Когато финансистите се жалват, че законодателството у нас е неадекватно на пазарната икономика, най-често имат предвид не наличните законови норми - колкото и да са калпави, а липсите, зеещи в законите. За съжаление, законотворците, които се изредиха от десетина години насам, не се отличават с особена интелигентност, иначе поне юристите измежду тях щяха да знаят какво липсва в закона, та да го добавят. Недостига им и трудолюбие, иначе и да не знаеха какво им липсва на нашите закони, щяха да изчетат чуждите - и да се сетят. Но най-лошото е, че тези юначаги, които (май на подбив) зовем "елита на нацията"



хем не знаят, хем нехаят,



когато специалистите обръщат внимание на нефелната и непълна тяхна законодателна продукция. Заета единствено със своите си мижави ежби, българската власт е глуха за предложения, които идат от професионалните среди. А все по-редките гласове, които се напъват да посочат някакво решение, така си заглъхват като рикание в пустошта.

Един от видимите препъни-камъни пред кредитната система е неуредената неплатежоспособност на длъжника, ако той не е търговец, а домакинстващ за своя сметка гражданин, едно неспособно да плаща дълговете си физическо лице. Проблемът става все по-остър, защото



расте делът на домакинствата



както в брутния вътрешен продукт, така и в заетата работна сила. Безработицата принуждава все повече бивши наемни работници и специалисти да търсят прехрана с примитивно натурално домашно стопанство. Фискалната лакомия, която ушестори патентните данъци прогонва от търговското съсловие по-дребните предприемачи. Всички те - и бившите наемници, и неуспелите търговци - пропадат в сянката на нерегламентирания, безотчетен частпром, потапят се в сивата икономика на домашното стопанство. Макар да не са търговци, те също участват в стопанския оборот, също трупат дългове и вересии, както и търговските фирми. Ако един търговец затъне в дългове, съдът го обявява в несъстоятелност. Ако и това не помогне, следва ликвидация. Тромави, вярно, но ясни и регламентирани производства. Но несъстоятелността засяга само търговци,



гражданинът не може да фалира,



а с години влачи незавидно съществувание на неизправен длъжник. Това състояние е тягостно и за длъжника, и за кредиторите му. Искът на кредитора се препъва в семейно-правната уредба на съпружеската имуществена съобщност, точат се безкрайни изпълнителни дела. Поради гражданско-правния вакуум кредиторът се стреми да пребори длъжника на наказателно-правен терен и зарива прокуратурата със сигнали за предполагаемите престъпления, извършени от длъжника. Или пък направо загърбва всякакъв закон и се заема с физическа саморазправа. В разумните правни системи тези отношения се решават окончателно и ясно в производството по персоналната, известна още като



потребителска несъстоятелност.



Като процедура тя е проста и аналогична на търговската несъстоятелност. Тънкостта, с която трябва да се справи законът, е в отделянето на същинската жизнена сфера на гражданина от разполагаемото му имущество. От една страна, несъстоятелността не бива да лиши фалиралия от елементарните средства за живот. От друга страна, обаче законът трябва да защити кредиторите, като им даде възможност да се удовлетворят от продажбата на онова имущество, чието отчуждаване не застрашава оцеляването на длъжника и неговото семейство. Потребителската несъстоятелност ще реши и проблема за



богатите роднини на фалиралия длъжник.



Законът трябва да включи в масата на несъстоятелността всички имущества, които длъжникът е прехвърлил в собственост на роднини и приятели, както и всичко онова, което роднини, приятели и подставени лица на длъжника са придобили с парите на кредиторите му. Иначе тривиалната техника на завличане на кредитора е ясна. Взел длъжникът пари назаем или "стока напред", съградил къща на името на чичо си и вила на името на снаха си, купил кола на децата и внесъл пари по сметка на жената. И докато кредиторите му обикалят като котараци около похлупено гърне, тарикатът живее в къщата на чичо си, почива на гости у снаха си, кара колата на сина си, харчи парите на жена си и доволно обяснява: "Нищо не могат да ми вземат, нищо нямам на мое име". Тук бъдещият закон за персоналната несъстоятелност трябва да наложи справедливост. Няма какво да се измисля, европейските страни отдавна са написали своите закони, остава само да взаимстваме техния опит.