Европейските лидери започнаха да осъзнават, че търпението на президента Обама по отношение на отдавна установените дипломатически традиции в Европа започва да се изчерпва, когато администрацията му даде знак, че са нужни промени в двадесетгодишния протокол на срещите ЕС-САЩ.

Разочарованието на Обама от европейските съюзници по време на първата му година като президент, което достигна кулминация с решението му да пропусне дълго планираната среща в Мадрид през май, не бива да е изненада, казват дипломати и анализатори.

Въпреки необичайния ентусиазъм на Стария континент при избирането му през 2008 г., европейците дадоха много по-малко за Афганистан, климатичните промени и други важни теми от програмата на новия президент на САЩ, отколкото той очакваше.

Надеждите на много европейци също се оказаха излъгани, твърдят официални представители от двете страни на Атлантика. След 8 г. контакти с често сприхавия Джордж Буш,



те смятаха, че Обама ще промени света



по начина, който на тях им допада, но сега осъзнават, че американският президент ще действа преди всичко в интерес на своята държава.

"В период сме на изчистване на някои нереалистични очаквания за това какво ще предприеме администрацията", казва Хедър Конли, директор на Европейската програма в Центъра за стратегически и международни проучвания и заместник-помощник държавен секретар по европейските и евразийски въпроси при първия мандат на Буш.

Към днешна дата за някои европейци може да е странно, че Буш не пропусна нито една среща на върха ЕС-САЩ въпреки почти постоянните критики за външната му политика и ниската му популярност в Европа, казва Конли. А точно Обама ще пропусне годишната среща, която се провежда от 1991 г. насам. "Европа приема това изключително зле", добавя Конли.

В редакционна статия френският всекидневник "Монд" писа: "Буш не беше проблемът, Обама не е решението... Съюзниците откриват, че неразбирателствата надхвърлят отделните личности".

Заради отсъствието на Обама е вероятно Испания, която в момента е ротационен председател на ЕС,



да отмени срещата в Мадрид,



казват дипломати. Пренебрежителното отношение на Белия дом постави испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро в доста неловка ситуация.

Сапатеро и други европейски лидери се опитват да потушат спекулациите, че Европа е изпаднала надолу сред приоритетите на външната политика на Обама.

"Не мисля, че той е загубил интерес към ЕС", заяви Сапатеро на среща на Атлантическия съвет във Вашингтон.

Официални представители на администрацията твърдят, че отношенията на САЩ с ЕС все още са важни, но че Америка би искала да види промяна. Говорителят на Държавния департамент П. Дж. Кроули намекна, че традицията да се провеждат две срещи на върха всяка година - една във Вашингтон и една в Европа, може би е малко прекалена.

"Очевидно в бъдеще ще има срещи на върха, но кога - все още работим върху детайлите", каза той пред репортери.

Като причина Кроули изтъкна промяната в структурите на ЕС според Лисабонския договор, влязъл в сила от 1 декември 2009 г. Освен ротационното председателство на съюза вече има и постоянен президент на Европейския съвет - през ноември на поста бе избран бившият белгийски премиер Херман ван Ромпой.

"Намираме се в ситуация, в която структурите се променят, затова и структурата на срещите не е само на ниво лидери, а и на министерско равнище", каза Кроули. "Всичко това се взема предвид в светлината на промените в архитектурата на Европа".

Решението на Обама да пропусне срещата в Мадрид, и то на фона на съобщението на Белия дом за президентска визита идния месец в Индонезия и Австралия, предизвика съмнения и сочене с пръст от страна на Европа. Някои твърдят, че "шамарът" показва



залязващата значимост на ЕС на световната сцена



"Докато ЕС не предложи нещо наистина смислено за обсъждане, няма да е изненада, че Обама смята за по-важно да пътува до Азия, Южна Африка и да участва в срещите на върха на НАТО", писа Матс Першон от евроскептичната организация "Оупън Юръп" в лондонския в. "Дейли телеграф".

Посланието на Белия дом и на Държавния департамент е, че след 6 визити в Европа и многобройни срещи с колеги през изминалата година Обама смята, че "това вече го е правил", смята Конли.

Тя отбелязва, че по време на последната среща ЕС-САЩ във Вашингтон през ноември Обама почти скандализирал европейците, като прекарал с тях само час и половина и изпратил вицепрезидента Джо Байдън да им бъде домакин на традиционния официален обяд.

Хел Дейл, специалист от публична дипломация във фондация "Херитидж", казва, че отношението на Обама към Европа е и отражение на липсата у него на "европейска чувствителност и единна концепция за Западния свят". Според нея решението му да пропусне срещата на върха в Мадрид демонстрира "усещането му, че е



първият тихоокеански президент,



както сам той заяви".

"Администрацията с нищо не дава вид, че отношението на САЩ към Европа е специално, и това подлудява европейците", казва Дейл. Държавният секретар Хилари Родам Клинтън "изглежда е на същото мнение, като почти цялото й внимание е насочено към Азия и Африка".

Тя добавя, че ако европейците са били изненадани от нежеланието на Обама да отделя много време на връзките с ЕС, очевидно не са слушали внимателно речта на Филип Гордън, помощник държавен секретар по европейски и евразийски въпроси в Брюксел през септември.

"Искаме да видим силна и обединена Европа, която говори с един глас. В най-добрия случай този глас ще казва това, което бихме искали да чуем", обяснява Гордън, цитиран от уебсайта на британското сп. "Икономист". "Ако не казва това, което искаме да чуем, тогава за нас би било по-добре този глас да не е много единен. В обозримо бъдеще ще трябва да поддържаме отношения с ЕС и с европейските страни. Обръщаш се към този, който може да ти предложи резултат."

Този необичаен публичен коментар бил последван от още по-мили думи, сразили мнозина в аудиторията. "Искаме Европа да мисли по-стратегически, защото смятаме, че ако мисли по-стратегически, ще мисли и повече като американците".