Да си държавен служител в България отдавна се е превърнало в евфемизъм. Голи думи са и защитата срещу политически уволнения, и уверенията, че в администрацията се попада по професионален, а не по роднински признак. Евфемизъм дълго време бяха и заплатите - всеобщо оправдание за некадърност.

Алибито "ниски заплати" всъщност



прикрива потресаващата финансова вакханалия



и чиста проба дискриминация между отделните министерства, комисии, агенции. С цената на куп абсурди заплатите в част от администрациите отдавна не са ниски за разлика от други, не случили на безочливи министри или началници звена. Държавата стигна и до нонсенса да позволи на чиновниците да разпределят като премии част от събираните от всички нас такси без никакви гаранции, че това не води до злоупотреби при определянето на размера им.

На този фон амбицията на новия кабинет и на финансовия министър Симеон Дянков да бъдат въведени общи механизми за определяне на основните възнаграждения и бонусите може само да бъде адмирирана. Иззад конспиративно изтеклите документи на новосъздадения съвет за административна реформа обаче надничат твърде много компромиси и нежелание на експертите да променят статуквото.

На пръв поглед предложената реформа звучи смело, а заявеният стремеж за скъсяване на финансовата бездна, зейнала по линия на премиите - похвален. Показателни в тази посока са данните за плащаните от министерствата брутни заплати през 2009 г. и драстичните изкривявания в системата на възнагражденията. Докато в някои администрации като Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за ядрено регулиране, финансовото министерство, НАП и др. разходите за премии и бонуси надхвърлят 50% от общите разходи за възнаграждения, в други звена като Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане, общинските администрации извън София 90% от парите отиват за осигуряване на основното възнаграждение.

Това логично



води и до драматични разлики между средните заплати



Средната заплата в МФ за 2009 г. е била 1853 лв., в НАП - 1350 лв., в Държавната комисия за сигурността на информацията - 1327 лв. срещу 578 лв. средно възнаграждение в агенцията за социално подпомагане, 584 лв. в агенцията по заетостта, 715 лв. в министерство на външните работи. Само малка част от разликата в тези средни заплати се дължи на разликата в ранговете на заетите служители.

От 2011 г. тази несправедливост ще бъде отстранена, обещават експертите. Според предложения модел всички институции трябва да гарантират, че даваните от тях основни заплати съставляват 75% от общите разходи на ведомството за възнаграждения, без самите заплати номинално да се намаляват. Останалите 25% във всяка администрация ще се разпределят за бонуси.

Това на практика означава



директно наливане на милиони левове в министерствата



и звената, които в момента не успяват да дават премии. Така например общите годишни разходи за заплати на Агенцията по заетостта в момента са 16.1 млн. лв., като за изплащане на основното възнаграждение отиват 94%, или 15.1 млн. За да се равнява това на 75% от общите разходи, агенцията трябва да получи общ бюджет за заплати от 20.2 млн. лв. и 5 млн. лв. да отиват за премии, допълнително плащане за извънредна работа и друг вид бонуси. За министерства като финансовото, при които парите за премии и в момента надхвърлят 25%, допълнителни средства няма да се предоставят, а част от плащаните бонуси ще влязат в основното възнаграждение. Разделението 75 към 25 важи само на ниво общи разходи на министерствата и няма гаранции, че служителят през даден месец ще получи каквато и да е било премия, уточняват експертите.

Схемата "да дадем на тези, които нямат" само на пръв поглед възстановява справедливостта. Скъсяването на бездната в този случай ще е само формално, защото основните заплати в структурите, които в момента разполагат с много пари за бонуси, отново ще са по-високи покрай прехвърляне на средства от променливата към постоянната част на заплатата. Но по-големият проблем тук е друг - откритото нежелание на експертите да се занимават с въпроса



защо в едни министерства има толкова много свободни средства



за осигуряване на премии.

