винаги води до унификация, създава условия за замазване, мимикрия, за тежки корупционни схеми във всяка система. Това, което се случва в системата на докторското обучение, е добър пример. Процедурите по акредитацията му са много тежки, но наша проверка показа, че 33 университета в страната водят обучение по специалности, които не са акредитирани. Това е възможно, защото отговорността се размива между университети, министерство, агенция по акредитация и ВАК. Докторантите защитават в специализирания съвет на ВАК, където въобще не ги питат дали идват от акредитирана програма, минават през президиума на ВАК и получават държавна диплома, която е нелегитимна. Сега ние обръщаме модела и казваме, че процедурата е децентрализирана в университета, отговорността е негова; първото нещо, което се обявява, е решението на агенцията по акредитация, че дадената специалност има право да обучава.

Либералният модел ще доведе и до истинско състезание между университетите, които ще имат различна тежест във всяка от специалностите си. До края на 90-те това състезание бе ограничавано от единните държавни изисквания, използвани от лобитата на големите университети като начин за запазване на щатните разписания. Остатъкът от тези изисквания и досега казва, че в една катедра трябва да работят 7 души - по тези правила Оксфорд не може да бъде акредитиран у нас. Тук също ще вървим към либерализация, като минимумът преподаватели ще се определя общо на ниво университет, съобразно установения капацитет на висшето училище, без държавата да казва каква да е структурата на университета и как той да разпределя потенциала си по факултети и катедри.

Ще се прекрати и прелитането на ята от преподаватели, защото според новия закон, върху който работим, всеки ще може да участва в акредитацията само на един университет. Има голямо брожение срещу това, и то от страна на преподаватели, които години наред обикалят страната, създали са тези структури и в същото време пред медиите се оплакват от лошото качество.

- Това не е ли още един повод за притеснение, че университетите ще произвеждат ударно доктори, доценти и професори, без да се интересуват много за качеството, само и само да оцелеят?

- За да произведат преподавателите, които не им достигат, университетите трябва да имат акредитирана докторска специалност или тепърва да я акредитират. Те трябва или да са готови за това, или просто няма да имат достатъчно време и ще трябва да закриват структури. Аз съм убеден, че на много места ще се закрият звена, например в "Право". Предполагам, че същото ще се случи частично и в "Икономика". Това не е лошо, това е оздравително за системата.

- Не сте доволен от предложеното от БАН за сливане на институти. Не се ли дължат тези половинчати мерки на големия натиск върху академията и очакването да се реформират в рамките на 2 месеца?

- Няма натиск, има желание на правителството БАН да се реформира, защото в този си вид не е ефективна. Академията със структурата, която има в момента, съответства на някогашната планова икономика, когато имаше "Кремиковци", Съвет за икономическа взаимопомощ и пр. Всичко това не съществува от 20 години. Що се отнася до предложения проект за реформа, в началото и аз не виждах проблема със сливането на институтите, но той съществува. Какво печелиш, като слееш два института - това, че ще имаш само един директор. Но аз познавам системата и осъзнавам, че добавката към заплатата на пострадалия директор ще бъде възстановена по един или друг начин. Тоест постигаме само това, че два колектива, които години наред са работили по различни проекти, изведнъж се сливат и това неминуемо води до конфликти между тях. Наред с това наистина има завоювани български марки в науката и ние трябва да пазим тези позиции. Пример за това е Центърът по кирилометодиевистика. Знаем какви са претенциите към Кирил-Методиевото дело и каква ще е интерпретацията, ако го слеем с друг институт. При мен срещу тези сливания се получиха над 40 оплаквания. Затова предлагам изследователските звена да оптимизират състава си и да тръгнат в друга посока - да останат част от академията, но и да започнат да се свързват с университетските структури, като сключват рамкови договори. Университети и институти следва да формират общи научни съвети, които да работят по общи задачи и да синхронизират преподавателската и изследователската си практика.

- Как ще ги накарате да се откажат от сливанията? Те са автономни, а вече ви искат и оставката.

- Проблемът на ръководството на академията е, че смятат за много лошо всяко мнение, което не съвпада с тяхното. Защо ми искат оставката - нали в момента обсъждаме каква да е реформата - те предлагат едно, аз - друго, институтите - трето. БАН трябва да разбере, че не е държава в държавата. Те имат навика да приемат позицията си като по-особена и сега освен оставката ми искат специални права - като участие в Министерския съвет със съвещателен глас, създаване на агенция по наука и технологии, която да се ръководи от академик или дописен член на академията.