Изборът на име не е случайна работа. "Октопод" не е просто заглавие на италиански сериал. Това е странен морски вид с рефлекс за самоубийство. Октоподите притежават противоестествената способност да се самоизяждат в мигове на силен стрес. Най-интелигентните безгръбначни са. С дълга памет. Виртуози в мимикрията - менят окраската си съобразно окръжаващата ги среда. Морски агенти под прикритие - при опасност изпускат мастило от специална торбичка и се омъгляват в океана. Октоподът може да бъде и изискано ястие. Например "изпържен" октопод. Криптографите на спецслужбите ще ме разберат.

"Октопод" не е случайно избрано име за полицейска операция. Вътре са кодирани всички гореизброени коварства и качества. В нашия случай те се олицетворяват от персоната Алексей Петров, обвиняем по почти всички текстове от Наказателния кодекс - от участие в организирана престъпна група до рекет и принуждаване към проституция. Прави впечатление, че иззад медийния образ на всемогъщия злодей всъщност наднича един човек с нормална цивилна визитка - шеф на Съюза за стопанска инициатива, доцент преподавател в УНСС, бивш член на Надзорния съвет на НОИ. Как този средностатистически експерт по сигурността е в състояние да разклати държавата, да взриви цялата политическа класа и да застраши националната сигурност, каквито свойства му се приписват? Може ли такъв човек, па бил той и някогашна барета от Специализирания отряд за борба с тероризма, да бъде глава на октопода? Звучи неправдоподобно. Но ако се окаже истина, този случай ще разкрие



марианските дълбини на българското политическо задкулисие,



в което чернички люде с ланци и академични кадри на УНСС местят фигурките по шахматната дъска на държавата. Ще лъсне шокиращото разкритие, че всъщност държава в класическия смисъл на това понятие няма, че властта се крепи или тресе според случая от анонимни "лоялни граждани" с богати телефонни указатели и шкаф с компромати.

Ако ли пък твърденията за зловредната роля на Алексей Петров се окажат силно преувеличени, тогава остава въпросът: кои тогава са покровителите му, истинските босове на мафията? И тук отговорите няма да са лесни. С шумния арест Бойко Борисов постави в шах всички останали политически партии. Инженерният проект на баретата - РЗС, беше обезглавен, а БСП, ДСБ, СДС, НДСВ и ДПС получиха мрачни видения от греховното си минало.

Алексей Петров е легитимиран като "агент под прикритие" на службите от правителството на Костов. Мотивите за това решение са дълбоко законспирирани. Петров е зачислен към контраразузнаването, което разработва чуждестранни граждани на наша територия. По същото време се появява и в "Кремиковци", след като Костов дарява металургичния комбинат на бизнесмена Валентин Захариев срещу 1 долар. Колкото и да ни приканва днес лидерът на ДСБ с препрана политическа биография да не се обръщаме с гняв назад и да се помирим в името на войната срещу мафията, фактите го уличават като един от покровителите на октопода. Апелът на Командира да се концентрираме върху настоящето и да не зяпаме в миналото е покана към солидарно отговорните политически покровители на октопода от последните 13 години да не развяват мръсното си бельо, а сговорно да си отрежат опашката. Смехотворен е и опитът му да представи корупционните схеми, оплели държавата, като таен заговор на КГБ и ДС. За двайсет години този коз бе изтъркан от употреба, а и все още се намират хора, които помнят как обявеният за опасен за националната сигурност бизнесмен Майкъл Чорни бе официален спонсор на кабинета "Костов".

До стената са притиснати и партиите от следващото правителство "Сакскобургготски". НДСВ и ДПС мълчаливо унаследиха разработеното от предшествениците им ноу-хау в преноса на куфарчета. С любезното съдействие на услужливи бивши костовисти. По това време бизнесът със скрап от "Кремиковци" процъфтява, а т.нар. Дамбовци, арестувани като част от "Октопода", постепенно завземат входа, изхода, табаните и терените около комбината.

След 2005 г. щафетата безпроблемно преминава и в ръцете на БСП. При кабинета "Станишев" над Алексей Петров официално бе разпънат



не политически чадър, а направо противоракетен щит



Офицерът под прикритие посредничи при тайни срещи на вътрешния министър Румен Петков с представители на подземния свят, а после е назначен официално за съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов. И досега бившият премиер Станишев не е дал смислено обяснение за назначението. Мълчи и президентът, който от 8 години чете секретните доклади на спецслужбите за развитието на октопода. А като социален президент не би трябвало да е безучастен и към съдбата на "Кремиковци", нали?

Неслучайно кълбото тръгна да се разплита тъкмо от металургичния комбинат. Далаверата със скрап бе в основата на предприетите от МВР арести, а не рекетът или бизнесът с публични домове. Ако Борисов е решил да задейства плана си за застрояване на терените около "Кремиковци", а пък едни братя Дамбовци и покровителят им Алексей Петров вече са ги изкупили и му се пречкат, това е сериозен проблем.

Дори и да сме свидетели на класическо разчистване на сметки със силата на държавата, пак би трябвало да го приветстваме, стига да се реализира в рамките на закона. Ако вината на задържаните бъде доказана, това ще е победа за обществото. Независимо от подбудите. И независимо от това, че на поразеното място може да израсне ново пипало. Дори и един престъпник от схемите на властта да бъде вкаран в затвора, ще е постижение в сравнение с тоталната безнаказаност досега. При провал обаче ще стане истински опасно. За всички.

Пред заплахата да бъде "изпържен" октоподът може да разлее "мастилената си защита" по страниците на някои медии. Ако и това не му осигури информационно прикритие и стресът стане непреодолим, ще последва самоизяждане. Тогава заедно с пипалата ще загине и главата на октопода, а тя, по всичко личи, опира до най-високо държавно ниво.