|
Още по-видимо е и, че управляващото мнозинство в общи линии няма полезен ход - ще си има проблеми и ще трябва да дава обяснения и ако бъдат отменени заповедите, с които е забранено влизането в страната на Майкъл Чорни и на Денис Ершов, и ако откаже да го стори.
Защото с двамата бизнесмени през последните две години по един или друг начин бяха навързани куп от най-висшите фигури от българския политически и държавен елит - Иван Костов, Богомил Бонев, Петър Стоянов, Муравей Радев, ген. Атанас Атанасов, Емануил Йорданов, Георги Първанов, Георги Петканов, Иван Драшков, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова, Бойко Борисов, депутати от миналия и настоящ парламент, конституционни и върховни съдии и т.н. Едни за това, че ги изгониха. Други - защото им били блзки и дори се возили на яхтите им. Трети - тъй като им обещали нещо. Четвърти - защото трябва да решат дали отново да ги пуснат в България. Пети - тъй като трябваше да решават съдебни спорове, да тълкуват закони и дори конституцията.
Всъщност политическата и юридическа "игра на нерви" вече започна да набира скорост. Тя тръгна веднага след изборите през юни, когато загубилите народния вот сини започнаха да внушават, че зад новите управляващи стоят пари на Чорни и Ершов и че царските хора рано или късно ще трябва да им "се отблагодаряват". Играта обаче навлезе в "острата си фаза" през последните дни, когато темата стана обект на парламентарен контрол, а и на публични скандали, интервюта, обяснения и заклинания, предполагащи при всички случаи твърде интересно развитие.
Преди седмица председателката на синята парламентарна група Надежда Михайлова и зам.председателят на СДС Димитър Абаджиев отправиха питане към вътрешния министър Георги Петканов дали е вярно, че двамата бизнесмени са поискали отмяна на забраната си да посещават България и че техните молби може да бъдат удовлетворени. Надежда Михайлова заяви от парламентарната трибуна, че двамата бизнесмени получили забрана да пребивават в страната по времето на ОДС, защото "с финансови средства с неясен произход се инвестираше във влияние в българския политически елит, което целеше създаване на зависимост на българския политически живот от сили и структури извън страната и от техните интереси". Абаджиев пък обяви, че ако жалбите на двамата бизнесмени бъдат уважени, "събраженията ще бъдат изцяло политически и че опасността, за която предупреждава ОДС за виляние върху политическия елит, се е възобновила".
Междувременно се завъртя сканадал около твърденията на главния секретар на Гражданския съюз за стопанска инициатива (ГССИ) Йордан Накев, че се подготвя среща между Денис Ершов и българския президент Георги Първанов, както и че последният обещал подкрепа за връщането на бизнесмена. Държавният глава мъбниеносно реагира, че не е поемал никакви ангажименти и няма намерение да се среща с бизнесмена. Веднага след това и Ершов обяви, че не е упълномощавал никого да му урежда среща с президента, че и той самият не е правил това, както и че това е провокация "организирана от СДС". Така в общи линии лагерите бяха постепенно очертани.
Какви са всъщност юридически възможните решения на казусите "Ершов" и "Чорни"
На двамата бяха наложени административни мерки "Отказ за влизане в страната" и "Отнемане правото на пребиваване в България" на 18 август 2000 г. Зоповедите са издадени на основание чл.10, ал.1, точка 1 от Закона за чужденците за това, че лицата "с действията си поставят в опасност сигурността и интересите на българската държава" и носят подписа на тогавашният шеф на контраразузнаването ген.м-р Атанас Атанасов.
Случаите обаче донякъде се различават. Ершов твърди, че и до момента не е получил заповедите и дори не ги е виждал. Освен това в пресата се появи твърдението, че зам.шефът на контраразузнаването Иван Драшков е отказал по онова време да подпише предложението за Ершов, за разлика от това за Чорни. Самият Ершов - по време на организиран от него телемост през 2000 г., обяви, че е набеден за връзки с Чорни, че "от Русия в България са постъпили копия от документи, които уж са били получени от руските спецслужби и които като че ли потвърждават, че аз съм собственик на фирмите в групата "Нафтекс" от името на Майкъл Чорни като играя ролята на подставено лице". "Тези копия са фалшиви и ги е докарал в България българин", обяви тогава Ершов.
От отговора на вътрешният министър Георги Петканов в парламента обаче излиза, че
бизнесменът все пак би трябвало да знае съдържанието на заповедите след като
упълномощен от него адвокат е поискал отмяната на забраните още на 14 август 2001 г. В пленарната зала МВР-шефът обяви, че на 20 септември с.г. е отхвърлил жалбата. Той съобщи още, че на 20 февруари при него е постъпила нова молба за преразглеждането на заповедите на шефа на контраразузнаването от упълномощения от Ершов адвокат Стоян Кръстев. На 20 януари в МВР пък се е получила още една - обща молба, да се преразгледат заповедите за изгонването на Ершов и Михаил Чорни. Тя е от името на Граждански съюз за стопанска инициатива. Към молбата са приложени писма от "Нафтекс България холдинг" АД и ПФК "Левски" АД, членове на съюза и собственост на двамата изгонени бизнесмени. В МВР жалбата е вкарана от адвокатите Румяна Радкова и Елена Захарова. На 6 февруари вътрешният министър е поискал от тях да представят пълномощни от ГССИ, които до момента не били представени.