Въпреки множеството таблици към проекта този въпрос не намира отговор. Тук запазено място имат поддържаните от администрациите незнаен брой незаети щатове. Всъщност нежеланието на експертите да се занимават с този въпрос има логично обяснение. Противно на обещанията за икономии чрез оптимизиране на администрацията намаляването на щатове всъщност не води до никакво намаляване на разходите за заплата. Финансовият уют на ведомствата при евентуални съкращения е гарантиран с един-единствен кратък текст в постановлението за заплатите в бюджетните организации и дейности - намаляването на персонала не се отразява при формирането на годишния размер на разходите за заплати за следващата година. И ако в този абсурд донякъде има логика - неминуемата гъвкавост на кадровата политика и стремежа освободените пари да се запазят за системата, за мащаба на явлението може да се спори - справка безбожните премии, натрупани от незаети щатове в съдебната система.

Наред с това моделът "да дадем на тези, които нямат, запазвайки статуквото за тези,"които имат", изхожда от твърде обобщени данни. Така например в данните за даваните през 2009 г. брутни заплати явно са включени и второто възнаграждение, което получават служителите по еврофондовете, както и премахнатото едва в края на годината допълнително стимулиране на същите служители в зависимост от успеха на управляваните оперативни програми. Как вървят програмите - тромаво, с безброй административни пречки, всички виждаме, но това не пречеше на бившето правителство да дава допълнителни стимули извън втората заплата.

Включването на тези извънредни плащания затруднява преценката доколко обосновано е в бъдеще променливата част от заплатата да е 25% от общите разходи. Този процент не е обяснен, като в анализа само се казва, че към момента делът на променливата част от заплатата в централната администрация, взета общо, е 23%. Така може дълго да се спори дали разходите, които ще глътне този модел - около 180 млн. лв., са оправдани. Показателно е, че и самите експерти са се застраховали и със сметки при по-ниски проценти - 120 млн. при 20% променлива част, 82 млн. при 15% променлива част.

Още по-компромисен е вторият вариант, предложен от работната група. Като алтернатива на изравняването на дела за премии експертите предлагат всички администрации



да получат по 10% за увеличение на основните заплати



Според този вариант разходите за премии също следва да скочат на калпак - 10% за цялата централна администрация спрямо сега отпусканите суми, 50% за общинските администрации, където премии рядко се дават, и цели 150% за военните в системата на отбраната и служителите на МВР. Аргументацията за резкия скок при последната група изхожда от липсата на средства за изплащане на бонуси както в армията, така и в МВР, но на фона на средните заплати предложението не звучи особено справедливо. Докато в МВР през 2009 г. са се падали 951 лв. средно за заплати, при военните в системата на отбраната средният показател е два пъти по-голям - 1835.

На фона на тези компромиси в предложения модел за реформа



има и безспорно хубави идеи



- като например категоричната забрана приходите от такси да се използват за плащане на премии. Практиката министерствата да заделят част от събираните глоби и стари вземания за стимули на служителите наистина може да се приема за полезна, но включването в този кюп и на таксите е истинско безумие. При трудностите да се докаже, че таксите не надхвърлят направените разходи за предоставянето на съответната услуга, както изисква законът, можем само да гадаем колко милиони потъват в необосновано завишени покрай бонусите на чиновниците такси.

В тази връзка правителството обещава като цяло да сложи край на голямата административна свобода на министерства и ведомства да определят сами системата за стимулиране на служителите. От анализа на експертите става ясно, че само 19 администрации са уредили реда за стимулиране на служителите с устройствени правилници. Други 30 са решавали въпроса по свое усмотрение с вътрешни правила, а по места прибираните проценти са откровено нагли. Новият модел предвижда общ ред и за определянето и увеличаването на индивидуалните заплати, както и по-високи възнаграждения на политическите нива като зам.министрите. В момента те получават в някои министерства по-малко спрямо професионалните кадри.

Кой от вариантите ще приеме правителството, предстои да видим. На фона на безумните практики от настоящето обаче гаранциите, че милионите няма да потъват в една несправедлива система, трябва да са далеч по-убедителни. Преди всичко, защото реформата ще бъде платена от нас, данъкоплатците. При това в условията на криза и падащи повсеместно нива на заплатите.