Барак Обама търси пътища за по-тясно сътрудничество с гигантския Китай с неговото 1,3-милиардно население. Американският президент вярва, че сътрудничеството с Китай е жизненоважно за следващите години. "Основните предизвикателства на 21-ви век - от глобалното затопляне до разпространението на ядреното оръжие и икономическото възстановяване - са предизвикателства, които засягат нашите две държави и те не могат да ги решат поотделно", заяви президентът на САЩ по време на посещението си в Китай.

В същото време до подобен извод стигат и китайските политици, икономисти и военни, когато размишляват как най-добре да взаимодействат със старата супердържава САЩ. "През 21-ви век отношенията между Китай и САЩ са едни от най-важните в света", казва Ху Цзинтао, президент на Китай и лидер на компартията.

Никога досега тези две страни не са зависели толкова силно една от друга. Без американските пазари и инвестиции ситуацията в Китай нямаше да е толкова добра. В същото време много американци едва биха свързали двата края при сегашния икономически спад без внасяните евтини китайски стоки. А американското правителство щеше да е неспособно да функционира, ако Централната банка на Китай не изкупуваше толкова много американски дълг. Миналата година Китай държеше американски ценни книжа в размер на около $800 милиарда.

Бившият американски съветник по въпросите на националната сигурност Збигнев Бжежински нарича Китай и САЩ "групата на двамината, която би могла да промени света". В същото време историкът на икономиката Найъл Фъргюсън измисли термина "Кимерика", за да илюстрира виждането си, според което двете страни са толкова тясно обвързани, че отдавна са формира "една икономика".



Нововъзникналата икономическа мощ на Китай предизвиква тревога в САЩ



За американските бизнесмени и политици е неприятно да виждат как страната им все повече зависи от решения, които се вземат на другия край на света. Още по-неприятно е да се осъзнава, че тези решения се вземат от комунистически управници. Китай не само измести САЩ като най-добро място за чужди инвестиции, но валутните резерви на Пекин в размер на $2,3 трилиона предоставят на китайските фирми възможността да придобиват дялове от американски компании - както примерно това стана с компютърния гигант Ай Би Ем (IBM).

Заместник държавният секретар Джеймс Стайнбърг измисли фразата "стратегическо успокоение", за да охарактеризира отношенията на страната си към Китай. Идеята е следната: ако Вашингтон и съюзниците му приемат радушно Китай на международната сцена като "процъфтяваща и преуспяла сила", Пекин "трябва да успокои останалия свят, че развитието му и нарастващата му глобална роля няма да станат за сметка на сигурността и благополучието на другите", обяснява Стайнбърг.

Пентагонът следи с безпокойство как Китай засилва военната си мощ и най-вече военноморските си сили. Въпрос само на време е кога първият китайски самолетоносач ще бъде пуснат на вода. Според данни от Пекин неотдавна китайската армия успешно е изпробвала отбранителна система, която може да унищожава междуконтинентални ракети. Последните месеци американските експерти са засичали рекорден брой китайски подводници, осъществяващи необичайно продължителни патрулни плавания максимално далеч от китайската територия. Чувството на недоверие се засили още повече от изявлението на китайски генерал, че в бъдеще Пекин ще се нуждае от постоянни военноморски бази в Тихия океан.

Водещият сингапурски политик Ли Куан Ю, който е ветеран на азиатската политика, описва ситуацията по следния начин: "Размерът на Китай ще направи невъзможно останалата част на Азия, включително Япония и Индия, да му се противопостави като сила и потенциал след 20-30 години. Затова ни е необходима Америка, за да постигнем равновесие". Предупреждението на Ли на фона на растящата икономическа и военна мощ на Китай отразява какво мислят много азиатци - а именно, че



САЩ трябва да останат като контрабаланс на все по-мощния Китай



Думите на Ли обаче предизвикаха недоволство в Пекин. Китайските политици подозират, че САЩ имат една-единствена цел - да попречат на "мирния напредък" на Китай, да го озаптят и да го принудят да приеме западните ценности като демокрацията. Дали заради това Вашингтон не иска толкова настоятелно ревалвация на китайския юан? Американските икономисти твърдят, че китайското правителство поддържа нарочно толкова нисък курс на националната си валута, за да оскъпи изкуствено американския внос, да направи особено евтин китайския износ - това вече костваше на САЩ много работни места. Пекин отхвърля това обвинение като несправедливо, понеже много американски компании произвеждат продукцията си в китайски фабрики. И ако цените се вдигнат заради силния юан, тези компании също ще пострадат.

Но в САЩ все по-гръмки стават гласовете да се защити американският бизнес от китайския конкурент. Някои икономисти величаят предимствата на протекционистичните мита, макар преди това да са проповядвали свободната търговия. Китай "следва меркантилна политика, като изкуствено поддържа високото си търговско салдо. В днешния свят на икономически спад подобна политика, направо казано, е хищническа", пише лауреатът на Нобеловата награда за икономика Пол Кругман. От своя страна САЩ въведоха високи мита на внасяните от Китай гуми и стоманени тръби, за да защитят националната индустрия от евтиния китайски внос.

Китай "няма да се поддаде на никакъв натиск" относно ревалвацията на юана, хладно заяви в началото на годината премиерът Вън Цзябао. Лидерите обаче на компартията не отричат, че подценената валута на страната им дава предимства в международната търговия.



Но те смятат, че е редно да използват тези предимства



"Американският елит няма представа какви фатални последици може да има ревалвацията на юана", твърди политическият коментатор Лян Цзин. Той добавя, че това ще доведе до рухването на експорта и "ще влоши разпределението на вътрешните доходи". Казано простичко, това означава, че китайските фабрики ще трябва да уволняват много от работниците си, а разривът между богатите и бедните бързо ще се увеличи - това ще хвърли страната в социални вълнения. А ако китайското правителство премахне ограниченията за изнасянето на капиталите, към което Вашингтон също призовава, това ще доведе до "безпрецедентно бягство" на капитала от страната, казва коментаторът.

Когато ръководителят на Централната банка на Китай Чжоу Сяочуан призова да се потърси замяна на долара като световна резервна валута, той не просто взе участие в обсъждането на световната финансова криза. Той изпрати сигнал: пекинските политици искат да имат по-силен глас в такива институции като Международния валутен фонд. Те не искат да оставят игралното поле изцяло в ръцете на конкурента си от другата страна на Тихия океан.



Китай иска преди всичко да попречи на САЩ да печатат твърде много пари,



за да стимулира икономиката си. При висока инфлация китайските долари, инвестирани в САЩ, ще се стопят като лед на слънцето.

Ако отчетем страховете относно баланса на силите в Тихия океан, задаващата се търговска война, споровете за юана, оръжейните доставки на САЩ за Тайван и евентуалната среща между президента на САЩ и Далай Лама, който е мразен в Пекин, изглежда пред САЩ и Китай се очертават трудни времена.

Какво ще стане с Кимерика, този икономически брак по сметка? Вътре в компартията на Китай расте усещането, че този принудителен съюз трябва да бъде разпуснат колкото се може по-бързо. Финансовите мениджъри в партията вече разменят дългосрочните ценни книжа на САЩ с по-краткосрочни.

Рано или късно ще дойде краят на Кимерика. Истинският въпрос е дали бившите партньори ще могат да заживеят мирно, или разводът ще премине във враждебност.