От няколко седмици трите букви ГМО са повод за протести, политически декларации, неудобни въпроси и неубедителни отговори. Зад абстрактната абревиатура се крие слабо познато чудовище, което, пуснато веднъж в природата, може да причини неизчислими вреди - генномодифицираните организми. Повод за тревогата станаха внесените от правителството промени в закона, с които се облекчава режимът за отглеждането им. Екоорганизации, фермери, майки и обикновени граждани се вдигнаха на протест.

Насреща им държавни чиновници сконфузено обясниха, че промените са неизбежни и изискване на ЕС. В общата шумотевица така и не се разбра кой и защо реши да промени генерално статуквото. Поправките обслужват мощен бизнес - производството на генномодифицирани сортови семена, от една страна, и големите земеделски фондове - от друга. Трансгенните култури покачват в пъти добивите. В случая има съвпадение на интереси. Първите продават на вторите, а всички заедно печелят. Хипотетично полза от ГМО би трябвало да имат и българските фермери, но те категорично се обявиха против.

У нас крупните поземлени фондове имат интерес в производството на биогорива. Навън основните подозрения падат върху биотехнологичните гиганти, най-крупният от които - американският "Монсанто", държи половината от пазара за продажба на генномодифицирани семена в света. Търговската му политика е, меко казано, спорна. Концернът вече бе уличен в подкупване на държавен служител в Индонезия.

Според еколозите новият закон за ГМО ще обслужи изцяло корпоративни интереси, а пускането на ГМО в природната среда е само страничен продукт на енергийния бизнес. За тях 5-годишният мораториум върху отглеждането на ГМО е трик за успиване на обществеността. Няма логика в това да се променя радикално законът, за да не бъде прилаган. Освен това мораториумът ще падне лесно. Първо, защото за това е нужно само едно гласуване в парламента и второ - Еврокомисията вече заяви, че според европейските закони никоя страна няма право да налага едностранно мораториум. Падне ли забраната, промененият междувременно закон за ГМО ще влезе автоматично в сила.

Според протестиращите лакмусът за реалните намерения на правителството са т.нар. буферни зони. Според законопроекта те се намаляват драстично, а това ще е победа за корпорациите, смятат еколозите.



Виж кой говори



Преди месец в сп. "Мениджър" се появи статия - манифест в защита на ГМО. Авторът й - бизнесменът Светослав Божилов, лобира за генномодифицирано земеделие, от което по негови изчисления страната ни може да печели над 1 млрд. евро годишно. Божилов е съосновател на СИбанк и крупен инвеститор във възобновяеми енергийни източници. В статията си, озаглавена "Другата зелена България", той декларира, че не познава никого от "Монсанто" и не притежава акции в компанията. Справка в регистрите показва, че Божилов е съсобственик в няколко холдингови дружества, които инвестират в земеделска земя чрез публични емисии на акции на фондовата борса. Това са "Агроенерджи" АДСИЦ, "Агро финанс" АДСИЦ (чрез дъщерни дружества) и "Фонд за земеделска земя Мел инвест" АДСИЦ, който се контролира от неговата дъщерна фирма "Вентчър Екуити България" ЕООД. Тези дружества отдават под аренда стотици хиляди декари земеделска земя на по-малки производители. Инвестират и във възобновяеми енергийни източници - слънчеви генератори и биогорива. В статията си Божилов твърди, че ако се либерализира политиката по отношение на генномодифицираното земеделие и ако "българските производители бъдат стимулирани да използват генномодифицирани семена, то добивите на единица площ биха се удвоили. Бизнесменът дава за пример САЩ, където средният добив от генномодифицирана царевица е 1000 кг от декар, докато традиционното българско земеделие у нас гарантира в най-добрия случай 415 кг от декар".

