Ако дадените обещания се изпълняваха, София може би вече щеше да прилича на Дубай. Или поне на едно по-скромно негово копие. Към днешна дата от всичките си страни столицата трябваше да е заобиколена от небостъргачи, кули и всякакви други подобни огромни градежи за чудо и приказ. И не само там, ами още четири града се гласяха да се наредят и те я до Токио, я до Куала Лумпур по високо строителство. От пет-шест години насам не минава и месец, без да изскочи някой бизнесмен, който гордо обявява, че аха-аха и ще построи първия небостъргач у нас. Друг е въпросът що за небостъргач е сграда с 30-40, че и 50 етажа, каквито са обещаните досега.

Впрочем освен по различните нива на тирания именно небостъргачите са другият пример за разликата между демократичните и тоталитарните държави. Там, където няма гражданско общество и независим съд, високи сгради се строят бързо, защото няма протести, няма дела на недоволни собственици на терени - държавата взима решение, очиства парцела и го връчва на частната фирма да го строи. В свободния свят лесно се дават само обещания. Оттам-нататък нещата стават сложни. Което, разбира се, не пречи на инвеститори и политици да се надпреварват един през друг да градят словесни билдинги.



Сценарият е неизменен



Явяват се инвеститорът Хикс и министърът Игрек. Обявяват, че на дадено място ще се извисява най-високата сграда на Балканите. Правят първа копка. След това различни медии с радост и патос отразяват новината. Минава известно време, тъкмо върху терена за небостъргача вече високо са се извисили храсталаци и тръни, и се появява следващият с обещанията.

По едно време разни екоорганизации само чакаха някой да се покаже с архитектурен план за небостъргач и вкупом скачаха отгоре му, че застрашавал прелетните птици, които по заблуда можели да се забият в сградата. Напоследък обаче и те взеха да не се връзват много, та най-новите репортажи за поредните нечувани и невиждани градежи минават без екологично присъствие.

Както например в края на януари, когато не друг, а лично регионалният министър Росен Плевнелиев гордо обяви, че София вече щяла да си има небостъргач. Хайде, бе - това не го ли бяхме чували? Още през 2005 г. столичната община



показа цели 28 проекта за първи български небостъргачи



Два от тях трябваше вече да са построени в "Зона Б5", а други четири - по бул. "Тодор Александров". То не бяха снажни, все най-високи на Балканите и с какви ли не екстри. Единият щеше да си сменя цвета всеки сезон. Сградата трябваше да е окичена с цветя, които да се разлистват в различните месеци на годината. Друг бе кръстен "небостъргач планина", защото архитектът му бе ползвал като първообраз Стара планина, а билдингът имаше начупен вид и правеше диагонална връзка с площад "Света Неделя". Имаше още небостъргач змия, галактическа кула и дори във вид на триумфална арка, за да може в Париж много да ги е яд. В еуфорията по високите сгради се включи даже и наскоро уволненият треньор на ЦСКА Любо Пенев. Преди 3 години той пък обеща, че на пъпа на София срещу НДК ще построи небостъргач. "Ропотамо плаза" (до бившия едноименен ресторант) трябваше да е 103 м висок. Невидими за човешкото око са и двете кули в "Младост", които също трябваше да се съзерцават откъм "Цариградско". Обещанието бе вече да са почти построени до бул. "Александър Малинов" в комплекса.

До днес нито едно от тези обещани чудеса не се е пръкнало на бял свят. Всъщност има една изкопана дупка до завод "Сердика".

Но всичко, изредено дотук, са едни буквално миниатюрни сгради в сравнение със 180-метровата "Европа тауър", която трябваше да изникне на мястото на завод "Балканкар" на бул. "Цар Борис Трети". Нейният сценарий се разигра през 2007 г.: теренът бе зачистен, околността оградена, бяха дадени няколко банкета, медиите се захласнаха. После е ясно - треволяци и бурени, с което историята около небостъргача приключи.

Иначе София и сега е пълна с 18-20-етажни сгради, ама, като изключим два-три хотела, са все грозни панелки от комунизма, нацвъкани като шахматна дъска с изолации в най-различни разцветки, и към тях никой и няма желание да гледа. Улисани в първи копки, управляващите не се сещат, че могат да направят нещо красиво с тях - да пребоядисат тези панелки в едни и същи свежи цветове. Както отдавна е направило кметството в Берлин със своите, завещани от комунизма 18-етажни жилищни блокове. Но пък всичко това си има и някои предимства - на този етап вратните жили на хората не са застрашени.

Както и сетивата на моряците. Преди четири години един бизнесмен предупреди капитаните на плаващи около Бургас съдове, че вече



отдалеч ще се ориентират къде е морският град



Току до плажа към днешна дата трябваше да има 50- или дори 60-етажно страшилище. Както при повечето български миражни небостъргачи и тук покрай начинанието се завъртя име на политик - покойния бивш министър на културата Божидар Абрашев. Ведомството на Абрашев бе собственик на 1 декар от морския парк на Бургас и през 2007 г. наместо да го прехвърли на общината, го продаде на въпросния бизнесмен. После е известно какво се случи - райончето бе разчистено от постройки, сложиха му ограда, имаше банкети, прехласнати репортажи, даже се раздаваха етажи на зелено - културните дейци получиха например 12-ия. Инвеститорът курдиса в центъра на декара мощен фенер, който вечер да свети към небето - високият лъч трябваше да се явява като временен заместител на небостъргача, докато го построят. Лампата свети така цели три години. През есента на 2009 г. я изгасиха, за да не хаби ток. Ами, небостъргачът? Ами, забравете...

2008 бе възлова година за Варна. Ръководството на града сбра на чаша кафе репортери, за да им се похвали, че вече и в морската столица ще има 30-етажен билдинг. Плановете бяха да е на мястото на шахклуба срещу хотел "Черно море" и да го засенчи с повечето си етажи. В морската столица обаче не спазиха обичайния сценарий - разчистено районче и оградка, защото се оказа, че шахклубът е май архитектурен паметник и не може да се събаря. Но затова пък обещанията за небостъргача спокойно могат да го заместят - бяха грандиозни и нечувани.

През същата година с небостъргач мираж бе ощастливена и Стара Загора. Впрочем не с един, а с цели два. Първият трябваше да е 100-метров и да се намира до новия мол, а другият им го обеща бившият кмет на града Цанко Яблански. Идеята бе той да е в центъра зад Универсалния магазин.

Но понякога един и два небостъргача не стигат. Фирма от Пловдив се зарече през 2007 г. да построи в града под тепетата цели три! Върху 32 декара трябваше вече да има "Скай билдинг". Впрочем има го в целия му блясък, ама в интернет. Там е пълно с български небостъргачи на килограм - за всеки вкус и по всякаква мярка.