|
| --- |
И българският Граждански процесуален кодекс (ГПК) предвижда възможност да се завеждат колективни искове. Уредбата обаче е повърхностна, а съдебната практика - почти нулева. И тъй като колективните искове би трябвало да защитават интересите на обществото срещу действията или бездействията на държавата и монополистите, лошата уредба на практика защитава тях срещу гражданите.
Колективните искове в страната се броят на пръсти. Първа инстанция за тях са окръжните съдилища. Справка по искане на "Сега" в Софийския градски съд, който е най-големият и натоварен окръжен съд, посочи 5 такива дела с уговорката, че е възможно да има и други, но те да са въведени в деловодството с друг индекс.
Най-новото от тях с номер от 2010 г. е срещу Министерския съвет и Министерството на отбраната, заведено от Сдружение "Достойнство". С него се иска обезщетение за населението на с. Челопечене и други съседни населени места в близост до закритото военно поделение с взривилите се боеприпаси през лятото на 2008 г. Делото е без движение до представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Най-старият колективен иск в СГС е на Асоциацията на денталните дилъри в България срещу Изпълнителната агенция по лекарствата заради събирани такси от ИАЛ при издаване на разрешителни за разпространение на препарати и др. Номерът на делото е от 2008 г. До 2 април т.г. и други увредени лица могат да се присъединят към иска, който е с първоначална цена 75 хил. лв.
От 2009 г. има три дела. Едното е на Федерацията на потребителите срещу "Топлофикация" АД заради издаването на фактури на базата на прогнозни данни. Насрочено е за 17 юни.
Заради частна жалба в момента второто дело е в Софийския апелативен съд. То е заведено от Николай Йочколовски срещу "София БТ" АД и още три цигарени фабрики с искане за обезщетение за вредата от употребата на тютюневи изделия и срещу рекламата на цигари.
Най-известното дело е на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) срещу здравното министерство за претърпени вреди от онкоболни пациенти от това, че през 2007 г. болниците и аптеките не са снабдявани с животоподдържащи медикаменти. Този процес е на етап размяна на книжа.
Става дума за лекарството "Херцептин", което въздейства върху една от най-тежките форми на рака. МЗ е задължено да го осигури на нуждаещите се. "Сега" потърси адвокат Асен Георгиев, който работи с Центъра, за да обясни какво съдържа колективният иск и как планира да организира присъединяването на увредени лица, откъде ще дойдат средствата за делото, какво обезщетение ще се иска, за колко време според него би приключил подобен процес и т.н. Той не намери време да отговори на въпросите. Преди време Георгиев обясни, че делото цели съдът да принуди МЗ да признае, че у нас не се осигуряват достатъчно лекарства за онкоболните. "Засега искът не е за парични обезщетения, но и това може да стане на по-късен етап", каза той през юли м.г. Тогава под иска се бяха подписали 11 жени, но към него може да се присъедини всеки, който не е бил лекуван.
Според иска кръгът на увредените включва хората с диагноза рак на млечната жлеза, на които туморът е бил отстранен оперативно и са били диспансеризирани в лечебно заведение.
Депозирането на иска в съда всъщност е най-лесната част
След това започва ходенето по мъките. По делото за херцептина например има няколко отвода на съдии, които дори нямат мотиви. Въпреки изискването всеки съдебен акт да е мотивиран. Магистратите просто бягат от такива дела.
В главата на ГПК, която урежда колективните искове, нещата само са маркирани. Няма препратки например към това кои норми да се ползват за неуредените въпроси.
Юристи обясняват, че един от основните проблеми е, че няма легална дефиниция на колективен иск и на кръг от увредени лица. Съдиите трябва да ги определят субективно. И няма никаква гаранция, че горната инстанция ще е на същото мнение и няма да приеме, че става дума за индивидуален иск, а не за колективни права и да събори решението на окръжния съд. Така може да се стигне до абсурда тежката съдебна машина да се е въртяла дълго време на празни обороти.
Някои съдии приемат, че за да е колективен интересът, той трябва да е провокиран от действие или бездействие по съществен проблем и хората са претърпели вреди. В исковата молба трябва да се посочат вредите - не индивидуалните, а глобалните.
Що се отнася до кръга на увредените лица, ГПК казва, че той "не може да е определен точно, но е определяем", най-общо казано - това са всички, засегнати от даденото действие/бездействие. Ако например цял жилищен блок остане за някакъв период без парно, въпреки че живеещите в него са изрядни платци, техният кръг е точно определен и те могат да заведат индивидуални дела по Закона за задълженията и договорите, но не и колективен иск. Когато става дума за някакво заболяване или друго увреждане (напр. делото срещу цигарените фабрики), кръгът не е ясен и искът трябва да е колективен.