"Подобна сметка би била валидна и за маслодайните култури", вметва авторът и подчертава как това би направило нашето земеделие "много по-банкабилно" и рентабилно. Впрочем царевицата, рапицата и слънчогледът са базисни култури за производството на биогориво. Божилов пропагандира възможното мирно съвместно съществуване между органичното и генномодифицираното земеделие, и то само на 300 метра отстояние едно от друго, а не 30 000 м, както е записано в сегашния закон. "Сега законът прави генномодифицираното земеделие у нас невъзможно", констатира бизнесменът. А страховете на противниците на ГМО оборва със следния аргумент: "Не вярвам американската държава, която напълно подкрепя генномодифицираното земеделие, да се отнася към гражданите си по-зле от българската, която досега по-скоро ги отхвърля". Само бегъл поглед към вида на средностатистическия американец е достатъчен, за да ни накара да се усъмним в доводите му.

В друга публикация под заглавие "Новата "аграрна революция" 2008" същият автор отива по-далеч и развива теорията за износ на демокрация чрез ГМО. Той подчертава геополитическото значение на въпроса. И пресмята, че ако през 2020 г. биогоривата съставляват 20% от течните горива, то всеки ден 4 млрд. долара, вместо да поемат към Персийския залив, Русия и Венецуела, ще се насочат към предприятията за биогорива и земеделските производители в САЩ, ЕС, Бразилия, Аржентина и Украйна. "Ефектът ще е и стимулиране на икономическото и социалното развитие на държави с демократически политически системи за сметка на авторитарни, каквито са повечето от износителите на петрол", анализира Божилов. Освен това ще се даде тласък на битката с глобалното затопляне и ще се реши проблемът с изхранването на бедните по света. "Вероятно поради социални, икономически и политически причини дебатът за генномодифицираните култури скоропостижно ще приключи в полза на "Монсанто". Макар и на последно място, роля ще изиграе и очевидната безвредност на генномодифицираните култури за здравето на хората", заключава авторът.



Виж кой слуша



Ремонтът на закона за ГМО бе предшестван от няколко "интересни" законодателни инициативи. През ноември 2009 г. парламентът приема поправки в закона за възобновяемите енергийни източници и биогорива, според които от 1 септември 2010 г. 2% от всеки литър дизел трябва да е био, а от март 2011 г. - 4%. Бензинът също ще се смесва задължително с биоетанол от 2011 г. Тоест бизнесът с биогорива е законово обезпечен, без законът да разглежда от какви култури ще се добива горивото - традиционни или ГМО.

Правителството вече успя да издейства от ЕК разрешение за въвеждане на държавна помощ за биогоривата чрез освобождаването им от акциз. Лидерът на СДС Мартин Димитров лично се ангажира до средата на 2010 г. да внесе измененията в закона за акцизите и данъците. "Ние също мислим по тази тема", потвърди и финансовият министър Дянков. Виден лобист по темата е и шефката на аграрната комисия в парламента Десислава Танева, която бе в борда на директорите на "Фонд за земеделска земя Мел инвест". Ако се въведе нулев акциз за биогоривата и едновременно с това се либерализира режимът за отглеждане на генномодифицирани култури, печалбите в този бизнес гарантирано ще скочат в пъти. Законодателните промени облагодетелстват директно големите поземлени фондове, които владеят над 1 млн. декара земя. Инвестициите им са за над 55 млн. евро, част от тях взети на кредит. В момента всички те са ударени силно от кризата. Оттук и трескавото търсене на нови възможности.

ГМО е средството за постигане на тази цел. Проблемът е, че голяма част от терените попадат в 30-километровите буфери около "Натура 2000", откъдето и силният натиск тази дистанция да бъде драстично скъсена. Според защитниците на ГМО 30% от територията на България влиза в "Натура 2000". Ако бъде запазен размерът на сегашната буферна зона, това означава, че около 80% от територията на страната остава забранена за ГМО.

Представителите на правителството и парламента отричат да са подложени на корпоративен натиск. Но за пред общественото мнение подменят проблема с отглеждането на ГМО с темата за етикетиране на храните, съдържащи генномодифицирани организми. Едното няма нищо общо с другото.



