Османската империя е била дом на много националности и религии - една културна мозайка, разпаднала се от национализма и войните през ХХ век. Макар бавно и колебливо, един нов дух на толерантност, изглежда, възниква в съвременна Турция.

Почти 90 години манастирът Сумела, разположен в клисура в Източна Турция, e ехо на разрухата. Богослуженията тук са спрели през 1923 г., когато Гърция и Турция си разменят християнското и мюсюлманското население и местните гърци християни масово напускат региона.

Но в последното десетилетие гръцките поклонници се връщат на това място като туристи, за да отбележат празника на Дева Мария. Миналия август бях в манастира, който официално се води държавен музей. Гръцка православна служба отново огласи стените му отвън - макар че това продължи само 30 секунди.

Монах в черно свещеническо расо започна да изпълнява литургичното песнопение с дълбок глас, но службата бе прекъсната от турската уредничка на музея. Възникна опасност от сбиване. Самата служба приключи с взаимни обвинения и гръмки слова.

Стъпка напред, стъпка назад. Историята с провалилата се литургия в Сумела всъщност е ехо от византийската епоха, незатихнало и при турци, гърци и руснаци и изобилстващо с различни раздори помежду им.

Предисторията й е, че правителството на умерената ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) иска да промени представата за съвременната светска турска държава и



да възкреси спомена за мултиетническата отоманска епоха



Новата външна политика за "нулеви проблеми със съседите" гради мостове със старите врагове, включително с арменци и гърци. Тя е приветствана и от черноморските гърци, които искат да възкресят спомена за старата си родина, която те наричат Понтус (те всъщност са далечни наследници на понтийските гърци - бел.ред).

Процесията се води от музиканти. Местни турци и понтийски гърци свирят на кемене. Това е малък, лек инструмент с три струни, направен от черешово дърво. На него се свири с лък. Вглъбената музика създава ритъм за танц, който и турците, и гърците явно възпроизвеждат инстинктивно.

Двама музиканти - гръцкият антрополог Никой Михайлидес, който свири на кемене, и местният турски музикант Адем Ердем, вървят най-отпред. Записаният от двамата албум на понтийски гръцки диалект се превърна в култов хит за понтийските гърци - от Солун до Ташкент. Макар дискът да не се продава в Турция, хилядите пиратски копия са го направили популярен и в Трабзон.

Една от тайните на тази част на Турция е, че десетки хиляди местни мюсюлмани, чиито предци някога са били християни, разбират и още говорят тази архаична версия на гръцкия език.

За английското ухо Трабзон е повече известен като Требизонд, града от романа "Кулите на Требизонд" на Роуз Маколи. Днес магическият град на Mаколи е черноморски курорт. Миналия август обаче неговото минало бе възкресено. Ден преди празника на Дева Мария на 15 август половината от долината говореше на гръцки.

На турска сватба гледахме как руса жена на средна възраст с наниз от бисери около шията танцуваше плавно и с лекота. Оказа се професор по право в Атинския университет. В случая чужденците бяхме ние, а не тя.

Следващата сутрин тръгнахме нагоре към Сумела. Беше опияняващ летен ден. Отдалеч постройката приличаше на тибетски манастир - жълтеещ пчелен кошер високо над клисурата.



Хиляди поклонници вървяха по пътя нагоре



Атмосферата беше едновременно и вълнуваща, и напрегната заради турските полицаи, които стояха на всеки завой. Пред манастирските порти грък с изразителни мустаци свиреше на кемене, подтиквайки танцуващите към весела лудост. Сияещата Сотирия Лилиопулос бе дошла от Ърлууд, австралийския щат Нов Южен Уелс. 98-годишният й баща е живял тук като дете. С гръцко-австралийски акцент Сотирия каза: "Това е най-щастливият ден от живота ми".

Отзад обаче се задаваше политиката. Богатият руски депутат от гръцки произход Иван Савиди, лидер на понтийските гърци в Русия, бе наел кораб, за да доведе през Черно море група руски гърци. Властите в Трабзон бяха нервни от намеренията му. Предвожданите от Савиди хора представляваха смесица от несъвместими неща. Имаше атрактивни млади жени с жълти тенис фланелки и бейзболни шапки с византийски орли върху тях. Имаше и брадат мъж, облечен в бяла риза и козирка над очите, който носеше голяма икона. Гърците го спираха, за да я почетат и целунат. Самият политик махаше с ръка към множеството и убеди гръцкия свещеник да започне службата.

Свещеникът започна да пее, но турската уредничка попречи на религиозната процесия да влезе в манастира. Тя избута будката за билети към тълпата, викайки нещо на турски, и се опита да изтръгне от ръцете на Савиди запалената свещ.



Забръмчаха турските и гръцките телевизионни камери



Настъпи разделение сред гърците. Някои от тях, настроени радикално, подхванаха провокативно изпълнение на гръцкия национален химн. Други пък им казваха да кротуват.

В цялата тази ситуация победителите бяха само двама - турската уредничка и руският депутат. Пред камерите и двамата се правеха на герои.

Застанал пред манастирските стени, Савиди говореше на множеството, че турската страна е оскърбила цивилизацията и той ще се оплаче в Брюксел. Депутатът каза също, че е информирал руския външен министър за посещението си в манастира, но не спомена дали има разрешение от турското правителство.

Докато Савиди говореше, други гърци, които години наред търпеливо и кротко са градили мостове с местното население, се разпръснаха гневни, че празничният им ден е развален.

Долу, в долината, доброто ми настроение отново бе възвърнато. Музиканти свиреха на кеменета, а една двойка танцуваше в лудешки вихър. Тълпата пляскаше и насърчително подвикваше.

Музиката е неустоима и обединява хората, дори когато политиците не могат да постигнат това.

--------------

*Том де Ваал е специалист по Кавказ на фондация "Карнеги" във Вашингтон.





КАРЕ -





Турските власти бяха наложили редица ограничения за миналогодишното честване на Успение на Света Богородица, гласеше съобщение на електронното издание http://www.pontosworld.com. На летището в Трабзон те принуждавали свещениците да свалят кръстовете и расата. На 8 кораба с поклонници от Гърция и на още няколко кораба с понтийски грузинци не било разрешено да слязат на брега. Без никакви обяснения турските власти уведомили гръцката страна, че отменят различни мероприятия от честването на религиозния празник.