Айн Ранд е Алиса Зиновиевна Розенбаум (1905 -1982). За нея пишеха "Ein Volk, ein Fuhrer, Ayn Rand. Kapitalismus macht frei", понеже девизът на нацистите беше "Ein Volk, ein Fuhrer, ein Reich", и заради надписа "Arbeit macht frei" (на входа на Освиенцим), дето нeотдавна някакъв швед го бил откраднал.

Краденето е свободна инициатива. В нашия Laissez-faire капитализъм ние превъзхождаме шведите в краденето на железария, кабели, гори, земи и тъй нататък.

Не съм чувал от Аушвиц (Освиенцим) да са откраднали канистрите. Те приличат на буркани с надпис "Zyklon B". С тях изтребвали евреите, а в България изтребваха дървениците и хлебарките в казармите и вкъщи. Нямаше ДДТ, нямаше Монсанто. Просто живеете при ваши близки, докато дойде човекът да свали лепенките от прозорците и от външната врата.

В Аушвиц има едно помещение с купчини човешка коса. Няма руси коси. Разплаках се едва когато видях купчините детски обувчици.

Защо "Ein Volk, еin Fuhrer, Ayn Rand. Kapitalismus macht frei"? Защо читателите реагираха остро, когато в. "Сега" писа за Айн Ранд?

Мисля, че ги подразниха помпозните заглавия "Капитализъм винаги ще има" и "Прекрасният свободен свят на Айн Ранд". И поради надутите заглавия на самата Айн Ранд, възпяващи капитализма и егоизма (вярно, не расовия, а индивидуалния). Капиталистическата романтика подразни виделите българския ерзац капитализъм, мутрокрацията, лицемерната благотворителност.

Лозунгът да се строим под знамето на Айн Ранд е несъвместим с нейния обективизъм и индивидуализъм, априори изключващ строяване под нечие знаме.

Айн Ранд писала белетристика, философски есета. Над 25 милиона тираж. Аз приветствам издаването на български на нейните книги ("Изворът", "Атлас изправи рамене", "Капитализмът - непознатият идеал", "Добродетелта на егоизма"). Ще ги препрочета, за да се уверя, че в българските преводи няма да срещна думичката човещина.

Вярвам в човещината. Слушайте, слушайте:

Дойде Томски, да ме закара в израелската резиденция при писателя Амос Оз. Беше още рано, затова тръгнахме да се разходим в парка. В гората зад телевизионната кула има полянка, секвоя и пресъхнала чешмичка с витошка вода. Навремето, когато водата течеше, хората си наливаха, застояваха се, спореха за футбол. Между секвоята и просеката на далекопровода към Симеоново има вдлъбнатини. Показах ги на Томски, без да му обяснявам. Той позна, че са стари бомбени кратери, вече обрасли, полузапълнени.

Какви ли са били тези момчета на борда на Б-17, които пуснали бомбите си извън града, за да не убиват хора? Фанатизирани анархисти, вярващи християни? Никога няма да узная. Зная само, че те са вярвали в доброто и са проявили човещина.

Вярно, години след това - безсмислени психооръжия. Когато бомбардираха Белград по Великден, пишеха на бомбите "Happy Easter Slobo" (ама нали като се пръсне бомбеният корпус, нито Слободан Милошевич, нито друг ще прочете честитката). Когато изпепелиха Фалуджа в Ирак, щото е по-лесно да я изпепелиш едно селище, отколкото да го превземеш с бой от къща в къща, вертолетите връхлетяха с песента "Ще те прегазя", сякаш нещастниците долу владееха английски и разбираха какво значи "I'll walk all over you".

Но доброто и човещината също ги има. Няма лоши нации (rogue nations), както се изразяваше началникът на САЩ. Има хора, понякога зли, понякога човечни.

После отидохме в израелската резиденция. Ицко Финци каза ние да си говорим, да не му обръщаме внимание, и засвири с цигулката. Амос Оз разказа интересни работи. Анжел Вагенщайн каза, че Амос Оз не вярва в Бог, но вярва в нещо повече - в доброто и човещината. Оз дообясни за себе си, че е ционист, и аз се сетих, че половината от нашия клас във френския колеж бяха еврейчета ционистчета. В час по катехизис тях ги пускаха да ритат топка на преото ("le preau" беше полянката) и аз се писах еврейче, за да не уча катехизис, а да ритам топка. Когато братята йезуити разбраха измамата, можех да си избера наказанието. Десет пръчки по задника с линията за геометрия - или да стоя десет минути с ръцете хоризонтално, коленичил на пода, по който бяха разпръснати царевични зърна, или да напиша двеста пъти Je ne mentirai plus (аз няма повече да лъжа).

В пансиона ни изпитваха всеки ден по всички предмети и в края на седмицата ни строяваха по успех от последния до първия, който получаваше виолетово билетче за двайсет точки, вторият червено за десет, третият синьо за пет точки "темоаняж" (temoignage de bon points). За добро съчинение (ние казвахме composition, а не "есе") също даваха темоаняж. С темоаняж можех да си откупя наказанието, но аз имах двайсетина точки, а ми трябваха двеста. Моят приятел Умберто Ешкенази беше светлоок и най-добрият футболист в класа, Той събра за мен темоаняжите на еврейчетата и аз си откупих наказанието. После еврейчетата заминаха за Палестина. Там Умберто го убиха.

След вечерята с Амос Оз един млад, висок евреин ми каза, че навремето се очаровал от моето съчинение "Груви" (за "Зен, или изкуството да караш мотоциклет") и се разочаровал от мен, че съм "антисемит"...