Последните месеци на 2009 г. бяха особени за България - икономиката спадаше с тревожни темпове, все повече хора губеха работата и доходите си. А в същото време цените започнаха да растат.

И до днес различните икономически школи спорят какво кара цените да растат, но всички са съгласни за едно - инфлацията е парично явление. Това, което загрява или смразява цените, са търсенето и предлагането не на реални стоки и услуги, а на парични единици.

Когато количеството левове, включващи парите в обращение и банковите кредити, в икономиката се увеличи, а реалната продукция на стоки и услуги нараства с по-нисък темп, резултатът е увеличаване на цените. Причината е съвсем интуитивна -



всеки лев вече има по-ниска стойност,



защото има повече левове в икономиката в сравнение с реалните стоки и услуги. И когато все повече парични единици се предлагат за чифт обувки или за тон зърно, стоките поскъпват - не защото те са станали по-оскъдни, а защото има изобилие на левове. Същият ефект се получава и когато се понижи предлагането - наличните пари се оказват относително повече в сравнение с реалната продукция и това пак води до увеличение на цените.

Стойността на паричната единица се променя по причини, които влияят на цената на всяка друга стока - обема пари в момента, очаквания обем в бъдеще, качеството им. С други думи, стойността им зависи от физическата им наличност, но и от психологични фактори.

Причините България да изпитва инфлация, въпреки че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се свива, са комплексни и многобройни. Към техническите спада например



увеличаване на парите "на пазара"



През първите 3 тримесечия на 2009 г. БВП се сви съответно с 3.48, 4.87 и 5.45%, а разходите на работодателите за труд нарастват съответно с 18, 15.1 и 10%. Парите в обращение намаляват с 6.58% за първите девет месеца на м.г., но отпуснатите кредити на частния сектор растат, макар и само с 2.17%. Консолидираните държавни разходи се увеличават с 20% за периода януари-септември 2009 г., а бюджетният баланс се променя от излишък в размер на 4.97 млрд. лв. през септември 2008 г. на дефицит от 552 млн. лв. през септември 2009 г. Крайният резултат от всичко това е, че при по-нисък обем на реални стоки и услуги парите в оборот са повече. Така че обективните причини са налице и ценовият ръст, макар и малък, изобщо не е изненада.

А има и чисто психологически фактори, които



обезкуражават спестяванията и насърчават потреблението



Такива бяха негативните настроения към правителството на тройната коалиция и неизвестностите около парламентарните избори миналото лято. В същата графа попадат и внушенията, че световната икономическа криза ще заобиколи България или поне няма да я разклати сериозно. Трудно се сбогувахме с нагласата, че банките ще продължат да отпускат кредити със същата охота като през 2008 г. Надеждите за бързо и успешно усвояване на еврофондовете и скорошно приемане в еврозоната също настройваха консуматорски.

Това, което не трябва да се забравя, е, че в България действа паричен съвет, който фиксира разменния курс на лева към еврото. Заедно с всички плюсове и минуси от това фиксираният курс води до пряка зависимост между инфлационните нива на двете валути. Ако в еврозоната има инфлация, има и в България. Средната инфлация в еврозоната за 2009 г. е 0.39%, а само през декември м.г. тя е 0.9%.

Ако реалното свиване на БВП не е съпроводено с адекватно намаляване на паричното предлагане, това води до увеличаване на цените. А има ли



причини да се страхуваме от стагфлация



- след като предлагането на пари расте, а реалното предлагане на стоки и услуги намалява? Зависи най-вече от държавните разходи и от банковото кредитиране. Но почва за притеснения няма. Правителството на ГЕРБ показа воля за овладяване на бюджетните харчове и за водене на разумна, балансирана и предвидима фискална политика. В трудната 2009 г. разходите на държавата бяха ограничени с предвидените буферни 10% и впоследствие с още 15%. Консолидираната програма за 2010 г. включва малък дефицит. Той обаче е разчетен при свиване на БВП, а в момента очакванията са икономиката да нарасне, което вероятно ще доведе до балансирана фискална позиция.

Можем ли да очакваме изненади откъм банките? Глобалната криза подейства като отрезвител както на реалния, така и на финансовия сектор, и очакваното възстановяване на банковото кредитиране ще е с благоразумен темп. Заедно с това се наблюдава нарастващ интерес от страна на населението към спестявания вместо към консумация, което допълнително ще държи ценовия ръст под контрол. Като краен ефект през 2010 г. може да се очаква инфлацията да се задържи на ниски нива, но, подтикната от възстановяването на вътрешните и външните пазари, да бъде по-висока, отколкото през миналата година.



* Авторът е експерт по финанси в Центъра за икономическо развитие.