"При всички положения в България ще има преформатиране на политическото пространство - и вляво, и вдясно, защото част от формациите се изчерпаха в годините на прехода." Прогнозата е на президента Георги Първанов. Заслужава внимание не за друго, а защото държавният глава има интереси в строителството на политически конструкти и проекти и явно има нещо предвид.

В годините на прехода партиите у нас бяха зачевани като лабораторни алтернативи, раждаха се по целесъобразност без оглед на обществените интереси. Затова и идеологическият им профил е размит и безволев. Няма леви, няма десни, няма центристи. Разделението минава по оста "във" и "извън" властта. Според положението, което временно заемат в двутактовия политически двигател, ги делим на управляващи и опозиция. Едни бяха създадени като партии за нуждите на управлението, други са способни да виреят само в опозиция. Генетично им бяха заложени качества, съобразени с нуждите на деня.



За властта бяха родени СДС и НДСВ,



които опозиционният живот е на път да ликвидира."Атака" и РЗС пък бяха програмирани за опозиционни цели и щом припариха до властта, загубиха смисъл.

Избухването на демокрацията преди 20 години урони авторитета на властвалата четири десетилетия БКП. Бившите комунисти прибегнаха до "кризисен мениджмънт", за да си гарантират оцеляването. Спешно трябваше да се спасят в опозиция. Същата участ споходи ДПС 20 години по-късно. Неслучайно на последния си конгрес Доган благодари на Всевишния, че е изпратил ДПС в опозиция, "иначе бяхме свършили". За да не "свърши", БКП първо се преименува, после временно слезе от модния подиум, след като се погрижи за своята алтернатива. Пръкна се обединената опозиция, която появилият се изневиделица Иван Костов набързо пристегна в спретната дясна партийна опаковка под кодовото име СДС. Разни дисидентстващи бърборковци и рошави интелектуалци, лелеещи свобода и гласност, спешно бяха натирени в пенсия. Инакомислието спъва победоносния поход към властта. Мимикрията сполучи. БСП запази известен контрол върху лостовете на властта, облажи се и от приватизацията. Рефлексът й за властта, култивиран в продължение на 45 години, и унаследеният многоброен електорат й гарантираха 20-годишното оцеляване. Независимо от провалите във властта.

После и синята идея падна в калта подобно на комунистическата. Властта бе поета от свиканата по спешност коронована особа Симеон Сакскобургготски. Около него бе конструирана партията НДСВ - за нуждите на управлението. Нейният живот приключи с края на втория й мандат. Животът в опозиция е непознато за нея състояние. Той изисква други качества, които царистите нямаше как да развият. Да, вярно е, че през последните години често играеха опозиция на собствените си коалиционни партньори, но това бе друга, властова драматургия. Съмнително е дали царската партия ще понесе несгодите на извънпарламентарната анонимност, особено след оттеглянето на пълномощния й лидер - Симеон Сакскобургготски.



Дясното системно работеше за възхода на лявото



и ето как след 8 години зъзнене на "Позитано" 20 БСП се върна на върха. Социалистите разбраха, че е достатъчно да изчакат търпеливо провалите на десницата и рано или късно отново ще им дойде редът. Пиперливите оратори на столетницата бяха прибрани в гардероба за по-революционни времена и анонимните конформисти и съветници около Станишев поеха кормилото на управлението. А заедно с него и провеждания до момента курс. БСП доскоро даваше вид на единствената солидна партия в България, способна да преживее еднакво добре както на власт, така и в опозиция. Уви, тази истина е на път да се пропука. Сега соцпартията изживява преломен момент. Електоратът й е стопен до крайност, а последното й пребиваване във властта затвърди образа й на "шайка разбойници", които припечелват добре от инерцията и носталгията на избирателите си. Поредното изпадане на столетницата в опозиция може да я превърне трайно от партията на властта в партия от опозиционен тип. Заради безмилостния от социален аспект характер на прехода БСП звучеше автентично само в опозиция. Възкачването й на власт всеки път бе изневяра на принципи. Сега отново е в съзвучие с електората си, но споменът за лицемерието е още жив. Така че опозиционните й стойки са силно дискредитирани и само те няма да са в състояние да й върнат загубения блясък и авторитет.

Обратната трансформация преживя опозиционната "Атака". Когато в Европа се надигна реакционна националистическа вълна, у нас превантивно бяха групирани едни пишман националисти под формата на коалиция "Атака", за да бъде предотвратена появата на автентична патриотична формация. Впоследствие и тази коалиция по светлия пример на СДС се очисти от полипите и стана монолитна партия.



"Атака" беше структурирана като за опозиция -



от кресльовци, ченгета и политически хулигани. На фалцет бяха изкрещяни много истини, които отпосле бяха загърбени. С опитомяването й от управляващата ГЕРБ партията на протеста загина безвъзвратно. "Великият диктатор" се преобрази в "пудела" на Бойко. Не беше генетично програмиран да властва. Електоратът й бе крайно ляв, а партията се имаше за крайно дясна. Разминаването бе неизбежно. Към днешна дата Волен Сидеров подкрепя закриването на болници, патриотичното му чувство не се противи на по-свободното отглеждане на ГМО, не роптае и срещу свиването на социалните разходи. Аналогичната формация на Яне Янев - РЗС, се опита да избегне тази участ и овреме се дръпна от властта, но вече бе опарена от сговора със силните на деня. Кратковременният й конформизъм я лиши от опозиционна правдоподобност. От смутител на реда и омертата Янев стана кротък изпълнител на премиерските разпореждания по телефона. Така продуктът на генно инженерство РЗС бе неутрализиран в зародиш.

По-сложен път извървя управляващата днес ГЕРБ. По матрицата на НДСВ и тя бе зачената да поеме кормилото на властта от опорочената тройна коалиция. Парадоксално, партията властваше дори когато беше в опозиция. Формално като кмет на столицата неформалният й лидер бе част от изпълнителната власт много преди да спечели парламентарните избори. Реално през цялото време се държеше като опозиция. Това, че бе създадена две години преди да вземе властта, й създаде вредни стереотипи. И до ден днешен не успява да се отърси от опозиционните рефлекси. Господарската роля не й иде отръки. Още в генезиса си проектът бе кодиран като десен, сиреч приемник на започнатите неолиберални реформи. Които впрочем последователно провеждаше и смъртният му враг Станишев. Риториката на ГЕРБ за някаква радикална промяна се сблъска с приемствеността в провежданата политика.



На думи партията си остана в опозиция,



на дела й се налага да властва. Бойко Борисов свикна да се къпе в народната любов, а в управлението, когато всеки ден се решават човешки съдби, това все по-рядко му се удава. Тази двойственост поражда несигурност и противоречивост в действията. А властта рядко прощава политическия световъртеж.

Дали ГЕРБ ще се докаже като партия за властта, предстои да узнаем. Засега опозиционният й профил е много по-ярък. Дали ако изпадне от властта, ще съумее да се съхрани в опозиция, също е несигурна перспектива. Ако рухне и този последен лабораторен експеримент, заедно с него под руините ще загинат ДСБ, СДС и "Атака". Силно подядена, ще оцелее БСП, а ситуацията ще отвори възможност за ДПС да претвори на практика въжделената си мечта един ден да управлява самостоятелно. Освен ако не започне оздравителен политически процес и старите, изхабени партии не бъдат заменени от автентични политически формации, родени от обществените потребности и интереси, а не изпод шинела на проектантите на олигархията.