Безспорно е, че единственият човек, който може да реши въпроса на Чорни и Ершов е вътрешният министър Георги Петканов. А донякъде и новоназначеният директор на Национална служба "Сигурност" ген. Иван Чобанов - той би могъл да отмени заповедите на общия принцип, че "който издава той може да отменя" при промяна на обстоятелствата. Генералът обаче наскоро обяви, че той не може да се самосезира, както и, че неговата служба счита случаите за приключени.
Затова единственият шанс на Майкъл Чорни и на Денис Ершов се казва Георги Петканов. Именно той може да контролира заповедите на подчинени нему лица. Действащият в момента закон за чужденците (ЗЧ) изключва възможността за съдебен контрол на заповедите, издадени на основание чл. 10, ал.1, точка 1 - когато лицето "с действията си е поставило в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната". Именно това основание е посочено в заповедите на Чорни и Ершов.
В чл. 46, ал. 1 от същия закон обаче изрично е посочено, че
"заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Закона за административното производство, като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи". Именно тази процедура върви в момента.
Другата възможност разбира се е промяна в ЗЧ, за каквато вече намекнаха и депутати от НДСВ, и самият вътрешен министър Георги Петканов. Последният обяви, че според него "когато се накърняват права и интереси на граждани, те трябва да имат възможност да се защитят по съдебен път". "Мисля, че режимът малко трябва да се либерализира, по-добре да бъдат защитени правата на тези граждани, защото съгласно европейското законодателство не трябва да се прави разлика между българи и чужденци", коментира още Петканов. Срещу тази идея обаче се обяви главният секретар на МВР Бойко Борисов. Но дори и да се стигне до подобна законова промяна, това няма да стане толкова бързо.
Факт е, че случаите "Ершов" и "Чорни" обаче отдавна надхвърлиха чисто юридическите казуси. И е ясно, че ако има решение, то ще е по-скоро политическо. Но едва ли царските хора могат да си позволят риска да разрешат на двамата да се върнат. Миналат седмица, запитан от журналисти как би се изтълкувало връшането на Чорни и Ершов в България, шефът на американския комитет за разширяването на НАТО Брус Джаксън каза в прав текст: "Не можете да каните хора от организираната престъпност в общността на споделените ценности."
КАРЕТА
Съобщение на пресцентъра на МВР от 18 август 2000 г.
"Със заповед на директора на НСС-МВР ген.майор Атанас Атанасов се отнема правото на пребиваване в Република България на следните лица:
- Михаил Семьонович Чорни / известен като Майкъл Чорни /,
роден на 16.01. 1951 г. в гр. Ташкент, Узбекистан, руснак, гражданин на Русия, САЩ и Израел. Чорни участва пряко или косвено в "Мобил Тел" АД, "Росексимбанк" АД, "Юкос Петролиум", "Нефтинвестбанк" и др.;
- Денис Джерсов, роден на 12.04.1966 г. в гр. Вилнюс, Литва, литовски гражданин. Джерсов е собственик на "Юкос
Петролиум Лондон", който притежава 75 % от "Юкос Петролиум България", както и на "Нафтекс груп" - Виена. "Юкос Петролиум България" прие новото име на основния си акционер и се преименува в "Нафтекс Петролиум България";
..........
Мерките се налагат заради действия, застрашаващи сигурността
и интересите на българската държава, както и наличието на данни за връзки с международна престъпна организация (последното не фигурира в заповедите, в пресата се появи дори публикация, че самият ген. Атанасов го е задраскал върху черновите на предложенията и на заповедите, в съобщението обаче то съществува - б.а.).
МВР ще продължи да прилага Закона еднакво по отношение на
всички чужди граждани, чиято дейност застрашава сигурността и интересите на България. Те ще бъдат изгонени от страната, по същия начин, по който ще бъдат отстранени изброените по-горе лица".
Иван Чобанов: За НСС случаите са приключени
"Не съм се занимавал аз лично с този въпрос и досега никой не ми го е поставял. По въпроса за Чорни и Ершов службата се е произнесла и липсва на този етап законов механизъм, по който аз самият да се самосезирам и да започна отново да разследвам случая. Още повече, че този случай в последно време излезе извън рамките на службата, той стана политически въпрос. Имаше включително и... бяха развити такива тези, че едва ли не въпросите за Чорни са свързани с въпроса за влизането ни в НАТО, тоест въпросът стана политически. Той е вече извън службата. До мен не са стигнали жалби, няма и механизъм да стигнат до мен. Но пак казвам - за службата този случай е приключил".
(Пред Дарик радио)
|