Ако напоследък, докато гледате новини и четете вестници, не можете да повярвате на очите си, ако нещо ви се губи в информационния поток, ако имате усещането, че сте изтървали нишката, не се тревожете. Повредата не е във вашия телевизор. Проблемът си е в управляващите и в системата им на комуникация - между тях самите и между тях и останалите.

Острани ставащото в НДСВ прилича на



детската игра на развален телефон:



един прошепва нещо в ухото на другарчето, то предава на съседа каквото е чуло и така, докато се стигне до последния във веригата. При него крайната информация е толкова изкривена, че няма нищо общо с оригинала. И всички доволни се кискат от резултата. При мнозинството в момента е така, само че на никого не му е до смях. Физиономиите са по-скоро трагични.

Поредната грешка в системата се получи при новата серия от традиционното мероприятие в царските редици, добило печална известност с названието "казаци пишат на султана". Около 19 (точният брой не е известен) депутати пратиха хабер на премиера с някои искания, сред които основното беше за нова икономическа и социална политика. Писмото звучи доста семпло, желанията са основателни, а тонът - напълно уважителен.

Симеон се ядоса, че депутатите не са запазили дискретност (характерно лично негово качество), а са се разшумяли и пред пресата. За наказание той им прати обратна разписка, която звучеше в смисъл "Това да ви е за последно, иначе ще се разправяме". Стреснати от царската плесница, депутати се побъркаха да пишат извинителни писма и да се обясняват пред медиите, че не били разбрани или пък били употребени.



Екотът от Симеоновия гняв още не е утихнал.



Както той сам каза, въпросът с бунтарите търпи развитие, а Ганев ще си ходи в Америка. Веселин Близнаков разтълкува, че може да се стигне до оставки на народни представители.

Сюжетът е завързан като в качествено криминале. За по-голяма тръпка налице са характерни за жанра елементи, като: тайнствен поръчител (сивият кардинал Ганев?), тайнствени изпълнители (малцина си признаха какво са подписали), доза екшън (премиерът в ролята на Кръстника се заканва) и най-вече неочакван край. Неочакван, защото няма земна сила, която да накара един депутат да престане да бъде такъв, подчинявайки се на чужда воля. Някой хубав ден целокупното царско депутатство ще проумее, че е по-силно от Кръстника поради законовия ред в страната. Тогава вече конфликтът между мнозинството и кабинета ще се изостри така, че ще се наложи да си избираме нови.

Все пак криминалето си остава блудкаво. Защото сценарият е загубил всякаква връзка с реалността. В крайна сметка 90 % от населението иска нова икономическа и социална политика. Щом са се намерили двайсетина депутати, които да поискат същото, хвала! Ако и демонът Ганев иска нова икономическа и социална политика - браво! Би трябвало



царят да се вслуша в думите на работодателите си



(дори Иван Костов никога не забрави кой кого избира), вместо да ги хока публично.

Ако обаче Сакскобургготски провижда, че бившият началник на неговия кабинет манипулира поставените от него самия в парламента депутати като кукли на конци, то тогава трябва спешно да покаже, че няма да се води по Ганев. Час по-скоро премиерът трябва да намери начин да каже защо е изгонил - заради нерегламентирани връзки, прокарване на частни икономически интереси, или нещо друго. А не да смутолевя как бившият началник ще работи за НДСВ, защото е свободен човек и не му приляга да шета из царската канцелария.

Отношенията на премиера с депутатството са по-сложни. Редно е



Симеон да насърчава тяхната инициатива,



да се съобразява с забележките им, вместо да ги унижава и заплашва. Не случайно рейтингът на това Народно събрание е под критичния минимум - в него липсват 120 свободни депутати. А методичните критики трябва да останат в разговор - но реален, а не виртуален, между лидера и неговото движение.

Ще се намери ли кой да напише за това на царя? Изглежда не. След последните събития повечето в НДСВ хванаха алергия към доскоро любимия епистоларен жанр. А и царят хич не обича да се изразява ясно, в прав текст. Той чака да му дойде времето.