На 28 декември миналата година Българската фондова борса преживява събитие, което можеше да разтърси целия български финансов свят. Тогава брокер от инвестиционен посредник допуска технически фал - вместо кода за облигациите на една компания въвежда кода за акциите й и така купува ценни книжа на цена 10 пъти по-висока от текущата. Акциите на компанията се изстрелват нагоре. Брокерът е вложил 3 млн. лева, при положение че собственият капитал на дружеството му е в пъти по-малък. Въпреки че не е финансово обезпечена, поръчката е изпълнена.

На същата дата, минути преди полунощ, след интензивни, дори инфарктни консултации с участниците на регулирания пазар, ръководството на борсата взема решение да прекрати почти всички "погрешно" сключени сделки. Колко е законосъобразно и правилно това решение, е спорен въпрос. Преди всичко обаче този случай е доказателство, че ликвидният, кредитният и системният риск на БФБ, в която държавата е основен акционер, са значителни. Защото въпросът как е възможно на регулиран пазар играч да инвестира милиони, без да ги има, виси със страшна сила. Явно правилата и механизмите на нашата борса го позволяват. Изводът е, че управлението на риска на БФБ е на елементарно ниско ниво.

Приватизацията на фондовата борса уж бе първи приоритет, а отново отпадна от дневния ред. Само за месец мажоритарният акционер Министерството на финансите и новото ръководство на БФБ (колко е ново, е друг въпрос) си смениха радикално позицията. Първоначално щяха да приватизират борсата до два месеца. Сега разбираме, че ще чакат по-добри времена, за да получат по-добра цена.

Но това ли е най-важното? Ползите от приватизацията не се измерват само с продажната цена. Има много други фактори и аргументи - като опасността борсата да "проспи" нечия грешка, която може да доведе до един и повече фалити, какъвто пример вече бе даден.

Няма съмнение, че отлагането на приватизацията е вредно. Възможните прояви на недостатъчна заинтересованост и мотивация от страна на вземащите решения за националния капиталов пазар (защото те все пак имат и друг бизнес) са достатъчно силен аргумент. Първото нещо, което един стратегически инвеститор би направил, е да промени правилата и процедурите за управлението на риска. Със сравнително малко усилия, най-вече чрез промени в правилата на борсата, нивото на риска може да бъде бързо и значително редуцирано.



Коя цена е висока?



Министърът на финансите и новото ръководство на БФБ твърдят, че отлагат приватизацията, защото сега държавата не можела да вземе висока цена за акциите си. Коя цена намират за висока и коя е ниска - не е ясно. Ако процедурата за продажба на държавното участие в капитала на БФБ е прозрачна и осигурява равнопоставено участие на всички заинтересувани страни, ще получим пазарна цена, т.е. справедлива, а не ниска.

Да, ако сравняваме сегашната "справедлива" (пазарна) цена на БФБ с тази преди кризата, днес борсата струва по-малко в абсолютна стойност. Но едва ли разликата в двете стойности ще е 10-12 пъти, колкото паднаха цените на някои от водещите акции. Едва ли пазарната цена, която бихме получили сега за БФБ, ще е 10 пъти по-ниска от цената, която щяхме да получим преди кризата.

Като продаде участието си в БФБ на "ниска" цена, сега държавата може да инвестира постъпленията от продажбата в портфейл от водещи публични компании. Така след като премине кризата и националният капиталов пазар се възстанови, държавата всъщност ще умножи парите в джоба си в резултат от приватизацията на БФБ.

Ще кажете, че държавата няма да формира портфейл от акции на наши водещи публични компании, защото това не й е работата. Но има и други начин да постигне същия ефект. Например като капитализира Сребърния фонд и му разреши да инвестира на БФБ.

Ако на някого от управляващите му се струва, че цената на долара (валутния курс) е ниска, това не значи, че държавата трябва да почне да купува долари. Както всички знаем, държавата не е спекулант, за да купува подценени и да продава надценени активи. Ако държавата постигне пазарна цена за участието си в капитала на БФБ, тя ще е изпълнила ролята си.

Поне по един въпрос всички са единодушни - нашата фондова борса трябва



да си намери стратегически партньор



Той е толкова по-стратегически, колкото е повече капиталово обвързан с общото дело. Едно е да подкрепяш някого на думи, друго е да го подкрепиш и финансово. Стратегически партньор не е този, на когото ние плащаме - например за ползването на платформата му за търговия, а този, който на нас ни плаща или инвестира в нашия бизнес.

А защо държавата все отлага оттеглянето си от БФБ? Преди кризата, когато времената бяха добри, Министерството на финансите послуша ръководството на борсата и отложи приватизацията с аргумента, че бизнесът си върви добре и няма нужда да продаваме. Новият борд на БФБ - в който има доста членове от стария състав, твърди, подкрепен отново от МФ, че времената са лоши и не трябва да продаваме. Излиза, че няма угодия.

Всъщност причината за отлагането е прозрачна - след продажбата на държавното участие всички в ръководството ще бъдат сменени, а политици и висши чиновници от МФ ще загубят персонално влиянието си върху регулирания пазар и няма да могат да си правят безплатен пиар на негов гръб.