Колективният иск би трябвало да се съедини с установителен, който да определи нарушението.
Преди делото да тръгне, ГПК задължава съда да провери дали предявилите иска могат "сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските". Това означава, че магистратите трябва да съберат материали, които да докажат финансовата обезпеченост на физическите или юридическите лица, които стоят зад иска, за всички разходи, които им предстоят по делото. Това може да стане с банкови сметки и друга счетоводна документация. И тук няма критерии и всеки съд преценява сам.
Разходите по един такъв процес обаче могат да се окажат сериозни. Като се започне от внасянето на 4% държавна такса, мине се през разгласяването на иска чрез медиите и се стигне до хонорарите на вещите лица за експертизите, които биха се наложили по делото. Защото иначе може да се стигне дотам, да се даде ход на делото и в един момент организацията да каже, че няма финансовата обезпеченост да плати всичко. Според сайта на Центъра за защита на здравеопазването в момента се събират дарения за това дело. Законодателят не е предвидил възможност за освобождаване от държавна такса по колективните искове. А тъй като се предполага, че по тях участват много хора, които претендират за голямо обезщетение, 4% от стойността на иска изобщо не са малък разход. Ако става дума за неоценяем иск, таксата е до 80 лв., но в повечето случаи с колективните искове се претендират обезщетения.
На първото заседание по иска, което не е по същество, страните решават по какъв начин да го разгласят - кои медии и в какъв часови пояс или кои места (напр. болници). Последната дума за това е на съда. Законът не ограничава броя на лицата, които могат да се присъединят. Но съдът определя срок след разгласяването му, в който новите ищци могат да се включат. Срокът е преклузивен, не може да се продължава и с изтичането му никой не може да се присъединява към иска. Иначе делото би попаднало в омагьосан кръг и би се превърнало в имитация на процес, който никога не би могъл да приключи, обясняват съдии.
Един от най-сериозните проблеми на колективните искове е призоваването
В гражданските дела е достатъчно страните да бъдат призовани редовно за първото заседание, за да се приемат за уведомени и не е нужно да присъстват винаги в залата. Но би било много трудна задача например 200 души от цялата страна да бъдат редовно призовани. Затова е разумно присъединилите се хора да упълномощят един и същ адвокат или група от адвокати, или организацията, завела иска им, за да могат да бъдат призовани лесно. В крайна сметка те не би трябвало да имат интерес процесът да се протака. Няма проблем обаче различни хора да заведат няколко колективни иска за едно и също действие или бездействие срещу един и същ нарушител.
Когато делото най-сетне тръгне, се събират доказателства по обстоятелствата в исковата молба. Съдът се ръководи от соченото в нея и дава указания на страните какво трябва да докажат. Не могат да се твърдят нови факти. И присъединилите се трябва да се съобразят с вече подадената искова молба. Тъй като няма специална уредба, магистратите приемат, че процесът върви по общия исков ред.
Дали защото се е предполагало, че подобни искове няма да стигнат до финал, не е добре уредено и какво става, ако това все пак се случи. Ако делото бъде спечелено, няма критерий за това как обезщетението се разпределя между увредените. Как би могло да се определи кой колко е пострадал?! Ако те предварително не са се разбрали, как ще си го поделят, има опасност да започнат да се съдят помежду си. Освен това излиза, че колкото по-малко хора са се присъединили към иска, толкова по-голямо ще е обезщетението за всеки от тях. Затова в един момент може да се окаже, че организациите, които завеждат делата, нямат интерес те да бъдат разгласени.
КАКВО КАЗВА ГПК
Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, претърпели вреди от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.
Лица, които претендират обезщетение за вреди, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината.
Те могат да предявят от името на всички увредени иск за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците му или за обезщетение на причинените вреди.
В исковата молба отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва какво определя кръга на увредените лица и начина, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска.
Съдът напътства страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора. Ако те се възползват от това, съдът одобрява постигнатото споразумение, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес.
Нарушителят може да бъде осъден да извърши определено действие, да не извършва определено действие или да заплати определена сума. Могат да се определят и подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес.
Съдът може да постанови обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на лицата, предявили иска, или по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица.
Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на иска. Събранието се ръководи от съдията и може да приеме решения, ако се явят поне 6 увредени лица. То избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка, и може да вземе решение за действията, които възлага на комитета да извърши.