Опроверженията



"Нямаме отношение към закона за ГМО", категоричен е Борислав Петков, шеф на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, в която членуват 14-те най-големи фонда, в т. ч. "Агроенерджи" АДСИЦ, "Фонд за земеделска земя Мел инвест" АДСИЦ, "Еларг Фонд за земеделска земя" АДСИЦ, "Земеделски инвестиционен фонд "Серес" АД и др. По думите му към темата за ГМО в земеделието има нулев интерес от страна на фондовете и изразените от техни представители мнения с нищо не ангажират асоциацията. "Бяхме вкарани индиректно в дебата по промените в закона, който дори не познавахме добре. След като се запознахме, мисля, че той дава една добра основа", коментира Петков за "Сега". Личното му мнение е, че отглеждането на ГМО едва ли може да се забрани, но трябва строг регулаторен режим. Почти всички фондове, членуващи в асоциацията, инвестират във възобновяеми енергийни източници, а няколко - и в биогорива. Групата ще излезе с официално становище по въпроса на кръгла маса след месец.

"Обществената реакция не е в състояние да промени мнението ми за генномодифицираното земеделие", категоричен бе Светослав Божилов пред "Сега". Според него разговорът трябва да се проведе след приемането на закона, след като утихнат "страховете" и "истериите" около ГМО, като на първо място трябва да се постави експертизата. Според него дискусията сега е чисто популистка, а аргументите на противниците - несъстоятелни. "Не казвам, че моята позиция е единствено правилната, но тя също трябва да бъде чута", настоя Божилов. Той отрече да има лична изгода от поправките в закона, защото и без ГМО в България има свръхпродукция на зърнени култури, които напълно покриват нуждите за производство на биогорива. По въпроса за вредата от ГМО бизнесменът заяви, че за 25 години няма нито едно доказателство, че генномодифицираните растения са по-опасни от другите хибридни сортове, които се сеят в момента. Той лично застава на страната на учените, за които 25 години са меродавен срок. Божилов изрази съжаление, че вносителите на промените не са ги защитили убедително и е надделяла крайно негативната обществена реакция.



Рисковете



Справка в интернет показва, че всяка година големите земеделски фондове покачват с 20% исканията си за размера на рентата, която получават от арендаторите на земите си.

Мотивират се с кризата и задължението да раздават дивиденти на акционерите си. Подложени на този натиск, земеделските кооперации и фермерите ще се видят принудени да сеят генномодифицирани семена, за да увеличат добивите и да покриват нуждите си. "Ако съседът ти е засадил ГМО рапица, няма как да останеш настрана, иначе фалираш", описва рисковете Ивайло Асенов, консултант по оперативни програми на ЕС и противник на генномодифицираното земеделие. Според него пускането на ГМО в природата постепенно ще измести биологичното земеделие, като този процес е необратим. "Не може да има съвместно съществуване на двете. Генномутиралите растения "изяждат" останалите", убедена е природозащитничката Валентина Данева. Според нея загубите на страната ни от това, че ще се раздели с образа на биопроизводител, се неизмеримо по-големи в перспектива в сравнение с преките печалби от засаждането на ГМО култури. Местните производители на биокултури няма да могат да изнасят в ЕС, стане ли ясно, че в България ГМО са вече позволени. 80% от европейците отказват да консумират ГМО. Отделно от това България ще загуби европейски средства по програма "Развитие на селските райони", която изцяло подкрепя биоземеделието. Вредите върху здравето на населението пък не могат да бъдат изчислени.



За зелен хайвер



Добрият пример на страни като Италия и Ирландия, въвели забрана за отглеждане на ГМО, показва, че икономическите ползи от етикета "БИО" са много повече от генномодифицираното земеделие. В последните години валят все повече доказателства за зловредния ефект от производството на "зелена" енергия. Проблемът не е в самата енергия, която e по-милостива към природата и се явява благородна алтернатива на изчерпващите се петролни запаси, а в начина, по който се добива. И ГМО е част от престъплението. Като причина за намаляването на тропическата гора се сочи отглеждането на генномодифицирани рапица, царевица и тръстика за биогорива. Само за 3-4 години тези култури превръщат земята в пустиня и се налага изсичането на нови горски терени за засяването им. Горчива истина е, че земеделието за енергийни нужди е безмилостен конкурент на земеделието за прехрана. "Какво от това, че след 10 години всички продукти в магазина ще са обозначени с печата "съдържа ГМО", когато в България няма да е останала незаразена земя?!", възмущава се Валентина.