|
Вярно, още е рано да се каже дали ще се сбъднат изцяло мрачните прогнози. Миналата година по това време положението беше приблизително същото, но после язовирите се понапълниха. Надеждите са и тази година те да стигнат поне 70% от обема си. Така водата за питейни нужди ще бъде обезпечена.
Категорични прогнози обаче никой не се наема да дава - нито синоптиците, нито хидроинженерите.
Валежи се чакат напролет. Тогава ще стигнем нужната квота,
оптимистично казва заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Саев. Но бърза да се астрахова, че метереологичните прогнози са в рамките до месец. В началото на март обаче язовирите, които се използват за питейно водоснабдяване, са наполовина празни. Сухата статистика сочи, че от общ обем 650 млн. куб. м, сега в "Искър" има 330 млн. кубика.
Язовир "Тича", който е под опеката на земеделското министерство, но се използва за водоснабдяването на Търговище и Шумен, при обем 310 млн. има 190 млн. кубика вода. Засега това е достатъчно, казва зам.-министърът.
В добро състояние е язовир "Йовковци. При 90 млн. кубика обем, в него има 55 млн. куб. м. Водата в "Камчия" е около 50% - 110 млн. кубика при общ обем от 220 млн. Язовир "Ясна поляна" е почти пълен, а в "Кърджали" наличните запаси са над 300 млн. (от 530 млн. куб. м обем), което било напълно достатъчно.
Далеч не толкова розови са нещата в Сливенско. В язовир "Асеновец" има 8 милиона кубика при обем от 28 млн. "Смятам, че до началото на летния сезон водите от дъждовете ще са достатъчни, за да не се стига до сух режим в Сливен", казва Саев. Но по всичко изглежда, че в Габрово, Монтана и Враца няма да се разминат със спирането на водата.
5 млн. кубика вода има сега в язовир "Христо Смирненски", нищо че побира 18 млн. Нивото на "Среченска бара", откъдето се захранват Монтана и Враца, е паднало до 4,5-5 млн. куб. м при обем от 15 млн. куб. м.
Надеждите на строителното министерство са пролетните дъждове да запълнят достатъчно двата язовира. Засего обаче решението е в двата града да се въведе нощен режим. Враца я чака подобна съдба, тъй като тя се водоснабдява от "Среченска бара". Там обаче има и допълнителни водоизточници.
Завършването на дублиращата деривация Бързея може да помогне да се понапълни "Среченска бара". Целта е това да стане до края на март, за да могат да се "хванат" водите от пролетното пълноводие.
Работи се и по "Христо Смирненски", където се надзижда стената. Но големият проблем за Габрово е, че водата "потъва" в остарялата мрежа.
Всичко това обаче са аварийни мерки, които не решават изцяло проблема. Водният сектор се нуждае от финансова инжекция за над 5 млрд. лв. Само за реконструкция на водопроводните мрежи са необходими около 3,1 млрд. лв. Според експертните разчети около 650 млн. лв. трябва да се дадат за язовирите, а други 400 млн. - за незавършеното строителство. Отделно трябва да се заделят средства за изграждане на пречиствателни станции за питейни води.
И тъй като държавата няма пари,
спасението е в частника
Основното, което трябва да се прави през следващите години, е намаляването на загубите на вода по мрежата, убеден е Саев. И допълва, че през тази година трябва да се намери начин, особено за ВиК-дружествата в големите градове, да се осигурят нужните средства от чужди инвеститори. Начинът и методът по който дружествата ще се дават за стопанисване трябва да залегне в стратегията за водния сектор, която готвят хората на вицепремиера Костадин Паскалев.
"Има доста добри чужди фирми, които са готови да инвестират във водоснабдителните обекти и мрежата, при това знаейки какво е състоянието на сектора у нас. Ще търсим бърза реализация на проектите, тъй като проблемът тежи и на държавата, и на министерството", казва зам.-министърът.
Колкото и да се бърза обаче, реализирането на замислените проекти отнема време. Така че и тази година на много места в страната хората просто ще продължат да се молят за повече дъждове. И да пустосват мрачно пред пресъхналите си кранчета.
КАРЕ: Въвеждат режим за поливане на нивите
Екатерина Стоилова
От 3,1 милиарда кубика вода за напояване преди 3 години в края на февруари в язовирите са измерени около 1,2 млрд. кубика. Тези данни бяха обявени на национално съвещание по проблемите на летния напоителен сезон миналата седмица.
Според експерти картината не била катастрофална, защото водните басейни се пълнят след топенето на планинските снегове. Така че до месец-два щели да се знаят обемите, на които може да се разчита при напояване.
Най-тревожно засега е състоянието в районите на Стара Загора и Ямбол, където ще разчитат на водата от язовир "Копринка". В момента обемите са около 30% от общия капацитет на басейна - от 114 млн. кубика могат да се ползват 40 млн. кубика. Това е един от малкото язовири, предназначен изцяло за земеделието.
Експерти предлагат още преди летния сезон да се вземат мерки за икономично ползване на водата. Превантивно ще се изготвят графици за подаване на водата, така че да няма разхищения. За целта обаче стопаните, които искат да ползват услугите на "Напоителни системи", трябва да заявят това до май.
Липсата на средства и окаяното състояние на поливната техника през последните години отказаха фермерите от напояването. Там, където все пак по каналите се пуска вода, тя е с ниско налягане и почти не стига до потребителя. Водните канали са с дължина 15-20 км. Ако клиентите са 200, коефициентът на полезно действие на системата е 15%-18%. Част от водата се губи в почвата, друга се краде.
Затова от "Напоителни системи" предлагат повече фермери от даден район да се обединят за поливане на терените. Така по каналите ще се пуска вода с по-голямо налягане, а и самите стопани ще охраняват системите, коментират експерти.
От тази година по нов начин се организира и промишленото потребление на вода. Към министерството на околната среда са създадени 4 басейнови дирекции, които ще издават разрешения на частни и държавни предприятия за ползването на вода за производство. В тези дирекции ще се извършват и плащанията на таксите.